Решение № 1552 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11440/2009 г.

Решение № 1552 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11440/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Монтана против решение от 16.07.2009 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 774/2008 г., с което е отменена негова Заповед № ДК-02-М-61/07.11.2008 г. за премахване на незаконен строеж" стопанска постройка-кош", находящ се в УПИ III-144 и I-145, кв. 7 по плана на с. Замфирово, община Берковица. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът Иванка Томова Фачикова от гр. Враца не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че визираната в заповедта незаконна стопанска постройка "кош" е била допустима по градоустройствения план и строителните нормативи, които действали по време на изграждането й, и като такава е неподлежащ на премахване "търпим строеж" по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, а обжалваната заповед е материалноправно незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. С представените от страните доказателства и заключението на вещо лице по съдебно-техническа експертиза е установено, че процесната стопанска постройка по време на изграждането й през 1948 г. се е намирала в парцел IХ, пл. № 267, кв. 52 по регулационния план от 1921 г. на с. Замфирово и се е намирал на разстояние повече от 1,50 м. от съседните граници и на повече от 5 м зад лицевата сграда. Постройката е с четирискатен покрив, а височината й до стрехата, респ. корниза е 2,70 м. Съобразявайки тези характеристики на постройката правилно съдът приема, че е била допустима по подробния градоустройствен план и правилата и нормативите, действали по време на извършването й - чл. 228 и чл. 229 от Законъ за благоустройството на населените места от 1941 г. Височината на второстепенните постройки може да бъде най-много 3 м, като съгласно чл. 189 от цитирания закон под височина на сградата се разбира разстоянието от средното прилежащо тротоарно ниво до пресичане на външната лицева плоскост на сградата с горната плоскост на главния корниз. Вещото лице уточнява, че за постройки като процесната-четирискатни, изискването е за височина до корниз, която в случая е 2,70 м., а не за височина до било. Допустимостта на строежа по време на извършването му преди 7.04.1987 г. го определя като търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и неподлежащ на премахване. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,