Решение № 14537 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3629/2020 г.

Решение № 14537 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3629/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 219 от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Ботевград срещу решение № 225/21.02.2019 г., постановено по административно дело № 122/2018 г. по описа на Административен съд- София-област, с което е отменена заповед № СА-46/8.11.2017 г. на кмета на община Ботевград, с която е одобрен проект за подробен устройствен план- план за застрояване и работен устройствен план на урегулиран поземлен имот ХVІІІ- за жилищен комплекс в кв. 58 по действащия регулационен план на град Ботевград в частност за поземлен имот с идентификатор 05815.304.819 по КККР на град Ботевград. По делото е постъпила и частна жалба от С. Кацарова и С. Кацаров, и двамата от [населено място] срещу определение № 520/10.04.2019 г., с което съдът е отхвърлил като неоснователна молбата на С. Кацарова за изменение на описаното съдебно решение в частта му за разноските. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че издадената заповед за одобряване на ПУП съответства на всички изисквания на ЗУТ. Поради това моли за отмяната на атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците С. Кацарова и С. Кацаров, и двамата от [населено място], считат касационната жалба за неоснователна и молят съда да я отхвърли. Претендират присъждането на направените в настоящата инстанция разноски. Ответниците И. Иванов, Д. Панева, А. Атанасов, Л. Лазаров, В. Петров, К. Пеев, И. Йотова, И. Минков, И. Гайдарски, С. Сариева, Г. Петров, П. Пеев, П. Петков, Ц. Беров, З. Дудин, Н. Лилов, М. Цонева, Р. Василева, Г. Борисов, Л. Христова, М. Соколова, Р. Христов, Т. Минева, А. Миков, Н. Захариев, Н. Захариева, В. Велев, Т. Велева, Х. Петров, П. Петков, В. Симеонова, Ц. Михова, Й. Велинова, Й. Георгиева, В. Иванова, М. Иванова, Г. Димитров, С. Йотов, Ц. Нецов, В. Ненчев, К. Ненчев, И. Макреева, Д. Вакова, М. Бенчева, П. Петков, М. Микова, Б. Бочев, Р. Бочев, Я. Митова, М. Митов и В. Митов, не заявяват становище по касационната и частната жалби. Прокурорът дава заключение за недопустимост на частната жалба на С. Кацаров. По отношение на частната жалба, подадена от С. Кацарова и на касационната жалба на кмета на община Ботевград дава заключение за допустимост, но неоснователност. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите правни норми. Атакуваното определение също счита за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след преценка на изложените в жалбите оплаквания и след проверка на атакуваните съдебни актове в пределите на чл. 218 от АПК, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в законоустановения срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт от страна, за която актът е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административното производство по допускане на проект за изменение на ПУП е започнало по искане на Т. Лалов и И. Иванов, собственици при равни права на поземлен имот с площ от 300 кв. м с кадастрален № 1358 в кв. 58 по регулационния план на град Ботевград, който е включен в парцел ХVІІІ "За жилищен комплекс", съобразно представения констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда и условията на ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС и доброволна делба. Общински съвет Ботевград е дал съгласие за предприемане на действия по разрешаване изработването и процедиране на проект за изменение на ПУП- ПЗ на УПИ ХVІІІ "За жилищен комплекс", кв. 58 по регулационен план на Ботевград и в частност – Застрояване на поземлен имот с идентификатор 05815.304.91 по КККР на град Ботевград. Проведено е обществено обсъждане. С мотивирано предписание №СА – 4 от 10.01.2017 г., на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, кметът на община Ботевград е допуснал изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ и РУП на УПИ ХVІІІ "За жилищен комплекс", по действащия регулационен план на гр. Ботевград (ПИ с идентификатор 05815.304.91) в частност ПИ с идентификатор 05815.304.819 по КККР на град Ботевград. Със заявление за одобряване на проект за ПУП вх. № ПУП-31/31.03.2017 г. Лалов и Иванов са поискали одобряването на проект за подробен устройствен план- план за застрояване и работен устройствен план, към което са приложени проект за изменение на ПУП, задание по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ за изменение на ПУП, документи за собственост, извадка от КРНИ на съседни имоти. Видно от обяснителната записка към проекта за изменение, жилищният комплекс, в който се намира имота на Лалов и Иванов, е с площ 8235 кв. м. Устройствената зона е комплексно жилищно строителство със средна височина до 15 метра, максимално допустима плътност на застрояване 50 %, максимална интензивност 2. 0 К, а минималната плътност на озеленяване е 40%. Намеренията на възложителите са за изграждане на жилищна сграда с малка височина, състояща се от приземен етаж за общественообслужващи сгради- магазини и два жилищни етажа, като единият е подпокривен. Сградата се свързва чрез перголи със съседното заведение за обществено хранене, пристроено към жилищната кооперация, от север се допира до съществуващ трафопост, а първият етаж се предвижда за магазини и се разполага на три метра от уличната регулация. Проектът за ПУП е съобщен на заинтересованите страни по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ и срещу него е постъпило възражение от С. Кацарова и С. Кацаров- собственици на гостилница, находяща се в УПИ ХVІІІ. Проектът е разгледан на заседание на ОЕСУТ и след представянето на становища от ЧЕЗ и ВиК "Бебреш" и на актуален регистър на собствениците от АГКК, проектът е приет и предложен за одобряване. Със заповед № СА-46/08.11.2017 г., издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1, чл. 22 от ЗУТ и чл. 110, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробния устройствен план (ПУП)- план за застрояване (ПЗ) и работен устройствен план (РУП) на урегулиран поземлен имот (УПИ) ХVІІІ – "За жилищен комплекс", кв. 58 по действащия регулационен план на гр. Ботевград (ПИ с идентификатор 05815.304.91), в частност ПИ с идентификатор 05815.304.819 по КК KP на Ботевград. С проекта се предвижда ниско застрояване на двуетажна жилищна сграда с приземен етаж за търговски обекти, разположена в ПИ с идентификатор 05815.304.819 - пристрояване на съществуващ трафопост, на разстояние 3. 00 м от страничната регулационна линия с УПИ ХХ-1359 (ПИ 05815.304.92), по източна граница на ПИ с идентификатор 05815.304.819, съобразно съществуващото и предвидено застрояване в УПИ ХVІІІ - За жилищен комплекс, при отстояние – 3. 00 м. от улично-регулационната линия с о. т. 284 – о. т. 228 А, без да се нарушават техническите показатели на устройствената зона за комплексно застрояване /Жк/ - Пл. застр. = 50%, К инт. = 2. 0, П озел. – мин. 40 % и височина h по малка от 15. 00 м, съгласно представения проект, неразделна част от заповедта. Вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза сочи, че със заповедта не е допуснато изменение на одобрения план за регулация. Одобрен е само план за застрояване. Според вещото лице предвиденото застрояване, допряно до съществуващия трафопост по същество представлява свързано застрояване на съществуваща сграда- трафопост и новопредвидената жилищна сграда. Вещото лице сочи, че в графичната част на изработения проект не са нанесени необходимите котировки, не са отразени и намалени отстояния по чл. 36 от ЗУТ. Предвиденото намалено отстояние- 1, 50 м, между новопредвидената сграда и съществуващата пристройка, не съответства на нормите на ЗУТ. Според вещото лице предвидените мужду сградите разстояния следва да се определят при условията на комплексно застрояване. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Преценил е, че тя противоречи на материалния закон, а при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което я е отменил. Касационната инстанция споделя изцяло направените от съда изводи за материалната незаконосъобразност на издадената заповед. В самата нея е посочено, че тя се издава при условията на чл. 22 от ЗУТ. Доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че по действащия ПУП имотът на Лалов и Иванов попада в УПИ ХVІІI - "за жилищен комплекс". С одобреното изменение на ПУП процесният имот не се регулира, а остава съставна част от УПИ ХVIII. Вещото лице е категорично, че с плана за застрояване се предвижда нова жилищна сграда в условията на свързано застрояване със съществуващия трафопост. Ето защо първоинстанционния съд правилно и обосновано е приел, че се касае за ново строителство в жилищен комплекс. Поради това са приложими нормите на чл. 22, ал. 4 и следващите от ЗУТ. Съобразно ал. 4 ново строителство в съществуващите жилищни комплекси се предвижда въз основа на подробен устройствен план по чл. 110, ал. 4 - план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищния комплекс в обхват най-малко територията на един квартал с комплексно застрояване. Одобреният ПУП безспорно не е от тази категория. Ал. 7 предвижда, че при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване. Както се посочи и по-горе, планът за регулация не е изменен. Нормите на чл. 22, ал. 4 и сл. от ЗУТ и чл. 110, ал. 4 от ЗУТ са императивни и неспазването им води до материалната незаконосъобразност на заповедта. Констатирани са и други нарушения, свързани с одобрения план за застрояване- допуснато е свързано застрояване на новата жилищна сграда и трафопоста без да е налице съгласие от заинтересованите лица съобразно чл. 131 от ЗУТ, предвидени са намалени разстояния между съществуващата пристройка (гостилница) и новопредвидената сграда- 1, 50 м, които са нормативно недопустими и не са съобразени с разстоянията при комплексно застрояване. Поради това правилно и в съответствие със закона административният съд е отменил атакуваната заповед. Решението му е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Относно частната жалба на С. Кацарова и С. Кацаров срещу определението, с което е отказано допълването на решението в частта му за разноските, касационната инстанция намира следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. И при присъждането на разноските съдът е ограничен от заявеното от страните искане. Нито в депозираната по делото жалба, нито в писмените бележки се съдържа заявено от частните жалбоподатели или техния процесуален представител искане за присъждане на разноските. Такова искане не е отразено и в протоколите от проведените открити съдебни заседания. Такова искане е направено едва след приключване на устните състезания на 21.01.2019 г. - с писмена молба от 28.01.2019 г., подписана от С. Кацарова и С. Кацаров. Претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. След като искането за разноски не е било своевременно заявено, правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта му за разноските. Претенцията на ответниците Кацарови за присъждане на разноски в настоящото касационно производство е частично основателна. Доказани са направени от тяхна страна разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 300 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Пътните разноски за явяване на страната или процесуалният й представител в съдебно заседание не се включват в понятието "разноски по призводството" по смисъла на чл. 143 от АПК и чл. 78 от ГПК, поради което те не подлежат и на възмездяване. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение