Решение № 13270 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8630/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Николова в качеството ѝ на Едноличен търговец (ЕТ) А. Николова - Р. срещу Решение 21763/24.06.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 1160/2025 г. С обжалваното решение е отменено Решение 2/06.01.2025 г. на Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка 258 по описа за 2008 г.; Комисията за защита от дискриминация е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно съдът е приел, че не съществуват доказателства, които са достатъчна индикация, че между съпоставимите лица, които са и които не са носители на защитения признак, е налице неравенство, за да може да се презюмира, че именно защитеният признак е причината за неравенството. Твърди, че в производството Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД не е доказало да са били налице хипотези от изброените в чл. 7 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), които изключват дискриминацията. Счита, че съдът не е съобразил и задължителните указания на Съда на Европейския съюз (СЕС) дадени в решението от 16.07.2015 г. по дело С-83/14 г., постановено по отправеното при предходно разглеждане на спора преюдициално запитване, както и че е обсъдил избирателно доказателствата. Моли обжалваното решение да се отмени. Съображения за уважаване на жалбата излага, чрез процесуалните си представители, и в съдебно заседание. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Чомакова и адв. Здравкова. Ответникът по касация Комисия за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) не оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се отмени по съображения изложени в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Този ответник по касация се представлява от юрк. Бешков. Ответникът по касация Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Този ответник се представлява от адв. Манчева. Ответникът по касация Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) не изразява становище по касационната жалба. Счита, че КЕВР неправилно е конституирана като заинтересована страна в съдебното производство. Моли КЕВР да бъде заличена като заинтересована страна. Този ответник по касация се представлява от юрк. Ненков. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд, от фактическа страна, е установил следното: Производството по преписка 258/2008 г. на КЗД е било образувано по жалба с вх. 44-00-3318/05.12.2008 г. на А. Николова, собственик на ЕТ А. Николова-Р. . В същата се твърдяло, че тя е собственик на търговски обект в гр. Дупница, кв. Гиздова махала , населен предимно с граждани от ромски произход, като в този район на града всички средства за техническо измерване (СТИ) на потребената електроенергия, включително и това за нейния обект, са били поставени от ЧЕЗ Разпределение България АД на височина около 6 метра, което й пречило да контролира потреблението и отчитането на електрическа енергия. Твърдяла е, че сметките, които получава, са завишени и не отговарят на действителното ѝ потребление, като това било, за да може дружеството да компенсира загубите, които понася в кв. Гиздова махала , населен предимно с роми. Според Николова, поставянето на СТИ на височина 6 метра се дължи на обстоятелството, че в квартала живее предимно ромско население, поради което същата счита, че по отношение на нея е осъществена пряка дискриминация от страна на ЧЕЗ Разпределение България АД на основата на признак народност . След проведено производство е било постановено Решение 77/06.04.2010 г. на КЗД, отменено с Решение 7091/19.05.2011 г. по адм. дело 5898/2010 г. на ВАС и делото е върнато като преписка на административния орган със задължителни указания за тълкуване и прилагане на закона. По преписка 258/2008 г. е постановено Решение 142/30.05.2012 г. на КЗД. Решението е обжалвано и е отменено с Решение 5196/10.08.2017 г., постановено по адм. д. 6150/2012 г. на АССГ, като преписката е върната на КЗД за продължаване на производствените действия по нея съобразно указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В хода на това съдебно производство е било отправено преюдициално запитване до СЕС, по което е било образувано дело С-83/14. Постановено е решение на 16.07.2015 г. Решаващият съд подробно е посочил какво е прието от СЕС. След връщане на преписката КЗД е постановила Решение 174/22.03.2019 г., което е отменено с Решение 561/30.01.2020 г. на АССГ, постановено по адм. дело 10746/2019 г. и преписката е върната на Комисията за продължаване на производствените действия. Решението по адм. дело 10746/2019 г. е оставено в сила с Решение 13045/21.10.2020 г. на ВАС, постановено по адм. дело 4671/2020 г. От КЗД е постановено ново Решение 312/22.08.2023 г., което е отменено с Решение 1120/20.02.2024 г., постановено по адм. дело 9150/2023 г. на АССГ. На основание това решение и след изготвен Доклад вх. 12-11-885/29.04.2024 г. и приложените към него писмени материали производството по преписка 258/2008 г. е възобновено с Разпореждане 234/30.04.2024 г. на председателя на КДЗ по признак етническа принадлежност . За възобновяване на производството с писма от 23.05.2024 г. са уведомени А. Николова - собственик на ЕТ А. Николова-Р. ; Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, съобразно указанията в отменителното решение и Комисия за енергийно и водно регулиране, неправилно посочена като Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, като им е предоставен 5-дневен срок за представяне на писмено становище и доказателства. Писмено становище е постъпило от Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, с което жалбата е оспорена, като съдът подробно е преразказал твърденията в отговора. Комисията за енергийно и водно регулиране е изразила становище, че не следва да бъде конституирана като заинтересована страна в производството. Представен доклад-заключение от докладчика по преписката. На 31.10.2024 г. е проведено заседание на КЗД, на което е разгледана преписката и същата е обявена за решаване. На 06.01.2025 г. е постановено обжалваното решение на КЗД, чийто диспозитив и съдържание подробно са възпроизведени от решаващия съд. Съдът подробно е възпроизвел и отговорите на вещото лице по назначената и приета в хода на административното производство експертиза. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство. Приел е, че актът е издаден в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно чл. 65-66 ЗЗДискр. във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила относно основните принципи на процеса, гарантиращи равенството на страните в производството, тяхното активно участие, вкл. при събирането на доказателства. Приел е, че при издаване на решението КЗД не е обсъдила всички събрани в хода на производството доказателства, което е довело до нарушение на материалния закон основание за отмяна на решението по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Изложил е съображения, че спорът по отношение на т. І от решението на КЗД се свеждал до това представлява ли пряка дискриминация поставянето на електромера на височина от 6 метра. Посочил е, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на пряката дискриминация, а именно по-неблагоприятно третиране на лицето, което включва наличието на сравнител, доколкото А. Николова -собственик в качеството ѝ на ЕТ А. Николова-Р. , чийто търговски обект се намира в квартал, населен предимно с лица от ромски произход, е по-неблагоприятно третирана от жителите на гр. Дупница, които не живеят в такива квартали и чиито електромери са били поставени на 2 метра височина. Именно фактът, че търговският обект се намира в квартал, обитаван от лица с ромски произход е причина за това третиране, при което съдът е приел, че е налице и втората предпоставка, а именно наличие на белег по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. етническа принадлежност . Налице е и причинно-следствена връзка между защитения признак и неравното третиране, тъй като ако обектът не беше в ромски квартал, не би бил засегнат от него. Съдът е изложил съображения, че не била налице четвъртата предпоставка за наличие на пряка дискриминация, а именно - липса на законни цели, които оправдават неравното третиране. В тази връзка е приел за неоснователни доводите в оспореното решение, че оспорващото дружество, в чиято тежест е, не е доказало наличието на такива. Съдът е посочил, че събраните в хода на проведеното производство доказателства, включително и приетата експертиза, които въобще не са обсъдени от КЗД, навеждат именно на наличието на законни цели, които оправдават неравното третиране. Посочил е още, че твърденията на дружеството, че поставянето на измервателните уреди на по-голяма височина не е продиктувано от етническата принадлежност на живеещите в квартала, а поради многобройните и разнообразни начини на посегателства върху разпределителната мрежа, се подкрепят от представените от дружеството доказателства в тази насока, както и от изготвената и приета по преписката експертиза. Поради това съдът е приел, че с ангажираните от Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД доказателства, при условията на пълно и главно доказване, е установено от дружеството, че описаната практика по никакъв начин не произтича от обстоятелството, че в засегнатите квартали живеят предимно български граждани от ромски произход, а единствено от обективни фактори, чужди на всякаква дискриминация, основаваща се на расов признак или етнически произход. Доказано било, че мярката не е поддържана поради съображения, свързани с общия етнически произход в квартала, а съображенията на дружеството са изцяло технически и икономически обосновани, преследващи именно равното третиране на потребителите, а не етнически, тъй като в други квартали, също населени с предимно ромско население мярката не е прилагана, като това е съобразено с броя посегателства върху мрежата. Посочил е, че в хода на производството са представени Общите условия, в сила от 26.11.2007 г. на дружеството, в чл. 27, ал. 2 от които е предвидено, че същото е длъжно да осигури за своя сметка възможност за визуален контрол до три дни след писмено заявление от потребителя. Предвидено е също, че в случай като настоящия може по искане на потребителя да се монтира контролен електромер, показанията от който да са видими от него. Следователно предвидена е възможност, от която А. Николова не се е възползвала, въпреки, че е била уведомена за това. По тези съображения съдът е приел, че неправилно КЗД е приела, че по отношение на А. Николова - собственик на ЕТ А. Николова - Р. е осъществена пряка дискриминация по защитен признак етническа принадлежност . Приел е, че липсата на пряка дискриминация прави необосновано и даденото предписание за недопускане на подобни дискриминационни действия в бъдеще, както и наложените имуществени санкции. Решението е недопустимо по отношение на КЕВР и неправилно в останалата му част. Решаващият съд по отношение на КЕВР е приел, че неправилно КЗД я е конституирал като страна в производството, доколкото доводите за наличие на дискриминация не са били насочени срещу същата. Посочил е, че споделя доводите на КЕВР, че не са били налице предпоставките на чл.15 АПК за конституирането ѝ като страна в производството пред КЗД, но въпреки това е конституирал КЕВР като заинтересована страна. Неправилно решаващият съд е приел, че тъй като КЕВР е била страна в административното производство, същата следва да е конституирана и в съдебното производство. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. Комисията за енергийно и водно регулиране няма качеството на заинтересована страна в съдебното производство, т.е. такава за която административният акт е благоприятен. Поради това неправилно и в нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК е била конституирана в съдебното производство пред първоинстанционния съд като заинтересована страна. Решението по отношение на КЕВР следва да се обезсили и производството по делото по отношение на нея да се прекрати. По фактическите установявания на съда страните не спорят и настоящата инстанция приема фактите, така както са установени от съда. Спорът е правен и както правилно е отбелязал и решаващият съд, се свежда до това осъществена ли е пряка дискриминация от страна на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, като правоприемник на ЧЕЗ Разпределение България АД спрямо А. Николова в качеството ѝ на ЕТ А. Николова - Р. . При последното разглеждане на преписката КЗД е уточнила акта, чрез който се твърди, че е извършена дискриминацията, в изпълнение на Решение 7091/19.05.2011 г. на ВАС, постановено по адм. дело 5898/2010 г. и Решение 13045/21.10.2020 г. на ВАС, постановено по адм. дело 4671/2020 г. поставянето на СТИ, измерващо потребената от жалбоподателя електроенергия, на височина от 6 (шест) метра от земята. Неправилен е изводът на съда за допуснато нарушение от КЗД, което е довело до нарушение на материалния закон при постановяване на решението на КЗД. Вярно е посоченото от решаващият съд, че в решението си КЗД не е обсъдила приетото в хода на административното производство заключение по въпроси поставени от Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД. Това обаче не може да се приеме, че е съществено нарушение, тъй като обсъждането на заключението на вещото лице не би могло да доведе Комисията до различен правен резултат. Това е така, защото заключението на вещото лице се базира на доказателства (констативни протоколи, справки от диспечерски дневник представени от дружеството ответник) касаещи периода 2010-2016, а оплакването на жалбоподателя касае поставянето на СТИ на височина от 6 метра през 2008 г. Отделно от това вещото лице, предвид поставения му въпрос, е посочило, че монтирането на СТИ на височина е една от възможните мерки за ограничаване на посегателствата, като това е най евтината мярка. Заключението на вещото лице принципно казва защо може да се предприеме тази мярка и една от причините поради множеството неправомерни присъединявания, може да е защита на живота и здравето на потребителите, но изрично посочва, че мярката е една от възможните за ограничаване на посегателствата. Посочва и какви са последиците за дружеството от нея намаляване на неправомерните присъединявания. Изрично посочва, че към 2008 г. не е имало друга алтернатива, която да отговаря във финансово техническо отношение на критерия най-малко направени разходи по отношение предпазване на таблата и СТИ в тях от вандалски актове. Не посочва през 2008 г. дали е имало други квартали в наложена подобна мярка, защото не е имал такава задача. Посочва, че технически са възможни и други мерки (макар и да не ги изброява), но те биха били по-скъпи. Съпоставката направена от вещото лице при отговора на задача 7 е за периода 2010-2015 г. Само въз основа на експертизата не може да се изведе извод за липса на пряка дискриминация по отношение на жалбоподателя. Защото експертизата не оборва изводите, че ЕТ като собственик на обект намиращ се в квартал с преобладаващо ромско население е бил по-неблагоприятно третиран, в сравнение с жители на други квартали, които не са с преобладаващо ромско население. И не оборва извода, че мярката към 2008 г. е приложена само в квартал с преобладаващо ромско население. Събраните по преписката и делото доказателства не водят до извод, че третирането е еднакво. Правилно КЗД е приела, че ответното дружество, чиято е била доказателствената тежест предвид чл. 9 ЗЗДискр., не е доказало, че принципът на равно третиране не е нарушен. По делото няма доказателства, че за релевантния период към 2008 г., същата мярка е предприемана и в квартали, които не са населявани предимно с ромско население, в които също има неправомерни присъединявания и нередовни платци. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Визираните в чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр предпоставки, са различно третиране на лицата, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него защитения признак. В случая както решаващият съд е констатирал, че тези предпоставки са налице. За да отмени решението на КЗД съдът е посочил, че не е налице четвъртата предпоставка липса на законни цели, които оправдават неравното третиране. За да приеме, че е налице законна цел на практиката съдът изцяло се е позовал за експертизата приета в административното производство. От същата по изложените по-горе съображения не може да се приеме, че са били налице законни цели, които да оправдаят по-неблагоприятното третиране на ЕТ А. Николова - Р. . В решението от 16.07.2015 на СЕС по дело С-83/14 е посочено, че понятието за дискриминация, основана на етнически произход по смисъла на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, и по-специално на член 1 и на член 2, параграф 1 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство, при които всички електромери в градски квартал, населяван основно от лица от ромски произход, са поставени на стълбове от мрежата на въздушния електропровод на височина шест-седем метра, докато в останалите квартали такива електромери се поставят на височина до два метра, посоченото понятие следва да се прилага без значение дали разглежданата колективна мярка засяга лица с определен етнически произход или лица, които, без да имат такъв произход, съвместно с първите търпят по-малко благоприятното третиране или особеното неблагоприятно положение, произтичащо от посочената мярка В т. 76 от решението на СЕС е посочено, че за да е налице пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/43, е достатъчно този етнически произход да е бил определящ за решението за установяване на споменатото третиране. В решението от 16.07.2015 на СЕС по дело С-83/14 е посочено, че член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/43 трябва да се тълкува в смисъл, че мярка като описаната в точка 1 от настоящия диспозитив представлява пряка дискриминация по смисъла на посочената разпоредба, ако се докаже, че тази мярка е установена и/или се поддържа поради съображения, свързани с общия етнически произход на по-голямата част от живеещите в засегнатия квартал, което следва да се прецени от запитващата юрисдикция при отчитане на всички релевантни обстоятелства по делото, както и на правилата относно прехвърлянето на доказателствената тежест, съдържащи се в член 8, параграф 1 от тази директива От събраните по делото доказателства се установява, че спорната практика се въвежда от дружеството към 2008 г. само в градски квартали, населявани предимно от български граждани от ромски произход, че тя засяга както изрядните, така и некоректните платци. Правилно в решението на КЗД, предвид обърнатата доказателствена тежест чл. 9 ЗЗДискр., е прието, че в случая Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД не е доказало, че в случая не е налице неравно третиране на жалбоподателката, нито пък че е налице законна цел, а изискването да бъде монтирано средството за измерване на изразходваната електроенергия на височина от 6 метра е обективно оправдано и не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Както се посочи по-горе в решението представените при последното разглеждане на преписката доказателства са за период след 2008 г. Правилно КЗД е приела, че с поставянето на електромера на жалбоподателката на височина от шест метра, което е пряко свързано с местонахождението на обекта на потребление на електроенергия нейният магазин, Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД е извършило пряка дискриминация по признак етническа принадлежност . Жалбоподателката е третирана по-неблагоприятно в сравнение с други потребители на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, чийто електромери са поставени на достъпни за визуален контрол места, без да е необходимо те да предприемат допълнителни действия, за да получат такъв достъп подаване на заявление за осигуряване на достъп в определен от дружеството срок, а не свободно когато потребителят поиска, подаване на искане за монтиране на контролен електромер, като не е ясно за чия сметка ще е монтирането на този електромер и в какъв времеви период след поискването ще бъде монтиран. Правилен е изводът на Комисията, че в случая е допуснато и нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр., тъй като дружеството предоставя услугата си при по неблагоприятни условия. По изложените съображения обжалваното решение, в останалата част, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което жалбата на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД срещу Решение 2/06.01.2025 г. на КЗД постановено по преписка 258 по описа за 2008 г. да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер 3000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 14.07.2025 г. Възражението за прекомерност на процесуалния представител на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД не следва да се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и не на последно място предвид факта, че по същото дело адвокатското му възнаграждение е в размер на 3600 лв. Комисията за защита от дискриминация е ответник в производството и независимо от уважаване на касационната жалба не ѝ се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение