Решение № 9180 от 26.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2450/2016 г.

Решение № 9180 от 26.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2450/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Кредиленд" ЕООД, гр. С., подадена чрез процесуалния представител на дружеството, адв. С., против решение № 8147 от 22.12.2015 г., постановено по адм. дело № 7518/2015 г. на Административен съд - С. град (АССГ). В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна, както и решаване на спора по същество като се отмени административния акт. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание изразява становище, че не са налице сочените в жалбата касационни основания за отмяна на съдебния акт и счита, че същият следва да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Моите пари" ООД, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна със становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на "Кредиленд" ООД срещу решение № 106/16.04.2015 г. на председателя на Патентно ведомство, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането за отменяне на регистрацията на марка с рег. № 62183 "КРЕДИТЛАНД/CREDITLAND", словна с притежател "Моите пари" ООД, гр. С. за услугите от клас 36 - финансови сделки. Производството пред Патентно ведомство е образувано по молба от "Кредитленд" гр. С., подадена на 12.11.2013 г, с която е направено искане на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 19 от ЗМГО за отмяна на регистрацията на марка с рег. № 62183 "КРЕДИТЛАНД/CREDITLAND", словна за услугите от клас 16, 35, 36, 41 и 42 на МКСУ (Международната класификация на стоките и услугите, създадена със спогодбата от Ница от 15.06.1957 г., с нейните изменения и допълнения), поради неизползването й през периода от 12.11.2008 г. до датата на подаване на искането за заличаване 12.11.20013 г. Към момента на подаване на искането са изминали повече от пет години от датата на регистрацията й - 29.11.2007 г., като периодът за доказване на използването на марката на територията на Р. Б. е от 12.11.2008 г. - 12.11.2013 г. Притежателят на марката е уведомен чрез представителя му по индустриална собственост (ПИС) за постъпилото искане съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗМГО. В определения срок е представил доказателства - договори, разпечатки от интернет, рекламни материали, грамоти, публикации в медиите, финансови отчети и др. Административният орган е приел, че искането за отмяна е допустимо поради изтичане на изискуемия по чл. 19, ал. 1 от ЗМГО 5-годишен срок от датата на регистрация на марката до датата на постъпването на искането за нейната отмяна. Приел е, че притежателят на марката е представил доказателства за реалното използване на марката относно услугите от клас 36 - финансови сделки, с оглед на което е отхвърлил искането за заличаване относно услугите "финансови сделки" от клас 36. За да отхвърли жалбата на "Кредиленд" гр. С. срещу решение № 106/16.04.2015 г. на председателя на Патентно ведомство, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането за отменяне на регистрацията на марка с рег. № 62183 "КРЕДИТЛАНД/CREDITLAND", словна с притежател "Моите пари" ООД, гр. С. за услугите от клас 36 - финансови сделки, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че процесната марка е била използвана реално през релевантния период 12.11.2008 г. - 12.11.2013 г. за услугите от клас 36 - финансови сделки. Според съда представените доказателства установяват по категоричен начин, че марката е използвана за услугата "кредитното посредничество", което от своя страна е "финансова сделка", попадаща в обхвата на клас 36. Приел е още, че използването на словната марка в латинския и вариант, доколкото е запазена отличителността на същата" е достатъчно да се приеме, че марката е използвана по начин, който не се различава същество от начина, по който е регистрирана марка. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата срещу решение № 106/16.04.2015 г. на председателя на Патентно ведомство в обжалваната част. Решението е правилно. В националното законодателство е определено законово понятието "реално използване на марка", като съгласно чл. 19, ал. 2 ЗМГО " за реално използване по смисъла на ал. 1, освен използването по чл. 13, ал. 2 се счита и: 1. използването на марката от притежателя и във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрарана; 2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Р. Б., независимо от това, че са предназначени само за износ. И. на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Разпоредбата на чл. 10, § 1 и 2 от Директива 2008/95/ЕО гласи: "Когато в срок от пет години от датата на приключване на производството за регистрация притежателят не е започнал реално да използва марката в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които тя е регистрирана, или ако използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, към марката се прилагат санкциите, предвидени в настоящата директива, освен ако съществува основателна причина за неизползването. Използване по смисъла на първата алинея е и: а) използването на марката във вид, различен по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката в сравнение с вида, в който тя е регистрирана; б) поставянето на марката върху стоки или тяхната опаковка в съответната държава-членка единствено с цел износ. 2. Използването на марката със съгласието на притежателя или от всяко лице, което има право да използва колективна, гаранционна или сертификат на марка, се счита за използване от притежателя." Съгласно чл. 12 § 1 на директивата марката може да бъде отменена, ако през непрекъснат период от пет години тя не е била реално използвана в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и не съществуват основателни причини за неизползването. По силата на чл. 5 § 1, 2 и 3 от Директивата регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана; всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото; вероятността от объркване включва вероятност от свързване на знака с марката. Всяка държава-членка може да предвиди, че притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, който е идентичен или сходен с марката, за стоки или услуги, които не са сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, ако последната се ползва с репутация в държавата-членка и ако използването без основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката или би ги увредило. Ако условията по параграфи 1 и 2 с изпълнени, може да бъде забранено и поставянето на знака върху стоки или тяхната опаковка; предлагането на стоки, пускането им на пазара или складирането им за тези цели с този знак, или предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът и износът на стоки с този знак; използването на знака в търговски книжа и в рекламна дейност. В директивата няма изчерпателна дефиниция на критериите, по които да се определя реалното използване на регистрирана марка, но СЕО многократно се произнасял в свои решения, в които дава ясно и недвусмислено тълкуване на понятието "реално използване на марката". С оглед целта на директивата и конкретния текст на релевантните разпоредби е извън всяко съмнение, че изискването е за "реално", действително, а не номинално или формално използване на марката. По смисъла на директивата не всяко използване на марката е реално използване. Относно тълкуване на понятието "реално ползване" е налице произнасяне и тълкуване на Съда на Европейския съюз в редица свои решения, /решение по дело № С-40/01 A. A. B. BV СЕО, решение по дело С-495/07 (S. G. срещу M.-S. G.; решение по дело № С-442/07 на СЕО V. R.-O. срещу B. K. "F. R.", решение по дело № С-416/2004 г. Vitafruit II, решение по дело № Т-191/2007 г. на първоинстанционния съд, парагр. 101; решение по дело С-259/2002 г. Laboratoire de la mer и др. Следва да се имат предвид и решения С-353/03 та СЕО, Т-29/04 на Първоинстанционния съд, както и решения Т-135/04; Т-482/08; Т- 156/01 г. на Първоинстанционния съд. Реалното използване на марката означава използването й в съответствие с нейната основна функция - да отличи и служи като гаранция за произхода на стоките и услугите, за които е регистрирана, с цел да създаде или запази пазара на тези стоки и услуги. Правилен е изводът на съда, че в случая е доказано реално използване на марката за кредитно посредничество. Представените доказателства са достатъчни, за да обосноват този извод. Спорният по делото въпрос е дали кредитното посредничество попада в обхвата на услугите от клас 36 - финансови услуги. С. М. класификация на стоките и услугите за регистрация на марка/Ницската класификация/ в клас 36 са включени и следните услуги - финансова информация с базов номер 360059, финансови консултации с базов номер 360054, отпускане на кредити с базов номер 360024, финансови оценки с базов номер 360026. Действително кредитното посредничество не фигурира като самостоятелна услуга в този списък, но то е комплексна услуга и включва в себе си част от услугите, посочени по-горе - предоставянето на финансова информация, даването на финансови консултации, правенето на финансови оценки. От друга страна не без значение е и обстоятелството, че кредитното посредничество се извършва във връзка с отпускането на кредити. Целта на кредитното посредничество е сключването на сделка по кредитиране, така че по своето естество то е услуга, извършвана във връзка с финансови сделки. Следва да се има предвид и факта, че в клас 36 са включени и други посреднически услуги по сключването на финансови сделки - застрахователното, борсовото, митническото посредничество и брокерството. Изложеното по-горе води до извод, че кредитното посредничество попада в обхвата на клас 36 - финансови услуги. Следователно като е приел административния акт за законосъобразен, в обжалваната част, и като е отхвърлил жалбата срещу него, АССГ е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на председателя на Патентно ведомство за присъждане на съдебни разноски е основателна и доказана, с оглед на което същата следва да се уважи, като касаторът бъде осъден да заплати на Патентно ведомство сумата от 300 лева - юрисконсултско възнаграждени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,