Решение № 5598 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1323/2012 г.

Решение № 5598 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1323/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Симона Манолова Стефанова от гр. София, чрез упълномощения адв. Лидия Станчева, против решение № 15511 от 24.11.2011 г. по адм. дело № 13976/2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение. С посоченото решение е отменено решение № 216 от 28.09.2010 г. на КЗД, в частта, с която е установено, че преместването на Симона Стефанова от едно работно място на друго по средата на работния ден, без да бъде уведомена предварително за това устно или писмено, работодателят БТК АД е извършил дискриминация и нарушил разпоредбата на чл. 6 от Закона за защита от дискриминация и на основание чл. 80, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. на БТК е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, както и решение от 03.06.2010 г., с което на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. на БТК е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. В касационната жалба на Симона Манолова Стефанова се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на БТК срещу цитираните решения на КЗД да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се съдебни разноски. Ответникът - КЗД, чрез процесуален представител счита, че жалбата е основателна и моли съда да я уважи. Ответникът БТК АД, чрез адв. Ангелчева оспорва жалбата и моли решението на тричленния състав да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че жалбата на Стефанова е допустима срещу решението на ВАС, само в частта, с която е отменено решение № 216 от 28.09.2010 г. на КЗД, тъй е като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу решение, което е неблагоприятно за последната. Касационната жалба в останалата част - срещу Решението на тричленния състав, в частта, с която е отменено решение от 03.06.2010 г. на КЗД е процесуално недопустима, тъй като в тази част решението не е неблагоприятно за касаторката. С това решение КЗД в заседание на 03.06.2010 г. налага на БТК АД имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. за извършено от страна на БТК "преследване" по отношение на Георги Иванов. Следователно за касаторката не са налице предпоставките на чл. 210, ал. 1 АПК, което води до извод за недопустимост на жалбата в тази част. Касационната жалба, в допустимата и част, разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Върховният административен съд - седмо отделение, е отменил решение № 216 от 28.09.2010 на КЗД, по преписка № 292 от 2009 г., в частта, с която по отношение на касаторката Стефанова е установена извършена дискриминация от страна на БТК АД, в качеството му на работодател, като дискриминацията се изразява в преместването на Симона Стефанова от едно работно място на друго по средата на работния ден, без да бъде уведомена предварително за това устно или писмено, работодателят БТК АД е извършил дискриминация и нарушил разпоредбата на чл. 6 от Закона за защита от дискриминация и на основание чл. 80, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. на БТК АД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че възприетото от КЗД дискриминационно отношение от страна на БТК по отношение на Стефанова, представлявало пряка дискриминация, не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да се направи обоснован извод за наличие на защитен признак, който да е основание за по-неблагоприятното третиране. Приел е, че изводът на комисията, че с преместването на касаторката от едно работно място на друго по средата на работния ден, без да е уведомена за това предварително устно или писмено е осъществена дискриминация по признак лично положение е незаконосъобразен. Посочил е, че не всяко неравно третиране е дискриминация, а само онова, което е основано на защитен признак. Оттук е заключил, че изводът на административния орган за извършено от БТК нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр., е неоснователен. Решението на Върховния административен съд - седмо отделение, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна е установено, че на 31.01.2005 г. Симона Манолова Стефанова сключила трудов договор с работодател МЕГА регионално управление "Далекосъобщения" при БТК АД. по силата на този договор заела длъжността "техник първа степен" в служба "Откриване на телефонни постове - техническа служба - Север 2. С допълнително споразумение от 01.03.2005 г. било уговорено място на работа - гр. София. С допълнително споразумение от 29.05.2007 г., сключено с Административен регион Запад, било постигнато съгласие, че мястото на работа следва характера на работата в съответствие с чл. 66, ал. 2 от Кодекса на труда. С допълнително споразумение от 10.10.2007 г. Стефанова била назначена на длъжност "инженер в цифрова мрежа в служба "Изграждане и поддръжка на телекомуникационни услуги - 3", отдел "Експлоатация и поддръжка на цифровата мрежа в София" към дирекция "Експлоатация и архитектура на фиксираната мрежа - Запад" към Административен регион - Запад. Но на 07.08.2009 г. Стефанова била извикана в кабинета на началник отдел "Цифрови мрежи" Елена Петрова и устно информирана, че незабавно следва да се премести на работа в служба "Изграждане и поддържане на телекомуникационни услуги - 5". Двете структурни звена се намират на територията на гр. София, но на различен административен адрес. Ръководителят на новата служба - Златозар Димитров присъствал на разговора и предложил на Стефанова и я закарал с автомобила си до новата служба. В същия ден от служба "Изграждане и поддържане на телекомуникационни услуги - 5" в служба "Изграждане и поддържане на телекомуникационни услуги - 7" бил преместен и Красимир Димитров Рангелов. В същия период били преместени и други 47 работника. Мотивите за преместването били - стартирането на проект за миграция на телефонни постове към нова генерация мрежи. От датата на преместването Стефанова е в отпуск по болест, тъй като се почувствала зле от деня на преместването. В хода на административното производство на заседание на 13.05.2010 г. КЗД разпитала Георги Рангелов Иванов. На 13.05.2010 г. в БТК се провело обучение и изпити за защита или придобиване на квалификационна група по безопасност на труда. Иванов се явил на обучението с три часа закъснение. На 14.05.2010 г. прекият ръководител на Иванов сигнализирал работодателя за нарушението на трудовата дисциплина. За закъснението на Иванов било наложено дисциплинарно наказание "забележка". Безспорно е, че работодателят на Стефанова - БТК АД предприел действия по смяна на работното и място, безспорно установено е че това преместване е станало без Стефанова да е била уведомена предварително, преди датата на самото преместване, за разлика от останалите служители, които били преместени през същия период. Следователно налице е по-неблагоприятно третиране. Но следва да се отбележи, че не всяко по-неблагоприятно третиране е дискриминация, а само онова, което е основано на някой от защитените признаци, посочени в чл. 4, ал. 1 от Закона. Преднамереното лично отношение от страна на работодателя, каквото се твърди че е налице по отношение на Стефанова, не попада в приложното поле на някой от защитените признаци, визирани в ЗЗДискр. Признакът "лично положение" няма еднозначно и изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния /материален и персонален/ обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. Стефанова не е доказала наличие на значим за личността и белег, обусловил различното третиране. Твърдението за преднамерено лично отношение на Елена Петрова не може само по себе си да обоснове същностен за личността на касаторката белег, който я отличава от останалите работници и който би могъл да бъде съдържание на признака "лично положение". Самата личност на Стефанова не може да се идентифицира със съдържанието на признака "лично положение". КЗД приела наличие на признак "лично положение", без да посочи в какво конкретно се изразява този признак. Неустановяването на съдържанието на твърдения защитен признак "лично положение" само по себе си е незаконосъобразност на акта, тъй като не дава възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност на извода на Комисията относно основен елемент от фактическия състав на дискриминацията. Решаващият съдебен състав е преценил всичките релевантни за спора доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните. Обстойно е обсъдил отделните нарушения на Закона за защита от дискриминация, осъществени, според административния орган, от БТК. При правилно установената фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за отсъствие на прояви на дискриминация спрямо касаторката по признак "лично положение", както и за нарушение на чл. 6 ЗЗДискр. от страна на БТК АД. Правилно съдът е установил, че действията на работодателя - БТК АД не могат да се квалифицират като проява на дискриминационно отношение спрямо касаторката. Настоящият състав споделя изцяло изводите на съда за отсъствие на елементите от фактическия състав на дискриминацията на основата на признак "лично положение". Изложеното навежда на извода, който е направил и тричленният състав, че както от обективна, така и от субективна страна не са налице предпоставките за наличието на пряка дискриминация спрямо касаторката, под формата на неблагоприятно третиране по признак "лично положение". Поради това, като е отменил оспорения административен акт на КЗД, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Касационната жалба срещу решението в частта, с която е отменено решение от 03.06.2010 г. на КЗД, с което на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. на БТК е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено преследване на Георги Иванов, следва да се остави без разглеждане, а производството да бъде прекратено в тази част. При този изход на спора неоснователна е претенцията на процесуалния представител на Стефанова за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд