Решение № 10696 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1070/2019 г.

Решение № 10696 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1070/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Общински съвет Смолян моли да бъде обезсилено като недопустимо решение № 456/13.11.2018 г. по адм. д. № 266/2018 г. на АС – Смолян, алтернативно моли да бъде отменено решението като неправилно. Поддържа, че за жалбоподателя П. З. от [населено място] липсва интерес да оспорва т. 1. 3 от приложение № 6 от Цени на услуги в Регионална библиотека "Николай Вранчев"-Смолян към чл. 63 от Наредба за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Смолян. Поддържа, че съдът се произнесъл по недопустима жалба без да е събрал дължимата държавна такса за оспорване на подзаконов нормативен акт и 20 лв за публикация в Държавен вестник. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде отменено като неправилно като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по 250 лв. По частната жалба на П. З. моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Ответникът по касационната жалба П. З. по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. П. З. е подал частна жалба против определение № 557/19.12.2018 г. по същото дело, с което е отхвърлена молбата на З. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че определението е неправилно поради допуснати необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите, като поддържа, че следва да се прецени дали жалбоподателят е обосновал наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на общинска наредба, уреждаща отношения, свързани с достъпа до обществена библиотека, а жалбоподателят не е адресат на нормативния акт, с който не се засягат лични и непосредствени негови права и интереси. Върховният административен съд, VIII отделение, като обсъди допустимостта на касационната и частната жалби, и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба и частната жалба са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение съдът е отменил т. 1. 3 "за всички останали читатели – 3, 50 лв" към раздел Регионална библиотека "Николай Вапцаров" от приложение № 6 към Наредба № 2 за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Смолян, приета с решение № 29/18.12.2015 г. на ОС. Смолян, изм. с решение № 327/16.12.2016 г. на ОС-Смолян, изм. с решение № 349/25.01.2017 г. на ОС-Смолян, изм. с решение № 214/08.06.2017 г. на АС – Смолян, изм. с решение № 336/09.10.2017 г. на АС – Смолян. В мотивите си съдът погрешно е приел, че доводите за дискриминационност на разпоредбата са основание да не събира такса 10 лв за образуваното административно дело по оспорване на подзаконов нормативен акт, и погрешно е направил публикация в Държавен вестник на обявление за делото с разноски 20 лв за сметка на съда. Съдът следваше да остави делото без движение и да укаже на оспорващия З., че следва да внесе държавна такса и 20 лв за обнародване на обявление в ДВ. По допустимостта на оспорването съдът е приел, че П. З. е представил читателска карта за Регионална библиотека "Николай Вранчев"-Смолян, поради което за него е налице интерес да оспорва т. 1. 3 от приложение № 6 към наредбата, след като е ползвател на услугите на библиотеката. Изводът е необоснован. Видно от жалбата до административния съд П. З. е с адрес в [населено място]. Освен читателската карта без дата на издаване не са представени други доказателства за твърдението на З., че ползва услугите на библиотеката в гр. Смолян. Еднократно посещение в библиотеката, при което е издадена читателска карта на З. не обосновава изискеумият по чл. 186, ал. 1 от АПК пряк непосредствен интерес от оспорване на нормативния акт. Засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК са гражданите, спрямо които нормативният акт се разпростира. Оспорената наредба има действие на територията на Община Смолян, в която З. няма постоянен или настоящ адрес, поради което не е адресат на нормите в оспорената наредба. Твърденията за наличие на личен пряк интерес от оспорването не са доказани с представената читателска карта, след като липсва трайна връзка между З. и Община Смолян, на чиято територия действа оспорената норма от наредбата. В този смисъл е практиката на ВАС в определение № 13901/16.11.2017 г. по адм. д. № 12393/2017 г. на III отделение, определение № 15215/12.12.2017 г. по адм. д. № 12570/2017 г., на VIII отделение, определение № 11807/04.10.2018 г. по адм. д. № 11797/2018 г. на І отделение и решение № 864/22.01.2019 г. по адм. д. № 9108/2017 г. на IIІ отделение. Да се приеме тезата на З. би означавало да се приеме, че има право да осъществява надзор за законност, каквато функция в Република България има само прокуратурата. В този смисъл е решение № 5/17.04.2007 г. по к. д. № 11/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Решението като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено. С определение № 557/19.12.2018 г. по същото дело административният съд е отхвърил молбата по чл. 248 от ГПК на З. за изменение на решението в частта за разноските. Предвид изхода на спора определението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде осъден П. З. да заплати държавна такса 10 лв и 20 лв разноски за публикация в Държавен вестник по сметката на АС – Смолян. Искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции е основателно за по 250 лв за всяка инстанция, както е поискано – общо 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 3 и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,