Решение № 403 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7704/2017 г.

Решение № 403 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7704/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "И." ЕООД - гр. С. чрез пълномощника си адв. М. Е. срещу решение № 3202/9.05.2017 г., постановено по адм. дело № 5922/2015 г. по описа на Административен съд, С. -град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-2210-1403622-091-01/2.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 698/14.05.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП за установени задължения на дружеството за ДДС в размер на 74 289,17 лв. и лихви - 54 047,86 лв. поради непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) за Румъния на дружествата "M. C." LTD, "I. I." S. R. L. и "H. I." LTD. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е постановил противоречиви и неправилни мотиви и неправилна преценка на събраните по делото доказателства, както и е възприел безкритично твърденията на ответните в първоинстанционното производство, а те не съответстват на установената фактическа обстановка. Твърди се също в касационната жалба, че съдът не е преценил, че за един от ревизираните периоди е настъпила погасителна давност за извършване на ревизията - за месец декември 2007 г. и според него е следвало този период да не се ревизира, но съдът не се е произнесъл по това възражение. Съдът не е взел предвид също така, че са налице доказателства за доставка на конкретни артикули, посочени в процесните фактури и неправилно било отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Касационният жалбоподател твърди, че не била спазена процедурата по чл. 27 от Регламент № 1798/2003 г., което е довело до порочност в определяне на крайния резултат на ревизионното производство. В тази връзка се сочи, че при отправяне на запитванията до румънските данъчни власти, българската данъчна администрация не е конкретизирала обстоятелствата относно вътреобщностните доставки и конкретните периоди, като едва в допълнителната информация, се посочва, че контрагентите на извършват дейност в декларираните офиси, но това е към датата на запитването - 18.02.2009 г., респ. 12.05.2009 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, вкл. за всяка една от вътреобщностните доставки, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, вкл. и в частта за разноските и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените от "И." ЕООД разноски в общ размер за двете съдебни инстанции 4 600 лв. В депозирано по делото писмено становище от адв. М. Е. се поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Манчева я оспорва с искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "И." ЕООД срещу цитирания по-горе ревизионен акт за определените на основание чл. 86 във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС задължения за внасяне на ДДС, вследствие непризнати вътреобщностни доставки за Румъния за дружествата "M. C." LTD, "I. I." S. R. L. и "H. I." LTD първоинстанционният съд е приел, че не е установено, че стоките са предадени на контрагентите и че са напуснали физически територията на страната, като доказателствената тежест за тези обстоятелства е прието от съда, че е на ревизираното лице по правилата на националното право, като в тази връзка съдът се е позовал на решение от 6.09.2012 г. на СЕС по дело С-273/11 (Mecsek - G. K.). Съдът е изложил в съдебния си акт, че по делото не е доказано осъществяване на ВОД за Румъния съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС, поради което правилно приходните органи не са приели, че за ревизираното лице се налага освобождаване от задължение за ДДС, както и че не са представени необходимите по чл. 53, ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 45 ППЗДДС документи, а предвид твърдението, че превозът е извършен от трети лица - румънски превозвачи, приложима е хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, като в този случай документите според съда не доказват изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Обсъждайки представените доказателства за ВОД - ЧМР, фактури, договори, писмени потвърждения и др. съдът е достигнал до извода, че от тях не се установява, че процесните стоки са транспортирани от начален до краен пункт, нито е ясно кой и къде са получени. За постановения резултат съдът е взел предвид и обясненията на управителите на румънските дружества - български граждани, че не са извършвали сделки от името на дружеството и не са упълномощавали други лица за това (управителят на "I. I." S. R. L) Относно установеното с проверката на международен обмен и въведеното в чл. 2, § 1 от Регламент № 1798/2003 г. понятие "липсващ търговец" съдът се е позовал на съдържащото се в него определение че това е лице, което е регистрирано като данъчно задължено лице за целите на ДДС, което потенциално с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимия ДДС на съответния национален орган. По отделните доставки, са изложени конкретни мотиви с изводи, че не е са доказани вътреобщностните доставки към румънските дружества Обжалваното решение е правилно постановено. Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД - доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС и стоката да е пристигнала при получателя. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС са възприети две алтернативни предпоставки за установяване извършването на ВОД - транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава-членка. Смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС за изискване за транспортен документ, означава в него следва да са налице всички реквизити, с които да се доказва изпращането, респ. получаването на стоката. По делото формално са представени изискваните от ЗДДС и ППЗДДС документи, но те представляват частни документи без материална доказателствена сила, а само с формална, поради което винаги следва да се обсъждат и преценяват в цялост с останалия доказателствен материал по делото с оглед установената фактическа обстановка. Недекларирането от румънските получатели на ВОП не е законова предпоставка за непризнаване на ВОД за доставчика, но в процесния случай предвид доказателствата по делото, преценени в съвкупност установеното обстоятелство за недеклариране на ВОП за от едни от получателите по издадените фактури, каквито са "I. I." S. R. L. и "H. I." LTD, е индиция, че претендираните от ревизираното дружество доставки към румънските получатели не са осъществени. Пак от получените отговори от румънските данъчни власти по чл. 5 от Регламент № 1798/2003 г. се установява, че едноличните собственици и управители на получателите по издадените от "И." ЕООД фактури за ВОД за Румъния са български граждани - на "M. C." LTD - А. М. А. от гр. П., на "I. I." S. R. L. С. А. Й. от гр. Т. и на "H. I." LTD Р. М. Ш. от гр. Т. и намиращ се в затвора в гр. Л., където изтърпява присъда. И тримата управители на румънските дружества-получатели на фактурите, намерени на настоящите си адреси с помощта на органите на МВР в писмени обяснения са посочили, че не извършват никаква търговска, нямат договорни отношения с "И." ЕООД, поради което и не могат да представят никакви документи с процесните ВОД. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения от приходната администрация на чл. 27 от Регламент № 1798/2003 г. От отговорите по линията на международния обмен от Румъния, които представляват официални документи става ясно, че и трите дружества не са осъществявали търговска дейност и че едноличните им собственици на капитала и управители са български граждани. Последните, както се посочи по-горе са издирвани с органите на МВР и в дадени от тях писмени обяснения пред приходните органи са посочили, че не са извършвали дейност - С. Й. е обяснила, че е присъствала само на регистрацията на фирмата, Р. Ш. пък излежава присъда в Ловешкия затвор и също в дадени от него обяснения е пояснил, че няма нищо общо с посочената фирма, като същото е обяснил и А. А.. При така установеното още в ревизионното производство, законосъобразни са направените правни изводи от първоинстанционния съд за липса на действително осъществени ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Ф. издаване на документи, без да са налице действително осъществени доставки, не може да доведе до признаване на ВОД за ревизираното дружество и съответно да го освободи от начисляване на ДДС. П. са преценени от решаващия съд събраните по делото доказателства и настоящият съдебен състав изцяло подкрепя изводите, направени въз основа на тях и на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице по която е установило несъответствия между представените ЧМР в оригинал и копия. Неизвършването на стопанска дейност от дружествата-получатели в Румъния обосновано е прието в обжалваното решение, че не е установено по безспорен начин получаването на процесните стоки по издадените фактури от "И." ЕООД до регистрираните в Румъния дружества-получатели с собственици български граждани. Относно възражението в касационната жалба, че е изтекъл давностния срок за извършване на ревизия по отношение на ревизирания месец декември 2007 г. по доставката на "Hermes impex" ltd, то е неоснователно. Срокът, регламентиран в чл. 109, ал. 1 ДОПК не е давностен, а преклузивен и той предвижда, че не може да се извършва ревизия за установяване на задължения за данъци, ако са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. С оглед, че в случая се касае за косвен данък за месец декември 2017 г., задължението да се декларира е 14.01.2008 г., поради което преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК следва да се брои от 1.01.2009 г. и изтича 1.01.2014 г., а от данните по делото се установява, че заповедта за възлагане на първоначалната ревизия (предвид, че първият ревизионен акт е бил отменен по административен ред) е издадена на 11.04.2013 г., връчена на ревизираното дружество по електронен път на 19.04.2013 г., поради което преклузивният срок е спазен за образуване на ревизия за данъчен период на месец декември 2007 г., а оплакването в касационната жалба е неоснователно. С оглед гореизложеното настоящият състав на ВАС, Първо отделение счита, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Манчева, на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 772,50 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение.