Решение № 8374 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11232/2015 г.

Решение № 8374 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11232/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) против решение № 5167 от 20.07.2015 г., постановено по адм. д. № 12191/2014 г. от АССГ. С обжалваното решение е отменено решение № 8260/17.11.2014 г. на зам. председателя на ДАБ и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 70 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Оплакванията са за материалноправна незаконосъобразност на решението и необоснованост- чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът в касационното производство - Н. А. Д. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение № 8260/17.11.2014 г. на зам. пред. на ДАБ, с което на осн. чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ е прекратен статута на бежанец на Н. А. Д.. В решението е посочено, че на лицето е предоставен статут на бежанец през 2001 г. Също така е посочено, че през 2014 г. лицето е сключило брак в Алжир, както и че притежава национален паспорт, издаден през 2011 г. от община Алшеф с валидност до 24.11.15 г., от който се установявало, че тя е посещавала Алжир и през 2011 и 2013 г. Административният съд е приел, че при издаване на решението, административният орган е допуснал нарушение като не се е позовал на чл. 17 от ЗУБ, който е приложимият чл. за случая. Съдът обаче е преценил нарушението като несъществено, тъй като за жалбоподателката са били ясни последиците от решението и основанията, обусловили издаването му. Съдът е приел, че фактическите обстоятелства, сочени в решението на административния орган, не попадат под квалификацията на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Съдът е посочил, че разпоредбата начл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ съответства на разпоредбата на чл. 1С, т. 4 от Женевската конвенция, която според съда изисква бежанецът реално да се е установил в държавата си на произход или в трета сигурна страна. Посочено е, че в случая липсвало установяване на жалбоподателката на територията на Алжир. Решението на съда е неправилно. То е резултат от неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ регламентира, че производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато чужденецът доброволно се възползва от закрилата на държавата си по произход. Към тази разпоредба препраща и чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, който чл. регламентира случаите, в които се прекратява предоставена международна закрила, какъвто е настоящият. Административният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ ограничително, което тълкуване не съответства на съдържанието й, разкрито чрез употребените в нея понятия. Понятието "закрила", употребено в разпоредбата, не включва единствено хипотезата, в която бежанецът се е установил в държавата си по произход. Закрилата може да се осъществи и чрез други актове на държавни органи и институции, издадени или извършени в резултат на предприети действия от страна на бежанеца за упражняване на негови права, в качеството му на гражданин на страната му на произход. В конкретния случай, тази закрила е намерила проявление в издаването на паспорт на жалбоподателката, необезпокояваното й влизане на територията на държавата й на произход и престоят й там, сключването на гражданския брак в държавата й на произход. Жалбоподателката не оспорва фактическите основания, посочени в решението на ДАБ, които осъществяват хипотезата начл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Приемайки обратното, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Решението следва да се отмени, а вместо това жалбата срещу решението на ДАБ се отхвърли като неоснователна. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд