Решение № 15195 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12289/2014 г.

Решение № 15195 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12289/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин - гр. София, срещу решение № 5315 от 4.08.2014 г. по адм. дело № 6009/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата - Цанка Апостолова Алексиева от гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 5315 от 4.08.2014 г. по адм. д. № 6009/2013 г. Административен съд - София-град, е отменил заповед № 92-ЗСП-214 от 7.05.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин - гр. София, потвърдена с решение № РД 01 192 от 28.05.2013 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София-град. Изпратил е преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин - гр. София, за ново произнасяне по подадената от Цанка Апостолова Алексиева от гр. София молба-декларация вх. № 92-ЗСП-214 от 17.04.2013 г. за отпускане на целева помощ за отопление при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Съдебният акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Органите по социално подпомагане са отказали исканата помощ за отопление, като са се мотивирали, че Алексиева притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. Посочили са, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 4, т. 4 ППЗСП. От административната преписка се установява, че този имот е описан в нотариален акт № 79, том I от нот. д. № 189/1983 г. като дворно място с къща и други подобрения със застроено и незастроено място 540 кв. м, находящо се в с. Каравелово, област Пловдив, от който искащата социална помощ е собственик на 1/2 идеална част. От служебна бележка, изх. № 102 от 18.10.2013 г., издадена от кмета на селото, става ясно, че къщата, която се намира в имота, е изоставена и в нея може да се живее само след основен ремонт. Към имота няма водопровод и ел. захранване. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП предпоставя като отрицателно условие за отпускане на социални помощи наличието на недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на обитаваното жилище, която може да бъде източник на доходи. В случая не е установено, че притежаваната от жалбоподателката по първоначалното дело 1/2 ид. ч. от недвижим имот може да бъде източник на доходи. Наличието на недвижим имот като самостоятелно обстоятелство не обосновава безспорен извод, че този имот може да бъде източник на доходи, а е необходимо да се установи дали той може да бъде обект на самостоятелно прехвърляне, дали е възможно самостоятелното му ползване и отдаване под наем, дали се намира в състояние, което прави възможно неговото ползване. В случая в нарушение на чл. 35 АПК не са събрани и представени доказателства в подкрепа на извода на административния орган, че посоченият недвижим имот може да бъде източник на доходи. При това положение с обжалваната заповед незаконосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ за отопление, поради недоказаност на извода на административния орган, че жалбоподателката Цанка Алексиева не отговаря на условието по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Стигайки до същия правен извод, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Едва с настоящата касационна жалба административният орган навежда нови доводи за отказа за отпускане на социална помощ, а именно данни за наличие на отдадени от Алексиева под аренда имоти. Разпоредбата на чл. 220 АПК съдържа забрана за нови фактически установявания в касационното производство. Според цитирания текст Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В тази връзка представените пред настоящата инстанция нови доказателства не са такива, свързани с касационното основание - чл. 219 АПК. Касае се до ново обстоятелство, установено от административния орган след приключването на производството пред него, което обстоятелство подлежи на преценка при повторното разглеждане на преписката. Страните не са направили искания за разноски, поради което съдът не се произнася по присъждането на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,