Решение № 10291 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2023 г.

Производството е по реда на чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Матушев срещу Решение 2392/15.12-2022г., постановено по адм.д. 2886/22г. по описа на АС гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Матушев срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 16/04/1/0/01978/3/01/04/01, изх. 01-6500/6029#3 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с който му е отказано изцяло изплащането на финансова помощ по заявка за плащане 16/04/1/0/01978/301 общо в размер на 280 327,04 лева по договор за подпомагане 16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г. и е определено задължение в размер на 140 163,51 лева, представляваща изплатено по договора авансово плащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, излага доводи за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизпълнение на указания дадени в отменително решение на ВАС и необсъждане на доводи на жалбоподателя. Сочи, че решението е необосновано, тъй като в мотивите на решението не са взети предвид показанията на допуснатия до разпит свидетел, както и представените при първоначалното касационно производство писмени доказателства. Моли за отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания АУПДВ. Претендира разноски по представен списък.

Ответната страна Изп. Директор на Държавен фонд земеделие /ДФЗ/ не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред АС гр. Пловдив е повторно и в изпълнение на указанията дадени в отменително решение на ВАС 9923/07.11.2022г. постановено по адм.д. 11521/21г. по описа на ВАС, 8 отд.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС е бил АУПДВ 16/04/1/0/01978/3/01/04/01, изх. 01-6500/6029#3 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с който на Д. Матушев е отказано изцяло изплащането на финансова помощ по заявка за плащане 16/04/1/0/01978/301 общо в размер на 280 327,04 лева по договор за подпомагане 16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г. и е определено задължение в размер на 140 163,51 лева, представляваща изплатено по договора авансово плащане.

На първо място съдът е приел, че оспореният пред нега АУПДВ е издаден от компетентен орган изпълнителният директор на ДФЗ в съответствие с чл. 20а, ал.1 и ал.2 и чл.27, ал.5 и ал.7 ЗПЗП, в предвидената от закона писмена форма, съдържаща всички задължителни реквизити по чл.59 АПК, и при спазване на процедурните правила на Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., издадена на основание чл.9а ЗПЗП, преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ, бр.2/2018 г.), тъй като заявлението за подпомагане е подадено през 2017 г.

От фактическа страна за установено съдът е приел, че между ДФЗ и жалбоподателя е сключен договор за подпомагане 16/04/l/0/01978 от 28.07.2017 г. по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от ПРСР 2014-2020, с предмет закупуване на специализирано пчеларско оборудване и изграждане на пчеларска база, със стойност на одобрената по договор субсидия в размер на 280 327,04 лева /Договора/. По заявка за авансово плащане от 21.02.2018 г. е оторизирана субсидия авансово плащане в размер на 140 163,51 лева, от която сума на 24.01.2019 г. ДФЗ е изплатил на жалбоподателя сумата 121 911,20 лева, а остатъкът от 18 252,31 лева е преведен на Националната агенция по приходите по разпореждане вх. 02-1200/95#1 от 23.01.2019 г. за изпълнение на основание чл.230, ал.4 ДОПК във връзка с наложен запор за обезпечаване на публични задължения на Матушев.

Във връзка с последваща заявка за окончателно плащане от 18.03.2020 г. са извършени административни проверки в периода 06.04.2020 г. 14.04.2020 г., 03.06.2020 г. 04.06.2020 г. и 12.08.2020 г. 20.08.2020 г. , като са съставени доклади относно установените констатации.

Въз основа на установеното в хода на проверките жалбоподателят е уведомен за започване на производство по издаване на АУПДВ: 1) Лицето не притежава оригинал на фактури 0000003376 от 08.05.2018 г. на стойност 11 000,53 лева без ДДС и 0000003381 от 17.05.2018 г. на стойност 1005 лева без ДДС, с издател ВХВ ЕООД, заявени като разходооправдателни документи, с които е заплатил част от одобрен по договор 16/04/l/0/01978 от 28.07.2017 г. актив ограда; 2) установено неспазване на чл.45, ал.1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. /Наредбата/; 3) установено неспазване на чл.14, ал.1, т.3 от договор 16/04/1/0/01978 /Договора/ и чл.45, ал.1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г.; 4) установени несъответствия между одобрените по договора с ДФЗ активи и реално изпълнените и установени при проверките на обекта; 5) установено неспазване на чл.16, ал.1, т.2 от договор 16/04/l/0/01978 от 28.07.2017 г.; 6) неизпълнение на договорни и нормативни задължения, изразяващи се в отглеждане на по-малко от договорените пчелни семейства и нарушение на чл.25, ал.1, т.2, б. а от Наредба 9 от 21.03.2015 г.; 7) Д. Матушев е представил декларация и/или документ с невярно съдържание.

След обсъждане на подаденото възражение изпълнителният директор на ДФЗ е издал процесния пред АС акт, като частично са уважени възраженията и в тази част не са били предмет на съдебен контрол, съответно не са обсъждани от съда.

Съдът е обсъдил приетата при първоначалното разглеждане на делото съдебно-икономическа експертиза, като е приел, че със заключението не се установяват нови факти от значение за правния спор, доколкото всички факти са установени в производството по издаване на оспорения акт.

Показанията на свидетелката М. Матушева - майка на жалбоподателя, дадени в хода на първоначалното разглеждане на делото не са кредитирани от съда, поради заинтересованост от изхода на делото.

Представените с първоначалната касационна жалба писмени обяснения от М. Матушева по същите съображения не са обсъждани от съда, както и постановление от 25.05.2022 г. на Районна прокуратура Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство, тъй като е издадено след датата на издаване на оспорения АУПДВ и не може да влияе върху законосъобразността на същия. В тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 300 ГПК, вр. чл.144 АПК, като е приел, че задължителна за съда е само присъдата, но не и постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, което постановление не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на неизвършването на престъпление.

По тези съображения съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл.142, ал.2 АПК, т.е. не е налице нов факт от значение за делото, поради което подаденото от управителя на ВХВ ООД писмено обяснение, че не той е подписал документите, удостоверяващи завършените СМР, представлява достатъчно основание за административния орган да приеме, че във връзка със заявеното искане за плащане се използват неистински документи и към датата на издаване на оспорения акт е била доказана констатацията по т.7.

Приетата като писмено доказателство по делото докладна записка от 22.02.2022 г. на директора на дирекция Противодействие на измамите (ДПИ) в ДФЗ, като издадена след датата на издаване на оспорения акт, също не е ценена от съда. Прието е, че с тази докладна записка не се установяват нови факти от значение за законосъобразността на оспорения акт.

При тези факти съдът е приел, че оспореният акт е законосъобразен и постановено при спазване на процедурните правила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, намира че решението е валидно, допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

Предмет на съдебен контрол е административно производство по прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" по Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година, която попада в обхвата на чл. 9б от ЗПЗП във вр. чл. 19 от Регламент (ЕО) 1305/2013 "Развитие на стопанството и стопанската дейност", поради което правилно съдът е приел, че обжалвания АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предвидената форма. Необосновано и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че оспореният акт е постановен в съответствие с материалния закон и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На първо място неоснователен е довода на касатора, че съдът е разгледал целия казус. Видно от мотивите на оспорения съдебен акт, съдът е изложил подробни мотиви в каква част процесния пред него АУПДВ е отменен от Директора на ДФ Земеделие и коя част е предмет на съдебен контрол.

Неоснователен е довода на касатора за липса на доводи от решаващия съд относно възражението за незаконосъобразно действие по принудително изпълнение и усвояване на внесената от жалбоподателя банкова гаранция. Законосъобразно съдът е приел, че доколкото защитата срещу принудителното изпълнение се осъществява по друг ред и в самостоятелно административно и съдебно производство, в настоящото производство не следва да бъде обсъждан този довод. Този извод се споделя от настоящата инстанция, тъй като предмет на производството е законосъобразността на издадения АУПДВ, поради което не следва да бъдат обсъждани подробните възражения във връзка с използване на неверни твърдения пред банката за усвояване на органа на банковата гаранция, месец преди да бъде издаден АА. Дори да се установи незаконосъобразно действие от органа, то същото не е свързано със законосъобразността на установените нарушения по същество на акта и не води до неговата недействителност, в каквато връзка са подробните възражения на касатора.

Неосноватателни са доводите на касатора, че АС се е позовал и обсъждал нарушение, което е прието от АО за основателно, а именно представянето на удостоверение за регистрация на животновъден обект. Напротив в мотивите на съдебния акт е посочено, че това възражение е прието от АО за основателно и не е обсъждано по същество от съда.

1.По същество на спора за незаконосъобразен настоящият състав приема изводите на първоинстанционния съд относно наличие на нарушение по чл.53, ал.1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. /Наредбата/. От представените доказателства може да се установи факта, че сумата по фактура 0000003376 от 08.05.2018 г. на стойност 11 000,53 лева без ДДС е приспадната в представената в оригинал фактура 0000003687 от 10.05.2019г. В хода на проверката лицето е твърдяло, че по независещи от него причини не може да представи оригинала на фактурата, поради което АО е имал възможност да изиска същата от издателя й ВХВ ООД, от управителя на което дружество са снети писмени обяснения, послужили за установяване на едно от процесните нарушения.

2.Правилни са изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл.45, ал.1 от Наредбата.

Касаторът е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 30.01.2018 г., поради което за него е било задължително при подаване на заявка за плащане да приложени към нея документите, посочени в приложение 13 към чл.45, ал.1 от Наредбата. В тази насока е неоснователен довода на касатора, че изборът на начин на данъчно облагане е негово право и е избрал отчетност по способа на едностранното счетоводно записване, а не двустранна форма на счетоводна отчетност. Изискванията на Наредба 9 от 21.03.2015 г. се отнасят за физически лица регистрирани по ЗДДС, а разпоредбата на чл.29 от ЗДДФЛ на която се позовава касатора определя начина на определяне на облагаемия доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, както и чл.29а /неправилно посочен в касационната жалба като чл.29,ал.1 от ЗДДФЛ/, който урежда възможността физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, да могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.28. Поради непредставяне на счетоводен баланс съгласно т. 6 и т. 7 на приложение 13 към чл.45, ал.1, Матушев не е изпълнил задължението си въпреки предоставената му възможност от АО. Регистрацията по ЗДДС е основание за нуждите на процесното подпомагане, от лицето да бъде изисквано да води двустранна форма на счетоводна отчетност. Действително нормите на ЗСч, ЗДДС не съдържат изискване за водене на двустранно счетоводно отчитане, но съгласно ч.45, ал.1 от Наредбата при кандидатстване за междинно или окончателно плащане ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната страница на РА, в съответната областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" по чл.44 от УП на ДФЗ по място на извършване на инвестицията, като прилага към нея документите, посочени в Приложение 13. В случая Матушев е представил отчет за приходите и разходите, който е бил приет от АО, с което е изпълнил и задължението си по т. 12 от Приложение 13 към чл. 45, ал. 1 от Наредбата, но не е изпълниял задължението си за представяне на документите по т. 6 - т. 11 от Приложение 13

1. За обосновани настоящата инстанция приема изводите на първоинстанционния съд за наличие на допуснато нарушение по чл.6, ал.5, т.1, чл.13, ал.1, чл.14, ал.2, т.3 от договор 16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г. и чл.54, ал.1, т.1 от Наредбата, във връзка с констатираните несъответствия между платените и реално извършените СМР.

Съгласно чл. 54 ал.1 от Наредбата в срока по чл.53, ал.1 ползвателят на помощта е длъжен да:. използва подпомаганите активи и изпълнява подпомаганите дейности съгласно предназначението им, посочено в бизнесплана.

Количествата СМР, одобрени в приложение 5 към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, и количествата СМР по актовете и приемо-предавателните протоколи, подписани между бенефициера и изпълнителите, действително са в отклонение от установените на място. Експертът е установил, че количествата СМР, одобрени в Приложение 5 към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са идентични с количествата от договорите за СМР, актовете и приемо - предавателните протоколи, подписани между бенефициента и изпълнителите. Същите количества са включени и в заявката за окончателно плащане. При проверките на място контролните органи са установили: 17,30 кв.м по - малко саморазливна мазилка, при одобрени 250,40 кв.м.; 2 бр. по - малко от ел. ключове; липса на 1 бр. панел с контакти; липса на 35 бр. конзоли; 22 бр. по - малко от шина поцинкована; 119,88 кг по - малко от колонки кутии и 4,4 л.м по - малко мрежа с h=2m.

С оглед на установеното са правилни изводите на съда за допуснато от бенефициента нарушение. Макар минимални, тези отклонения дават основание за корекция в заявените за изплащане разходи до размер на превишението, обстоятелство, с което не се е съобразил и административния орган и не е посочил размера на недопустимите разходи, след приетото от него възражение по позиция "Кофраж основи". От разпита в открито заседание при приемане заключението, вещото лице изготвило СТЕ заявава, че голяма част от възраженията на лицето са приети и проверяващите са се концентрирали върху саморазливната мазилка, като извън нея отклоненията са минимални и не водят до фрапиращи неизпълнения на проекта.

4.Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно наличието на нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 2, б. а от Наредба 9 от 21.03.2015г. Съгласно посочената разпоредба проектите се изпълняват върху имот - собственост на кандидата, а когато имотът не е собственост на кандидата, към проектите се прилагат документи за ползване на имота за срок не по-малко от 6 години считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане - в случай на кандидатстване за разходи за:

а) закупуване и/или инсталиране на нови машини, оборудване и съоръжения, необходими за подобряване на производството и/или обновяване на сгради и/или помещения, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж, съгласно ЗУТ;

Съгласно придружително писмо вх. 01-6500/3593 от 30.06.2017г. подадено от касатора, инвестицията е следвало да бъде изпълнена в ЖО 4295-0168, имот 56335-060-29 и ЖО 4295-0194, имот 56335-006-254, а в действителност пчелните семейства били установен в имоти 56335-015-035 и 56335-006-260. За последните имоти бенефициентът няма правно основание за ползване, с което е нарушен чл. 25, ал.1,т.2,б."а" от Наредба 9 от 21.03.2015г.

Както правилно е приел съдът, процесната инвестиция е за закупуване на активи пчелни кошери, които не са трайно прикрепени към терена, поради което не може да намери приложение изключението на чл.25, ал.2 от Наредбата, тъй като пчелните кошери не са земеделска техника, в каквато насока са касационните доводи. Съгласно легалното определение на понятието земеделска и горска техника , дадено в § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техник: земеделска и горска техника са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите. Съгласно §1,т.7 от ДР на Закона за пчеларството "Пчелин" е място, върху което са настанени пчелни семейства заедно с наличното оборудване, т.е. пчелните кошери са оборудване съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2, б. а от Наредба 9 от 21.03.2015г. Не се спори, че бенефициентът не е представил удостоверение за регистрация на ЖО в имот 56335-015-035, местност Заслона , [населено място]. Въпреки това ответникът не е констатирал такова нарушение, напротив в мотивите по точка трета от АУПДВ е приел, че представеното Удостоверение за регистрация на животновъден обект 3152 от 30.07.2020г. дава основание за уважаване на възраженията на бенефициента. Имотите, в които са били разположени кошерите са регистрирани като животновъден обект, съгласно Удостоверение за регистрация на животновъден обект - пчелин 4295-0194, в имот 56335-006-260, издадено от БАБХ на 30.07.2020г., което обстоятелство е възприето и от административния орган. В тази насока следва да бъде отчетен и факта, че АО е приел за основателно възражението относно изпълнението на ангажимента досежно достигане на заложения в бизнес-плана брой пчелни семейства, въпреки че се намират в процесните имоти, за които е прието, че липсва правно основание за използването им. Този непоследователен и противоречив подход на АО, ведно с липса на мотиви относно тежесттта на нарушението, водещо до установяване на максимален размер на публичното вземане, налага на извода за незаконосъобразност на акта.

Дори да се приеме за основателен довода на АО, че ако при подаване на заявлението за кандидатстване и непредставянне на договор за правното основание за ползване на имота, върху който ще се ползва инвестицията, то последната няма да бъде одобрена и няма да бъде сключен договор между страните, то от органа не са изложени доводи защо изцяло се отказва изплащане на финансовата помощ на основание на бланкетната разпоредба на чл.9, ал.1, т.2 и т.15 от договора от 28.07.2017г. Действително съгласно чл. 57 ал.1 от Наредбата, ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора, но отново следва да бъдат изложени допълнителни мотиви за налагане на най-тежката санкция и то в съответствие с Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. /Правилата/, при определяне на задължението за връщане на изплатено по договора авансово плащане.

5.Настоящият състав приема за необосновани изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение по чл.49, ал.1, т.7 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., във връзка с чл.57, ал.3, т.1 и чл.9, ал.2, т.2 от договор 16/04/ 1/0/01978 от 28.07.2017 г., Събраните допълнително доказателства в първоначалното касационно и повторното първоинстанционно съдебно производство неправилно е прието от АС, че не налагат на различни правни изводи.

Съгласно чл.224 от АПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В отменителното решение на ВАС е прието, че съгласно чл.142, ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания и делото е върнато за ново разглеждане, с указания да се обсъдят представените нови доказателства.

Действително от касатора не са ангажирани доказателства, включително допускане на графологична експертиза досежно автентичността на подписа на управителя на ВХВ ООД, но от представеното и прието по делото постановлението от 25.05.2022 г. на Районна прокуратура Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство и предвид указанията на ВАС се установява, че по преписката са били снети сравнителни образци от почерк и подпис, като след това е била изготвена и експертна справка, при която е била установено, че всички спорни документи са подписани от лицата, които са били сочени в тях като техни автори, респ. не е било установено наличието на неистински документи. Това ново писмено доказателство съдържа нови фактически обстоятелства, не само по отношение на подписите, но и относно действията на контрагента Х. Иванов, който в снети обяснения е потвърдил, че не е искал да съдейства на Матушев, докато не получи дължими му по строителството суми , като в тази връзка между двете страни се водило и гражданско дело, което към момента не било приключило още . Противно на установеното в хода на издаване на процения АУПДВ, удостоверените от хуправителя на ВХВ ООД, факти, че не е подписвал представените документи се опровергават от приетото по делото Постановлението от 25.05.2022 г. на Районна прокуратура Пловдив. От значение е авторството и обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания пред АС, същите не се установява да са привидно издадени от лице, което не ги е съставило и подписало. Последното се установява и от Докладна записка от 22.02.2022г. на Дирекция "противодействие на измамите" в ДФ "Земеделие", съгласно която не са установени данни за предоставени документи с невярно съдържание, затаяване на сведения или разходване на средства не по предназначение, а относно процесните протокол и декларация, от значение за одобряване на разходи по проекта, за които една от вписаните в тях страни е заявила неавтентичност на подписа е прието, че следва да се изчака крайното решение на прокуратурата, за да се ползва информацията по компетентност".

С олед на приетото е необоснован довода на съда, че при констатиране на нарушение с финансов ефект единствената правна възможност, с която разполага административният орган, е да отмени финансовата помощ и това разрешение напълно кореспондира с чл.35, т.6 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013, съгласно който, когато се установи, че бенефициерът е представил неверни сведения с цел да получи подпомагане или поради небрежност е пропуснал да предостави необходимата информация, подпомагането не се изплаща или се оттегля изцяло.

Онователен е доводът на касатора за липса на мотиви в обжалвания АУПДВ досежно начина на определяне на публичното вземане. Не се установява критерия въз основа на който органа е приел, че е налице толкова тежко нарушение на договора и Наредбата, налагащо извода за изцяло отказвано изплащане на финансовата помощ в пълния размер от 280 327,04 лева. Като фактическо основание в АУПДВ са посочени описаните в т.1-7 нарушения, като за две от тях възраженията са изцяло възприети, а за други частично възприети.

Като правни основания за определяне размера на задължението и отказ за изплащане изцяло на финансовата помощ в обжалвания АУПДВ са посочени текстове на договора-чл.4,ал.1 т.1,чл.9,ал.1т.1 т.3,т.6,т.15, чл.13,ал.3,т.2 и съответно чл.57,ал.1 и ал.3, вр.чл.49,ал.1,т.6,т.7,вр.чл.13,ал.1,чл.14,ал.1,т.3,ал.2,.3,чл.16,ал.1,т.2,ал.3 и чл.19,ал.6 от договора. Посочените текстове на нарушения на Наредбата са съответно: чл.25,ал.1,т.2,чл.34,ал.1,чл.43,ал.4,чл.45,ал.1,чл.54,ал.1т.1. Нарушението на чл.54,ал.1,т.1 беше установено по т.3 от настоящото решение. Действително част от посочените неизпълнения на договора са неприложими, тъй като е уважено възражението на Матушев, но за останалите са налице констатации, поради което довода на касатора за липса на правно основание за издаване на АУПДВ е неоснователен

С оглед мотивите изложени по-горе в настоящия съдебен акт са налице предпоставките на чл.25,ал.1,т.2 от Наредбата, за нарушението на чл.34 ал.1, т.4, не беше установено по т.1., на чл.45, ал.1 беше установено по т.2.

Очевидно е налице техническа грешка относно посоченото в акта нарушение на чл. 57, ал.1 и 3 от договора, тъй като в него не се съдържа такава разпоредба. Същата е посочена в мотивите на акта като разпоредба на Наредбата и е основание за определяне на задължението.Същите доводи са относими и относно цитираната разпоредба на чл.49,ал.1,т.6,т.7.

Съгласно чл. 57, ал.1 от Наредбата: Ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора и ал.3: Разплащателната агенция може да поиска връщане на изплатените по договора суми и когато:

1. установи, че ползвателят на помощта е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, независимо от момента на представянето им, включително когато този документ и/или декларация са били представени на етапа на кандидатстването му за подпомагане;

1. установи, че ползвателят изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба;

1. ползвателят на помощта е получил допълнителна публична финансова помощ за активите и/или дейностите, финансирани по реда на тази наредба.

Очевидно органа е имал предвид приложение на чл.57,ал.3, т.1 от Наредбата, което не се установява предвид изложените по-горе мотиви.

Посочената разпоредба на чл. 57, ал.1 от Наредбата урежда хипотезата на връщане на изплатени суми, а не отказване изплащане на суми, поради което е неприложима относно първата част на решението на АО - отказване изплащане на одобрената субсидия в размер на 280 327,04 лева.

Същите доводи са относими и относно цитираната разпоредба на чл.49,ал.1,т.6,т.7 от Наредбата, съгласно която Разплащателната агенция може да откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато:

т. 6. инвестицията е изпълнена неточно, включително когато ползвателят на помощта е придобил активи и/или изпълнил дейности - предмет на подпомагането, с технически параметри или в отклонение от количествено-стойностна сметка, различни от одобрените от РА - когато констатираните отклонения водят до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи или засягат основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, определени в тази наредба и договора за отпускане на финансова помощ;

1. ползвателят на помощта е представил пред РА декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или преправени такива, включително когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му за подпомагане;

В случая е установено наличие само на предпоставката на т.6., но тя не обосновава отказ изцяло на изплащане на финансовата помощ. Установеното несъответствие относно количествата СМР, одобрени в приложение 5 към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, и количествата СМР по актовете и приемо-предавателните протоколи, подписани между бенефициера и изпълнителите, действително са в отклонение от установените на място, но те са минимални, предвид заключението на съдебно-икономическата експертиза, за да обосноват отказ в пълен размер на финансовата помощ.

Относно останалите приети за установени нарушения на договора / описани по-горе в настоящото решение/, не се установява и не се излагат от АО мотиви, доколко е налице втората комулативна част на изискването на посочената разпоредба Напротив установява се ,че нарушенията не променят основната цел на инвестицията, нито предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, както и не водят до несъотвествие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, като не се и излагат и такива доводи от РА.

С оглед на изложеното поради липса на предпоставките на чл.49,ал.1,т.6 от Наредбата обжалвания АУПДВ в частта на отказано изплащане на финансовата помощ в пълния размер на 280 327,04 лева, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

Втората част на акта относно определеното задължение на Матушев в размер на 140 163,51 лева представляващо изплатено по договора авансово плащане, която сума е усвоена по банкова гаранция от 15.02.2018г. и сумата е постъпила по сметка на фонда на 13.01.2021г., по своята същност представлява връщане на авансово получена сума на 24.01.2019г.

В тази част настоящият състав приема, че липсват мотиви в обжалваното съдебно решение, а настоящата повторна касационна инстанция намира, че АУПДВ на поснование чл.173, ал.2 АПК следва да бъде отменен и преписката върната на органа за ново произнасяне, тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество.

Изп. Директор на ДФЗ не е изложил мотиви досежно начина на определяне на подлежащата на възстановяване от ползвателя получена финансова помощ в съответствие с Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. /Правилата/, съобразени с /ЕС/ 640/2014г. на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, като преценката вида, степента и продължителността на неизпълнението е на РА.

По отношение на неизпълнението по т. 1 от АУПДВ не се сочи основание от Правилата, а само размер-6 600,32 лева-60% от стойността на неодобрената фактура. За останалите нарушения, които евентуално са при неспазване на "други задължения" по договора или в приложим нормативен акт от националното или общностното законодателство липсват изложени доводи от АО. В тази част не може да се установи провека на законосъобразността на акта, поради което следва да бъде отменен. Същият като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила следва да бъде върнат на АО на основание чл.173, ал.2 от АПК за излагане на конкретни мотиви относно начина на определяне на стойността на задължението в размер на 140163,51 лева. При произнасяне АО следва да вземе предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението на задълженията на бенефициента, отчетени и в одобрените от Изпълнителния директор на ДФЗ правила. След одобряването на Правилата прилагането и съобразяването им е задължително за административния орган при определянето на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, като той няма дискреция и не може да преразглежда или да подлага на допълнителна преценка естеството, продължителността и системността на извършените нарушения. В случая размерът на подлежащата на възстановяване помощ, определен от административния орган в АУПДВ, не е съобразен с Правилата, тъй като липсват мотиви в тази насока.

При така установеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени административно-процесуални нарушения, поради липса на мотиви, в частта на определеното задължение в размер на 140 163,51 лева.

Съгласно уважената част на жалбата и предвид представения списък на разноските Държавен фонд Земеделие следва да заплати на Д. Матушев сумата от 30 296 лева, направени разноски по делото, за всички инстанции.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,