Решение № 13099 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7573/2010 г.

Решение № 13099 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7573/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нериман Себахтин Вели от с. Мост, обл. Кърджали, действаща чрез пълномощника й адв. Белева, против решение № 45/29.04.2010 г. на Административен съд - Кърджали по административно дело № 23/2010 г. Посочените пороци от касатора въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 2 от АПК - недопустимост, и по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за обезсилване на решението като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, евентуално - за отмяна на решението като неправилно. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна: допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила при конституирането на страните в процеса обуславя недопустимост на съдебното решение, поради което предлага същото да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Същевременно прокурорът сочи, че в останалата си част жалбата е неоснователна, защото решението в тази му част е правилно, надлежно обосновано и съответстващо на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. На първо място, неоснователно е касационното оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, водещо до недопустимост по чл. 209, т. 2 от АПК. В случая не е налице приложното поле на чл. 221, ал. 3 от АПК. Решението е валидно и допустимо - то е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Допуснатото по време на съдебно-административното производство нарушение при конституирането на страните в процеса, е несъществено и не обуславя недопустимост на съдебния акт. От една страна надлежният ответник - съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт - РУ "СО" - Кърджали, от чието име са дадените задължителни предписания към проверяваната, е надлежно уведомено чрез призоваването на неговият служител - финансовият ревизор Ясен Янев, и е реализирало в пълен обем правото си на защита (което личи и от изхода на спора пред АС - Кърджали). От друга страна, никоя от страните не би могла да се позовава на и да черпи дивиденти от нарушени процесуални права на насрещна страна, незасягащи собственото й право на защита. Оспореното пред настоящата инстанция решение не страда и от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Предмет на съдебен контрол в производството пред Кърджалийския административен съд са били задължителни предписания № К-15426/9.12.2009 г. на финансов ревизор при Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Кърджали, потвърдени с Решение № ЗП-2/7.01.2010 г. на Директора на РУ "СО" - Кърджали. Предписанията са издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с извършена проверка по изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на Нериман Себахтин Вели, вследствие на установено от органа довнасяне на осигурителни вноски върху осигурителен доход в размер на 1365 лв. за месец януари - август 2009 г., и указват подаване на коригираща информация за процесния период. Решението на Административен съд - Кърджали, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. В случая се касае за внасяне на осигурителни вноски в по-голям размер с обратна дата, като изхода на спора пред първата инстанция по същество е бил обусловен от отговора на правния въпрос за начина, по който може да бъде променен размерът на осигурителната вноска и в тази връзка правилно ли е извършено направеното довнасяне на осигурителни вноски от Нериман Себахтин Вели. В съответствие с чл. 7, ал. 4 от КСО и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, съдът е приел, че осигурителните вноски се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Аргументирано по силата на чл. 40, ал. 5 от КСО решаващият съдебен състав е съотнесъл към казуса приложимите за него разпоредби на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начинът и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигуряваните при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Обосновано е заключението на съда, че при промяна на осигурителния доход самоосигуряващото се лице е следвало да декларира това изменение най-късно до установения от закона срок за внасяне на осигурителните вноски върху този доход, и в тази връзка, че в случая Нериман Себахтин Вели е можела да промени размера на осигурителните вноски чрез подаване на декларация с отразяване на новия размер на дохода, върху който ще се осигурява, но само до десето число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят тези вноски. Законодателят е уредил възможността размерът на осигурителните вноски да бъде изменян от самоосигуряващото се лице, но при спазване на определен ред и срокове. При неспазването им завишаването на осигурителен доход със задна дата е недопустимо. С оглед на това правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореният пред него административен акт, издаден в съответствие с целта на закона да се препятства възможността в нарушение на действащото законодателство да се получат осигурителни плащания в по-голям размер от дължимия. Изложените съображения налагат извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Кърджали е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на касационната жалба не следва да бъдат присъждани претендираните от касаторката деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,