Решение № 5158 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16492/2013 г.

Решение № 5158 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16492/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Къдри Мехмедали Инуз, подадена чрез пълномощника му против решение № 1839/30.10.2013 г., постановено по адм. д. № 504/13 г. от Благоевградския административен съд. С обжалваното решение са отхвърлени предявените обективно съединените искове срещу Регионална дирекция по горите - Благоевград за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в платени разноски за адвокатски услуги в размер общо на 600 лева, във връзка с водените от него съдебните производства за отмяна на наказателни постановления № 165/02.11.2011 г. и № 166/02.11.2011 г., издадени от директора на РДГ-Благоевград. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената й част следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство - РДГ-Благоевград чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Административният съд е постановил обжалвания резултат установявайки, че наказателните постановления са отменени с влезли в сила съдебни решения. Установено е също така от съда, че в съдебните производства по отмяната им, жалбоподателят се е представялвал от адвокат, за което е заплатил адвокатски хонорар общо и по двете дела в размер на 600 лева. Съдът е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетения, които е квалифицирал по чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, приемайки, че отменените НП не са административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, респективно, дейността по налагане на административни наказания не е административна дейност, както и че направените разноски за адвокатски възнаграждения не са в пряка причинна връзка с отменените НП, а произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето, получило правната помощ. Настоящият съдебен състав преценява, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, споделяйки и част от изложените мотиви от административния съд. Направените разноски за адвокатски хонорар в съдебните производства по обжалването на НП, макар и да са във връзка с обжалваните актове, не са пряка и непосредствена последица от действието им. Както правилно е посочено от административния съд, плащането на адвокатски хонорар е последица от изпълнението на поето договорно задължение. Присъждането на разноските, направени в съдебните производства по ЗАНН е въпрос на законодателно решение. При липса на изрична разпоредба в ЗАНН към настоящия момент за тяхното присъждане, претендирането им като обезщетение за претърпени имуществени вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ е заобикаляне на закона, което е недопустимо. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно и следва да го остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд