Решение № 3004 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2018 г.

Решение № 3004 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 298 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Н. Георгиев, срещу решение № 142 от 9.03.2018 г. по адм. дело № 729 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 87 от 3.07.2017 г. на началника на Затвора - Плевен, с която в качеството му на държавен служител на длъжност "надзирател" му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 година. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата срещу заповедта и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - началникът на Затвора - Плевен не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наваденото отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била заповед № 87 от 3.07.2017 г. на началника на Затвора - Плевен. С нея, на основание чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4, чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 4, чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с т. 11 от заповед № Л-670 от 09.12.2015 г. на ВПД главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията", на Н. Георгиев, в качеството му на държавен служител на длъжност "надзирател ІІ степен в Затвора гр. Плевен" му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 година. Деянието, по повод на което е реализирано дисциплинарното производство, е отказът на Н. Георгиев да изпълни разпореждане на прекия си ръководител да застъпи на пост № 28 в УМБАЛ-гр. Плевен, открит на 02.05.2017 г., за охрана на лишения от свобода М. Николов. Административният съд е приел, след излагане на съображения от фактическо и правно естество, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изпълнение на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 19, ал. 2 от ЗМВР. При това са спазени материалноправните изисквания за налагане на дисциплинарното наказание, като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Последните са по повод спазване на сроковете по чл. 195 от ЗМВР, започването на дисциплинарното производство, запознаване на служителя със съответните актове, издавани в него, както и реализиране на правото на същия за изслушване, и даване на писмени обяснения пред дисциплинарните органи. Съдът правилно е отграничил основния спорен момент при преценка на материалната законосъобразност на акта, с оспорването на който е сезиран, а именно дължимо ли е изпълнение на служебните задължения по чл. 291 и според изискванията на чл. 293 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС), както и на съответните разпоредби (чл. 46) на Етичния кодекс на държавните служители в ГД "Изпълнение на наказанието" и ГД "Охрана" на Министерство на правосъдието при конкретно установената фактическа обстановка. Основното твърдение, респ. възражение в касационната жалба, както и в първоинстанционната жалба е относно наличието на правомерен отказ от страна на жалбоподателя за изпълнение на служебните задължения, който неправилно е приет от административния съд като дисциплинарно нарушение. Според касатора устното разпореждане на командира на отделението за заемане на пост на 08.05.2017 г. за охрана на лишен от свобода в УМБАЛ "Д-р Г. Странски" ЕАД, гр. Плевен, е незаконно, поради липса на организация по спазване на правилата, определящи времето за хранене, отдих и физиологични почивки по време на охрана на поста. Освен това отказът му е в съответствие с чл. 5, ал. 4 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. на МВР, приложима и за държавните служители в системата на Министерство на правосъдието, от двете посочени дирекции. Настоящият съдебен състав намира, че преценката на съда относно наличието на дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя, е правилна, като тя съответства на доказателствата по делото и намира основание в посочените разпоредби от ЗИНЗС, във връзка с тези от ЗМВР. След като на държавния служител са възложени задължения, произтичащи от длъжностната му характеристика и от съответни законови разпоредби от ЗИНЗС и подзаконови разпоредби от ППЗИНЗС, то същият дължи изпълнението му и то по начин, уреден в съответните норми. Неизпълнението от своя страна на задълженията на прекия ръководител за осигуряване на условията за тяхното изпълнение от страна на подчинения му служител, може да обоснове негова дисциплинарна отговорност, но не освобождава последния от тях, респ. не може същият да твърди, че не изпълнява незаконни разпореждания, още повече, че същите не съставляват престъпление. Съответства на целта на закона и приетото от съда при направения анализ, че за успешното изпълнение на заповедите и разпорежданията на ръководителите се изисква от служителя добросъвестното им изпълнение, съгласно чл. 46 от Етичния кодекс. Доколко и какви субективни права на служителя са засегнати е преценка дължима след ефективното и точно изпълнение на служебните задължения, извод който се налага с оглед на специфичната дейност, която осъществява жалбоподателя в качеството му на надзирател и уреденото в чл. 5, ал. 4 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. на МВР, на която той се позовава. В тази разпоредба е посочено, че държавният служител, когато прецени, че издадената заповед е неправомерна, е длъжен да посочи основанията за това на началника. Жалбоподателят е възразил, като е попитал дали сам ще бъде на поста и при отговор, че ще бъде сам, е отказал да застъпи на пост. При тази фактическа обстановка не може да се приеме, че същият е посочил основанията за неправомерност на издадената заповед. Същите са изложени от него едва в рапорт от 22.06.2017 г., като по делото не се установява да е налице и писменно потвърждаване на тази заповед, а последното е възможно само по искане на лицето, адресат на това разпореждане. И това е така, понеже тази процесуална възможност, която очевидно е в интерес на държавния служител, е уредена само в чл. 48 от Етичния кодекс. По повод на другото възражение за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради приетото от съда, че не е накърнено правото на защита на жалбоподателя в проведеното дисциплинарно производство, то същото е неоснователно. Този довод за допуснато нарушение е изложен и в първоинстанционната жалба, като по делото е установено, че държавният служител е запознат с обобщената справка. Тя е изготвена в изпълнение на чл. 18 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. на МВР, след проведена проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, като изрично е отбелязано, че лицето Н. Георгиев се е запознало с нея на 14.06.2017 г. (стр. 35 от съд. досие). Дадена е възможност и за даване на допълнителни обяснения или възражения с нея, а и след покана затова (стр. 39), като той не се е явил. Не може да се приеме като съществено нарушение на административнопроизводствените правила обстоятелството, че държавният служител е бил поканен по телефона да се запознае с обобщената справка, което той е направил, а не писмено, още повече, че в изпълнение на чл. 18 от Инструкцията той е положил подпис и е отбелязана датата и часът затова. В изпълнение на чл. 207, ал. 8, т. 3 от ЗМВР на държавния служител е предоставена възможност да се запознае с материалите от дисциплинарното производство, като не е налице твърдения отказ затова, а не са ангажирани доказателства и в тази насока. Позоваване от страна на касатора на факта, че при удостоверяването на запознаването с обобщената справка не е записано, че това се отнася и за всички писмени доказателства към нея, е некоректно и същият не може да обоснове нарушаване на правото на защита при тези данни по делото. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение