Решение № 6192 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 632/2010 г.

Решение № 6192 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 632/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Варна, срещу решение № 1678/19.10.2009 г., постановено по адм. д. № 386/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици, както и се претендират разноски. Ответниците Христо Дончев Житаров и Диян Христов Житаров, двамата от гр. Варна, в съдебно заседание и писмена защита чрез процесуалния си представител, изразяват становище са неоснователност на касационната жалба. ЕТ "Камен Катев" със седалище в гр. Варна не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалбата на Христо Дончев Житаров и Диян Христов Житаров Заповед № 3305/19.12.2005 г., на кмета на община гр. Варна, с която на основание чл. 179, ал. 1 и 2 (отм.) ЗУТ, е наредено да се премахне незаконно изградено канализационно отклонение, обслужващо имота им, находящ се на ул. "Радецки" № 67, гр. Варна. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в същата не са посочени фактически основания за издаването й, съгласно хипотезите в чл. 179, ал. 2 ЗУТ, поради което са допуснати нарушения на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗАП (отм.), действувал към момента на издаването й. Решението е правилно. Процесната заповед е издадена с правно основание чл. 179, ал. 1 и 2 (отм.) ЗУТ, а мотивите и фактическите основания към заповедта са, че канализационното отклонение следва да се премахне, тъй като е изградено незаконно. С оглед на това обосновано и при правилно прилагане на материалния закон административният съд е приел, че в заповедта не са изложени мотиви и фактически основания за издаването й. Видно от заповедта, както и от констативния акт, въз основа на който е издадена, в тях не се сочи нито една от хипотезите, посочени в чл. 179, ал. 2 (отм) ЗУТ, а дали строежът е незаконен или не и дали е търпим са неотносими за премахване на канализационното отклонение по реда на чл. 179, ал. 2 (отм.) ЗУТ. Строежите, какъвто е и канализационното отклонение, ако са незаконни, се премахват по друг ред и от друг орган, а не от кмета на общината. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нея не са изложени мотиви и фактически основания, съответни на някоя от хипотезите на правната норма, на която е издадена, поради което е нарушен чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗАП (отм.), действувал към момента на издаването на заповедта. Не се установяват и допуснати съществени нарушения на процесуални правила при постановяване на решението. С оглед изложеното не са налице основанията на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК