Решение № 11338 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3375/2010 г.

Решение № 11338 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3375/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БУЛИНВЕСТМЪНТ 2000" ЕООД - гр. Варна, ул. "Оборище" № 7, ап. 4, подадена чрез адв. Д. Петкова против решение № 2099/07.12.2009 г. на Варненския административен съд, Първо АО, ХI състав, постановено по адм. д. № 2683 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 03003653/20.06.2008 г. на ТД на НАП гр. Варна в частта му, потвърдена с решение № 540/15.09.2008 г. на зам.-директор на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за д. п. 01. - 31.12.2006 г. е определен данък, подлежащ на приспадане в размер на 61 978,65 лв., вместо декларирания - 66 978,65 лв. и лихви в размер на 1034,09 лв, в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 5000 лева. В полза на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 491 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че данъчното събитие е настъпило съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) на датата на плащане данъчната основа - 25.11.2006 г. Плащането на ДДС от получателя по доставката по "ДДС - сметка" на доставчика не е елемент от фактическия състав, обуславящ възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е установил следното: През м. 12.2006 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 5 000 лв. по фактура № 238/29.11.2006 г., издадена от "Агро трейд 2000" ЕООД. С протокол са представени изискани документи. На доставчика е извършена насрещна проверка, приключила с ПИНП от 11.02.2008 г.. С него е констатирано, че "Агро трейд 2000" ЕООД е издало данъчната фактура, както и че данъкът е начислен за съответния период. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.), тъй като липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.). По делото е изслушано заключение по ССЕ, което съдът е кредитирал като компетентно и неоспорено. С допълнителното заключение е констатирано, че данъчната основа е била заплатена, за което е издадена касова бележка. Първоинстанционният съд е счел за основен спорен въпрос по делото дали ДДС е платен съгласно чл. 55а ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че няма плащане, а оттук и че не е настъпило данъчното събитие. Обжалваното решение е неправилно и като такова трябва да бъде отменено, след което да се постанови друго решение, с което да бъде отменен процесния РА. Доказано е по делото, че предмет на доставката е авансово плащане, като е налице плащане на данъчната основа. Основателен е довода на касатора, че с извършването на авансовото плащане е настъпило данъчно събитие съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), тъй като това е по-ранната дата от тази, свързана с осъществяване на услугата. Липсата на плащане на данъка не налага друг извод, тъй като това не е предпоставка за възникване на цитираното право. По време на насрещната проверка е доказано и начисляването на ДДС. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. С оглед резултата по делото в полза на дружеството трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на IА отделение