Решение № 7885 от 15.9.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерски съвет на Република България, чрез правен съветник Б. Джурин против решение 7/04.01.2022 г. по адм. дело 10037/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което Министерски съвет на Република България /МС/ е осъден да извърши регламентираното в §3 от ПЗР на ЗМДРБ, във вр. чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария действие, като обнародва в Държавен вестник Конвенцията за пътното движение, ратифицирана с т.1 от Указ 1457/15.08.1978 г. Изложени са съображения, че решението е неправилно поради противоречие с материалноправните разпоредби, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез правен съветник Георгиева поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Ответникът - П. Велчева, не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор на 07.02.2022 г., чрез адв. Дацев се оспорва касационната жалба, а за решението се твърди, че е валидно, допустимо и правилно. В постъпила на 06.06.2022 г. молба-становище от пълномощника на П. Велчева се прави искане за даване ход на делото в тяхно отсъствие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, макар и не по изложените в нея съображения. Върховният административен съд - състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е сезиран с искова молба, подадена от П. Велчева срещу бездействие на МС да обнародва в ДВ Конвенцията за пътното движение, ратифицирана с т.1 от Указ 1457/15.08.1978г., който указ е обнародван в ДВ, бр. 66/22.08.1978г. Бездействието е по задължение, което произтича пряко от закон - §3 от ПЗР на ЗМДРБ. Задължението за това обнародване по отношение на действащите международни договори, за които не се е предвиждало обнародване, е на МС и е обвързано с 6-мес. срок. Същевременно Закона за движение по пътищата препраща към посочената конвенция, при условие, че същата като необнародвана не е част от вътрешното право (чл. 40, ал.2 от УПЗНА) и не може да се ползва с предимството по чл. 5, ал.4 от Конституцията. Жалбоподателят като участник в движението, вкл. като управляващ МПС, има право да знае какъв е предмета на регулация и съдържанието на посочената конвенция. Съдът е обосновал извод, че по силата на законови норми ответникът е длъжен да обнародва процесната конвенция, за да осигури действието в съответствие с принципите на международното публично право и поетите от РБългария международни задължения. Осъществяването на това задължение се извършва чрез фактическо действие, като неизпълнението му представлява незаконосъобразно бездействие. По тези съображения първоинстанционният съд е осъдил Министерски съвет на Република България да извърши регламентираното в §3 от ПЗР на ЗМДРБ, във вр. чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария действие, като обнародва в Държавен вестник Конвенцията за пътното движение, ратифицирана с т.1 от Указ 1457/15.08.1978 г. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд съображения относно основателността на иска. АССГ подробно е обсъдил доказателствата по делото, с които се установява, че с Решение 111 от 19.06.1978г. Бюрото на МС е одобрило Конвенцията за движение по пътищата, подписана във В. на 08.11.1968г. и е предложило на Държавния съвет на НРБ да я ратифицира. В резултат в ДВ, бр. 66 от 22.08.1978г. е обнародван Указ на ДС на НРБ 1457, с който се ратифицира Конвенцията за движение по пътищата, подписана във Виена на 08.11.1968г. като дава съгласие при връчването на ратификационните документи да бъде потвърдена направената при подписването резерва, че НРБ не се счита обвързана от чл. 52 на Конвенцията относно решаването на възникнали спорове от международния съд. Съдът е приел, че видно от заповед 95-00-218 от 22.04.2021г. на постоянния секретар на Министерството на външните работи, процесната конвенция е в сила за България от 28.12.1979г., като резервата по чл. 52 от нея е оттеглена със закон на НС от 12.01.1994г., обн. в ДВ, бр.8 от 27.01.1994г. Самият текст на Конвенцията е достъпен през правно-информационните системи, но не е обнародван в ДВ. Съгласно чл.3 от Указ 2948 за Държавен вестник в Държавен вестник задължително се обнародват: нормативните актове; актовете, чието обнародване е предвидено с нормативен акт, включително и със списъка, приложен към този указ; други актове на Държавния съвет, на Министерския съвет и на министерствата и другите ведомства - когато за обнародването е дадено съответно нареждане, както и актове на други органи - когато обнародването е разрешено от секретаря на Държавния съвет. В т.7 от Раздел ІІ на Приложението към чл.3 и 6 от Указ 2948 - Списък на актовете, които се обнародват в Държавен вестник, е предвидено да се обнародват само указите за ратифициране на международни договори с нормативен характер, но не и самите международни договори. Следователно към момента на одобряване на процесната конвенция действащото законодателство не е предвиждало обнародването. С §3 от ПЗР на ЗМДРБ е предвидено Министерският съвет да осигури обнародването в Държавен вестник на действащите необнародвани международни договори, утвърдени по съществуващия правов ред при влизането им в сила, в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон, т.е. до 17.05.2002г. Това е изрично законово изискване, което поражда задължение за ответника да обнародва посочените международни договори, които трябва да са 1) действащи към датата на влизане в сила на закона; 2) да не са обнародвани; 3) да са утвърдени по съществуващия правов ред при влизането им в сила. Конвенцията за пътното движение отговаря на всички посочени условия, следователно обнародването е дължимо, а неизвършването му в определения от закона срок представлява бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК по изпълнение на задължение, което произтича пряко от нормативен акт. По изложените съображения при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед направеното искане по реда на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал.1, т. 3 от ЗАдв., в полза на процесуалния представител на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение