Решение № 409 от 16.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1034/2013 г.

Решение № 409 от 16.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1034/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е по искане за възобновяване на наказателното дело, направено от Я. А. Й.. Искането е основано на чл. 423 НПК - Й. твърди, че за проведеното по нохд № 690/2007 г. на Плевенския районен съд производство не са били уведомени нито той, нито близките му, тъй като отдавна, от близо 8 години, всички живеят в Испания. Иска делото да бъде възобновено и от ВКС "да бъдат изпълнени разпоредбите на НПК". В съдебно заседание осъденият и служебният му защитник поддържат искането. Заключението на прокурора е искането да се остави без уважение, тъй като А. е знаел за воденото срещу му наказателно преследване и съзнателно се е укрил. ВКС установи: С присъда № 340 от 11.ХII.2008 г. по нохд № 690/2007 г. на Плевенския районен съд, Я. А. Й. е признат за виновен в това, че на 31.VII. 2002 г. в [населено място], е направил опит да открадне от И. А. А. от с. гр. 40.5 м кабел на стойност 121.50 лв., който опит останал недовършен по независещи от волята на извършители причини, за което деяние, извършено повторно, и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 НК А. е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с 3 месеца лишаване от свобода, търпими при общ първоначален режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено А. да изтърпи при същия, общ, първоначален режим и наказанието от 1 г. лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 1117/2000 г. на Плевенския районен съд. Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо: изхожда от страна, имаща такова право; направено е почти незабавно след екстрадирането на А. от Испания на 27.III. 2013 г. на основание издадена от компетентните органи в България ЕЗА от 4.ХII. 2012 г. и решение на надлежния съд в М. от 7.III. 2013 г., с което осъденият се предава на българската държава; насочено е срещу съдебен акт от изброените в чл. 419 НПК, който не е проверяван по касационен ред, но не и основателно както по ал. 1, така и по ал. 5 на чл. 423 НПК. От призовката и отразеното в съдебния протокол за първото проведено в първата инстанция съдебно заседание е видно, че А., находящ се тогава в Плевенския затвор, лично е получил призовката за това заседание заедно с препис от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд /л. 10 от първ. д./, като по негово искане и това на другия подсъдим, А. А. А., делото е било отложено, за да може А. да ангажира адвокат за защитата си, а на А. да бъде назначена служебно такава /л. 17 от първ. д./. След датата на това съдебно заседание, 26.IV.2007 г., А. е бил освободен от затвора /призовка на л. 22 от първ. д./, укрил се е и не е могъл да бъде издирен въпреки проведеното ОДИ на основание телеграма от 20.III.2008 г. Т. е. след като процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК е била изпълнена, А. не се е явил в съдебно заседание без за това да е имало уважителна причина и искането му на основание чл. 423, ал. 1 НПК делото да бъде възобновено, а постановената по това дело задочна присъда-е неоснователно. Не е налице и предпоставката по ал. 5 на чл. 423 НПК за възобновяване на наказателното дело; от решението на 6-ти Централен следствен съд, Мадрид се вижда, че предаващата държава не е дала гаранция делото, по което екстрадираният А. е бил осъден, да бъде възобновено /преписката е приложена към касационното дело/л. 8-15,17-18,27-50/. С оглед на дотук изложеното и чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС