Решение № 11134 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5947/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на дирекция Миграция - Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В. Терзийска, срещу решение 14035/24.04.2025 г., постановено по адм. дело 12771/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен като незаконосъобразен негов отказ 5364р-28046/22.11.2024 г. за предоставяне на статут на лице без гражданство на територията на Република България, на Н. Б. А., роден на [дата] в СССР. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. Според касатора следва първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено, тъй като административният съд е обсъдил само едно от двете основания, послужили за издаване на акта и не е изследвал в цялост представената в него фактическа обстановка и доводите на административния орган. Вследствие на изложеното, касаторът моли отказ 5364р-28046/22.11.2024 г. да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. Б. А., чрез процесуалния си представител адвокат В. Петков, в представен писмен отговор на касационната жалба поддържа, че решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител акцентира върху това, че процесната преписка е разгледана повторно, след като в полза на касатора е било постановено влязло в сила решение, с което са дадени задължителни указания на административния орган, които според касатора не са били спазени при повторното разглеждане на преписката. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в заседанието пред настоящата инстанция и в рамките на представено писмено заключение, дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба и счита, че са налице заявените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбите на 218 и следващите от Администартивнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на Н. Б. А. срещу отказ 5364р-28046/22.11.2024 г. на директора на Дирекция Миграция - МВР, с който на Н. Б. А. е отказано предоставянето на статут на лице без гражданство на основания, от една страна, чл. 21д, т. 5 от ЗЧРБ че лицето притежава валиден документ за самоличност или е притежавал документ за самоличност, който е могъл да бъде подновен, но не е подновяван поради причини, дължащи се у заявителя в процесния случай руски паспорт, за който са изискани и представени доказателства, и от друга страна, чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ че е налице отрицателно становище на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) по повод на лицето, което становище има задължителен характер за дирекция Миграция. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменен атакуваният административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваният отказ за предоставяне на статут на лице без гражданство е издаден от компетентен орган, обективиран е в писмена форма, но съществуват пороци във фактическите и правните основания за издаването му. С оглед представените доказателства, съдът е приел, че жалбоподателят не притежава гражданство на Руската федерация (на чиято територия е роден), както и българско гражданство. Първоинстанционният съд е заключил, че Н. Б. А. попада в обхвата на чл. 1, ал. 1 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28.09.1954 г. Същевременно, предвид събраните доказателства, той е извън обхвата на чл. 1, ал. 2 от Конвенцията и като лице без гражданство, находящо се на територията на Република България, като за него възниква правния интерес от подаване на заявление за предоставяне на такъв статут. Подчертавайки, че не е налице основанието за издаване на отказа по чл. 21д, т. 5 от ЗЧРБ, административният съд се е позовал и на неспазени указания, дадени на административния орган с решение 13677 от 02.08.2024 г., постановено по адм. дело 5346 от 2024 г. по описа на Административен съд София-град, вследствие на първоначалното разглеждане на преписката, завършила с отказ 5364р-11390/25.04.2024 г. а именно да посочи какви доказателства са събрани във връзка с притежанието на руски паспорт. Напротив, административният съд е установил, че жалбоподателят е подал молба за издаване на паспорт, без обаче да се установява да е отговорено на молбата му. Вместо това, Консулският отдел на Руската федерация е отбелязал, че не счита Н. А. за свой гражданин. Въпреки че в хода на производството по искане на съда и в изпълнение на задължението по чл. 63д от ППЗЧРБ от ДАНС е представено писмо от 10.04.2024 г. до Директора на дирекция Миграция, с което се изразява отрицателно становище на основание чл.41, ал.1, т.2 ЗДАНС вр. чл. 22, ал. 4 и чл. 10, ал. 1, т. 3 и 6 от ЗЧРБ, е останало необсъдено дали не са налице предпоставките за отказ по чл. 21д, т.7 вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Съдът е кредитирал, че мотивите за становището са обосновани единствено с осъжданията на жалбоподателя. С писмо от 2.9.2024 г. от ДАНС е посочено, че се поддържа първоначално изразеното становище. Въпреки това, Административен съд София-град е достигнал до извода, че в настоящия случай не се установяват изключенията за предоставяне на гражданство по Конвенцията за статута на лицата без гражданство, и е отменил отказ 5364р-28046/22.11.2024 г. на директора на Дирекция Миграция МВР. Решението е неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба. На първо място, следва да се обърне внимание на твърдението на касатора, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, не обсъждайки второто основание за издаване на процесния отказ, а именно чл. 22, ал. 4 от ЗЧРБ. Същото е налице, но не е съществено, което да налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав. Не е налице пречка настоящата касационна инстанция да се произнесе по същество на спора. Видно от приложените становища на ДАНС с рег. М-6-1157/10.04.2024 г. и М-13583/02.09.2024 г., Н. Б. А. е многократно осъждан на територията на Република България, в това число за умишлени тежки престъпления (някои от които извършвани и в условията на опасен рецидив), за които законодателството на страната предвижда наказание не по-малко от една година лишаване от свобода. В изпълнение на указанията, дадени със съдебно решение 13677 от 02.08.2024 г., постановено по адм. дело 5346 от 2024 г. по описа на Административен съд София-град, от страна на административния орган е направен подробен анализ на горепосочените дванадесет броя престъпления, като е изискана и справка за съдимост на лицето от Централно бюро за съдимост към Министерство на правосъдието, което не е обсъдено от административния съд при отмяната на отказ 5364р-28046 от 22.11.2024 г., издаден от директора на Дирекция Миграция - МВР. Не следва да се сподели твърдението в отговора на касационната жалба, че оспореният административен акт е мотивиран единствено с разпоредбата на чл. 21д, т. 5 от ЗЧРБ, а становищата на ДАНС са били обсъдени в предходното производство и като такива не подлежат на обсъждане към настоящия момент. Напротив, именно фактът на несъобразяването им от страна на административния съд прави решението му порочно. В процедурата по издаване на индивидуален административен акт предоставяне на статут на лице без гражданство (респективно отказът да се предостави въпросният статут), компетентният орган действа в условията на обвързана компетентност. Това означава, че административният орган следва в случая задължително да се съобрази със становищата на ДАНС, независимо дали те са били предмет на предходно обсъждане. Още повече второто становище на ДАНС (рег. М-13583/02.09.2024 г.) е дадено по повод производството по адм. дело 5346 от 2024 г. по описа на Административен съд София-град, решението по което е предмет на обсъждане в настоящото касационно производство. Именно регламентираната в случая обвързана компетентност може да се съобрази с ратифицирането на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, съгласно която Разпоредбите на тази Конвенция не се прилагат по отношение на () лица, за които има сериозни основания да се предполага, че са виновни за извършването на действия, противоречащи на целите и принципите на ООН. ДАНС е компетентният орган да провери цитираните сериозни основания, като извършва дейност по наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност. Именно тези правомощия правят косвено ДАНС до известна степен защитник и на целите и принципите на ООН, които включват поддържане на международния мир и сигурност (вж. чл. 1, т. 1 от Устава на ООН) посредством поддържане на националния мир и сигурност, още повече щом се касае до публичноправен международен елемент предоставяне на статут на лице без гражданство в една държава, различна от държавата по произход. С оглед на горното, не може да се сподели, че Конвенцията за статута на лицата без гражданство може да се приложи по отношение на Н. Б. А., тъй като престъпленията, които е извършил, дават основание да се направи извод, че той е лице, за което може да се предполага, че е виновно за извършването на действия, противоречащи на целите и принципите на ООН. На следващо място, по повод изводите на първоинстанционния съд, че проведената от лицето кореспонденция с Консулския отдел на Руската федерация следва да се зачита като инициатива за подаване на документи за паспорт, следва се счита, че подаването на писмо до Консулския отдел не може да се приравнява на законоустановена процедура за възстановяване на гражданство. Неправилно административният съд е преценил, че Н. Б. А. не попада в хипотезата на чл. 21д, ал. 5 ЗЧРБ лицето е могло да поднови руския си документ за самоличност, но не е сторило това по начина, който му е указан, както е посочено в приложената нота на Консулския отдел към Посолството на Руска федерация в Република България КОВ-15-00-1835/22.06.2023. Анализът на наличните доказателства сочи, че лицето е имало възможност да възстанови правата си във връзка с изгубения си руски паспорт, но не е направило това не по независещи от него причини. За тази категория лица руското законодателство предвижда възможност за лично подаване на молба за възстановяване на крайния, но изпуснат по уважителна причина срок за подаване на заявление за придобиване на гражданство на Руската федерация, с цел да бъде взето окончателно решение за наличие или липса на гражданство. По делото не е налична информация Н. Б. А. да е инициирал подобна процедура, извод за това не може да се направи от приложената кореспонденция с Консулския отдел на Руската федерация. Бездействието на чужденеца не го прави автоматично лице без гражданство по смисъла на Конвенцията, на което да следва да бъде предоставен статут. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил процесния отказ за предоставяне на статут на лице без гражданство, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а спорът да бъде решен по същество, с отхвърляне на подадената жалба срещу него. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касатора, ответникът по касационната жалба следва да заплати 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение