Решение № 11592 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2988/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните против Решение 2458 от 15.12.2023г. по адм. дело 332 по описа за 2023г. на Административен съд Благоевград. Твърди се, че решението е неправилно, необективно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, не е съобразено с доказателствата по делото и е фактически неизпълнимо. Моли да се отхвърли жалбата на М.К.Д.ООД срещу заповед РД 09-94/31.01.2023г. на Министъра на земеделието. Твърди се, че съдебното решение се базира на заключението на вещото лице по назначената повторна експертиза без да се посочи защо не се кредитира първата експертиза. Не е извършен правен анализ чрез съпоставяне на данните от двете заключения. От изложеното в решението, не става ясно какво съдът е имал предвид в конкретика, а именно поради какви причини съдът не е взел предвид заключението по първата експертиза. Според административния орган по отношение на трите процесни парцела са безспорно установени фактическите основания, както и са налице пречките, съгласно посочените правни норми, за да бъдат приети като допустими за подпомагане съответните територии. За цитираните парцели, от административната преписка приложена към оспорената заповед са безспорни данните по делото, събрани в резултат на извършена дешифрация на актуална Цифрова ортофото карта, изготвена по сателитно заснемане от 19.08.2022г.. Установеното фактическо състояние на процесните площи, констатирано по официалния регламентиран ред е повод за административния орган да определи процесните площи като недопустими и да приложи съответните правни основания. Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу заповед РД 09-94/31.01.2023г. на Министъра на земеделието като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на другата страна по делото. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован не се представлява. Постъпила е писмена молба, с която поддържа жалбата. Ответникът-М.К.Д. ООД чрез адв. М. Стоянова оспорва жалбата, поддържа писмения отговор. Претендира разноски, представя пълномощно и договор за правна помощ. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като взе предвид изложеното в касационната жалба и писмения отговор, становищата на страните в с.з. и след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол и затова е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е постановено при надлежно упражняване правото на жалба от -М.К.Д. ЕООД срещу заповед РД 09-94/31.01.2023г. на Министъра на земеделието досежно БЗС 81089-3290-1-1, 81089-3290-2-1 и 81089-3314-3-1, находящи се в землището на с. Черногорово, община Пазарджик и затова е допустимо. Съдебното решение е неправилно. За да постанови съдебното решение административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е мотивирана. Съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушение на процесуалните правила чл.35 и чл.36 от АПК, като не е взел предвид представените от дружеството писмени доказателства, приложени към възражението. Съдът е приел също, че заповедта в оспорената част е материално незаконосъобразна. Позовал се е на повторната експертиза и е приел, че процесните парцели са допустими. В тази връзка е отменил заповедта в оспорената част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Видно от заключението по първоначалната експертиза, извършеното сателитно заснемане на територията на землището на село Черногорово е извършено на 19.08.2022г.. От получената информация от сайта на ДФЗ гр. София вещото лице е установило, че няма промяна в допустимостта на слоя за подпомагане през кампаниите от 2019г., 2020г., 2021г., както и за 2022г. Вещото лице е извело категоричен извод, че от извадката от изработената и одобрена ортофотокарта , същата е разчетена правилно т.е потвърдени са изводите на административния орган. Според заключението на вещото лице по назначената повторна експертиза, процесните три парцела отговарят на изискванията на ДПП-допустими за подпомагане площи без корекции, съгласно разпоредбите на Наредба 2 от 26.03.2018г. В случая е налице противоречие в изводите на първоначалната и повторна експертиза. Това противоречие е следвало да се изясни с допустими доказателства и доказателствени средства. Основателно е възражението в касационната жалба, че съдът не е изложил аргументи относно преценката си да кредитира изцяло повторната експертиза, респективно да не кредитира първата. При липса на анализ и съпоставяне на двете заключения, съдът е постановил решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е анализирал официалната ЦОФК снимка от актуалната към кампания 2022г. дата 19.08.2022г. Съдът е игнорирал официалните доказателствени материали по делото и в резултат на това е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила за цялостен и пълен анализ на доказателствата, представени по делото. Като е приключил съдебното дирене при неизясняване на фактическата страна на спора административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно въведената императивна разпоредба на чл.220 от АПК за забрана на фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите установени от първоинстанционния съд. В този смисъл неизясняването на спора от фактическа страна е пречка касационната инстанция да извърши дължимата проверка в пълен обем. Налице са касационни основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК по направеното от касатора искане за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съобразно изхода на спора. Предвид изложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение