Решение № 4659 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5803/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. Б., гражданин на Ирак, роден на [дата], представляван от адв. В. Петков, против Решение 2930 от 30.04.2024 г., постановено по адм. дело 10275 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на чуждия гражданин против Заповед, рег. 5401 ПАМ-192/05.10.2023 г., издадена от Началника на Гранично полицейско управление Видин, с която на лицето, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2, чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Връщане до страна на произход Ирак . Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт като неправилен. Счита, че са налице всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му. Ответникът Началникът на Гранично полицейско управление (ГПУ) Видин при Регионална дирекция Гранична полиция (РДГП) Русе към Главна дирекция Гранична полиция (ГДГП) Министерство на вътрешните работи (МВР) със седалище в гр. Видин, ул. Гео Милев 30 оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й, направени в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение, което надвишава минималния размер за съответния вид правна помощ, съгласно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваният резултат е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ, по жалба на А. С. Б. против Заповед, рег. 5401 ПАМ-192/05.10.2023 г. на Началника на ГПУ Видин при РДГП Русе към ГДГП МВР, с която на иракския гражданин, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2, чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Връщане до страна на произход Ирак (л. 14 от първоинстанционното дело). Административният съд е установил следната фактическа обстановка: С Предложение, рег. 5401р-19179/05.10.2023 г. (л. 13, пак там), Началникът на 01 ГОДГ при ГПУ Видин предложил на Началника на ГПУ Видин да наложи на иракския гражданин Б., роден на [дата] в Ирак, с иракски паспорт [номер]/01.06.2016 г. ПАМ Връщане до страна на произход Ирак . В мотивите на това предложение е описан сигнал от РГО, получен на Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Видин при Дунав мост на 04.10.2023 г. около 04.10 ч., за две лица, отговарящи на профила за нелегален мигрант. Същите се придвижвали пеша от външната страна на оградното съоръжение на ГКПП, около 300 метра преди зоната за гранични проверки в посока България Румъния. След проведени мероприятия, лицата са установени, като едно от тях е А. С. Б. с иракски паспорт, валиден до 30.05.2024 г. Издадена е оспорената пред първата инстанция заповед, в която, на основание чл. 60, ал. 1 АПК, е включено разпореждане за предварителното й изпълнение. В акта е извършено позоваване на мотивите, изложени в Предложение, рег. 5401р-19179 от 05.10.2023 г. на Началник 01 ГОДГ при ГПУ Видин. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 05.10.2023 г., в 20.05 ч. в присъствието на преводач. Съгласно писмо от Дирекция Миграция при МВР, рег. 105400-7740 от 01.11.2023 г. (л. 40, пак там), на 13.10.2023 г. Б. е получил достъп до правна помощ, като същият е подал молба за международна закрила до Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, чрез директора на Дирекция Миграция . На 06.10.2023 г., въз основа на Заповед, рег. 5401 ПАМ-193/05.10.2023 г., издадена от Началника на ГПУ Видин, лицето е настанено в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) София. Б. напуснал дома на 25.10.2023 г. Предаден е на ДАБ, съгласно чл. 20, т. 2 от Наредба Iз-1201 от 01.06.2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове за временно настаняване на чужденци и в техните звена, и за организацията, и дейността им. При така установената фактическа обстановка, Административният съд София-град е приел, от правна страна, че оспорената Заповед, рег. 5401 ПАМ-192/05.10.2023 г. е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ административен орган, в предписаната от закона форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Преценил е, че същата съответства на материалния закон, като в хода на административното производство по издаването й, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че от данните по делото не се установява, към момента на задържането му, иракският гражданин да е предоставил доказателства за легално влизане на територията на Република България, поради което е счел, че е налице хипотезата на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ, която разпоредба е посочена като едно от правните основания за издаване на процесната заповед. Мотивирал се е, че в посочената хипотеза компетентният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, респ. няма право на преценка относно необходимостта от налагане на конкретната ПАМ. Допълнил е, че липсват доказателства към момента на издаване на заповедта, чужденецът да е имал подадена молба за международна закрила до ДАБ. Подчертал е, че подаването на такава молба на по-късен етап, както и започналото във връзка с нея производство за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, не се явяват пречки за провеждане на производството по налагане на конкретната ПАМ, както и за законосъобразността на акта, който я налага. Като се е позовал на чл. 67, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е приел, че такава пречка може да бъде само влязло в сила решение за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут. Счел е за недоказано по делото издаването на решение за международна закрила. Отхвърлил е, като неоснователни, възраженията на първоинстанционния и касационен жалбоподател за липса на преценка на сигурността в държавата по произход. Съобразил е разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗУБ. Изложил е доводи, че оспорената заповед не ограничава възможността на лицето да упражни правата си по ЗУБ, както той е процедирал, подавайки молба за международна закрила. Формирал е извод, че въпросът, колко сигурна по отношение на чужденеца е неговата държава по произход, подлежи на установяване в производството по ЗУБ. На следващо място съдът е обсъдил нормата на чл. 44а, ал. 5 ЗЧРБ. Преценил е, че в образуваното пред него съдебно производство не са направени изявления и не са ангажирани доказателства, сочещи застрашаване живота и свободата на Б., както и такива, че лицето е изложено в Ирак на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. По отношение възражението за липса в заповедта за налагане на ПАМ на срок за доброволно връщане, каквото е изискването на чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ, съдът е приел, че невписването на този реквизит в административния акт не се явява съществено процесуално нарушение, което да обуславя незаконосъобразност на процесната заповед. Аргументирал се е, че при евентуално влизане в сила на заповедта, ще се приложи най-благоприятното положение за лицето максимално предвидения в закона 30-дневен срок за доброволно напускане. Обсъдил е чл. 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива/та), както и практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на тази норма. Преценил е, че налагането на Б. на конкретната ПАМ е съобразено с Общностното право, като в конкретния случай не се установяват изключенията по чл. 6, § 2-5 от Директивата и основания за прилагане на забраната по чл. 5 от нея. Подчертал е, че е правноирелевантно, дали производството по ЗУБ ще приключи по-рано, доколкото с Определение 9438/01.11.2023 г., постановено по адм. дело 10275 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. (л. 43-44, пак там) е отменено допуснатото на основание чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение на оспорената заповед за ПАМ. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, респективно като неоснователна касационната жалба. Страните не спорят по фактите и те обективно са установени от съда. Спорът е относно приложението на материалния закон - чл.41, т.3 ЗЧРБ и чл.44а, ал.5 от същия закон. При налагане на принудителната административна мярка освен юридическия факт, който поражда прилагането на нормата, предвиждаща мярката, административният орган е длъжен да съобрази и извърши преценка за наличие или не на обстоятелствата, визирани в чл.44, ал.2 ЗЧРБ. Нормата на чл.44, ал.2 ЗЧРБ предвижда комплекс от фактори - продължителност на пребиваването, категориите уязвими лица, семейното положение и съществуващите семейни , културни и социални връзки с държавата по произход, започнали производства за предоставяне на международна закрила или други производства за легализиране на престоя на чужденеца на територията на страната. Неоснователно е оплакването на касатора, че предвид цялостната обстановка по задържането му, той е следвало да бъде третиран от административния орган като кандидат за международна закрила. Безспорно е, а и се установява от доказателствата по делото, че производството по реда на Закона за убежището и бежанците е образувано от чужденеца след издаване на оспорената заповед. Тоест, към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, чужденецът не е подал молба пред компетентния орган за предоставяне на международна закрила. След като такова производство не е било образувано към датата на издаване на оспорената заповед, органът не е имало как да съобрази този ненастъпил факт, който не е презумиран и от закона. Отделно от това, следва да се посочи разпоредбата на чл.67, ал.1 и ал.2 от Закона за убежището и бежанците, с която законодателят е предвидил, че наложената принудителна мярка, не се привежда в изпълнение до приключване с влязло в сила решение на производството за предоставяне на убежище, както и че наложената мярка се отменя, при придобиване от чужденеца на статут по ЗУБ. Налице е законова гаранция за случаите като настоящия, че правата и законните интереси на лицата, произтичащи от ЗУБ, няма да бъдат нарушени от изпълнението на ПАМ. Неоснователно е оплакването на касатора за незаконосъобразност на заповедта, тъй като не съдържала срок за доброволно изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.39б, ал.1 ЗЧРБ, в заповедта за налагане на ПАМ по чл. 39 а, ал.1, т.2 от същия закон, административният орган определя срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да напусне доброволно страната. Нормата създава задължение за административния орган, да предостави такъв срок за доброволно изпълнение. Административният орган не предоставя такъв срок в хипотезите на ал.4 на същия член - когато лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред. Преценката се прави към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ и следва да е посочена като основание за непредоставянето на срок за доброволно изпълнение на наложената мярка. В конкретния случай в оспорената заповед, не е посочена разпоредбата на чл.39б, ал.4 ЗЧРБ като основание за непредоставянето на срок за доброволно изпълнение на заповедта и с това е допуснато нарушение, което обаче не е съществено, предвид конкретните обстоятелства. Видно от предложение 5401р-19179 от 05.10.23г. на началник 01 ГОДГ при ГПУ - Видин, въз основа на което е издадена заповедта е, че по случая със задържането на чужденеца е образувано ЗМ 46/04.10.2023г. по чл.279 НК по описа на ГПУ Видин, както и че чужденецът е настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР / Заповед рег. 5401 ПАМ-193-05.10.23г., лист 11 от първоинстанционното дело/. Посочените документи, които са част от административната преписка по издаване на оспорената заповед, недвусмислено сочат на предприета от органа защита на обществения ред. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилно приложение от органа на чл.44а, ал.5 ЗЧРБ. Посочената разпоредба касае изпълнението на наложената ПАМ, а не налагането й. След като чужденецът е подал молба и по нея е образувано производство по реда на ЗУБ, за предоставяне на международна закрила, спазването на принципа non-refoulement ще бъде съобразен в това специално производство от органа, компетентен да предостави международна закрила, от една страна. От друга страна, нормата на чл.44а, ал.6 ЗЧРБ създава допълнителна законова гаранция за чужденеца, че той няма да бъде върнат в държава, в която животът и свободата са му застрашени, и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко, или унизително отношение. При обжалване на ПАМ-връщане, в тежест на чужденеца е да докаже тези обстоятелства, ако ги твърди, съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК по силата на препращащата разпоредба на чл.144 АПК. В настоящия случай, както правилно е посочил първоинстанционният съд, жалбоподателят не е направил изявления и не е ангажирал доказателства, сочещи за наличието на обстоятелствата по чл. 44а, ал.5 ЗЧРБ. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд