Решение № 96 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1116/2015 г.

Решение № 96 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1116/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № VI-123 от 20.11.2014 г. по гр. д. № 1441/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 71 от 30.05.2014 г. по гр. д. № 456/2013 г. на Айтоски районен съд в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС по отношение на второстепенна сграда с площ 46 кв. м. и вместо това е постановено ново, с което е отхвърлен предявения от Р. Р. Х. против Г. Х. М. и Х. О. А. иск за предаване владението върху второстепеннна сграда със застроена площ от 46 кв. м., построена в дворно място с площ 427 кв. м. в [населено място], съставляващо неурегулиран поземлен имот № 123 в кв. 2 по плана на селото. Касационната жалба е подадена от ищцата Р. Р. Х. чрез пълномощника адв. И. и касае отменителната част на решението. Изложени са съображения за необоснованост на извода за недоказаност на правото на собственост върху второстепенната сграда. Същото произтича от разпоредбата на чл. 92 ЗС, а и от самия характер на сградата като второстепенна и предназначена да обслужва основната жилищна сграда. Ответниците не са подали писмен отговор. С определение № 107 от 11.03.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС по отношение на второстепенна постройка, която изрично не е упомената в нотариалния акт за прехвърляне на собствеността върху поземления имот. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Предявен е ревандикационен иск относно поземлен имот в [населено място], заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и второстепенна сграда с площ 42 кв. м. Ищцата е закупила имота през 2013 г. от С. Ж. Х., който от своя страна го е придобил с постановление за възлагане при публична продан, извършена през 2011 г. В постановлението за възлагане е отразено, че имотът е бивша собственост на ответниците Г. М. и Х. А. Не се спори, че те упражняват фактическа власт върху имота. Налице е спор относно сградите, които са собственост на ищцата, с оглед на обстоятелството, че в постановлението за възлагане освен жилищната сграда е описан гараж от 55 кв. м., а в нотариалния акт на ищцата е описана второстепенна постройка с площ 42 кв. м. Приетата техническа експертиза, след извършен оглед установява, че втората постройка в имота е второстепенна сграда с площ 42 кв. м., която е с височина 1,90м. и не би могла да бъде гараж. Според събраните свидетелски показания в имота освен двуетажната жилищна сграда, има стара кирпичена къща, която е необитаема; имало е нещо като гараж, който е паднал вследствие натрупан сняг. В. съд е намерил за основателен предявения иск за собственост по отношение на поземления имот и двуетажната жилищна сграда. Спрямо второстепенната постройка е приел, че ищцата не е доказала своето право на собственост, доколкото праводателят й е притежавал гараж с площ 55 кв. м., а не тази постройка, поради което не е могъл да й прехвърли собствеността върху описаната в нотариалния акт второстепенна сграда. Приел е, че ответниците са запазили правото на собственост върху тази сграда и предявеният иск по отношение на нея е неоснователен. Обект на касационно обжалване е решението именно в частта, с която се отхвърля иска за собственост на второстепенната постройка. По основанието за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: приложимо ли е правилото на чл. 92 ЗС спрямо второстепенни постройки, които не са изрично упоменати при извършване на разпореждане с поземления имот. В решение № 183 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 88/2012 г. на II г. о. се приема, че прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключване на договора, т. е. ако постройките не са изрично изключени от предмета на разпореждане. В същия смисъл са и Решение № 529 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на I г. о. и Решение № 120 от 22.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2928/2014 г., II г. о. Настоящият състав споделя посочената практика. Предвид особеностите на настоящия случай е необходимо да се уточни следното: Когато поземлен имот е застроен с жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи постройки, които нямат самостоятелно предназначение, то последните представляват принадлежност към сградата на основното застрояване и съгласно чл. 98 ЗС следват нейната собственост. По касационната жалба. В. решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е уважен иска за собственост по отношение на поземления имот и двуетажната жилищна сграда. При възприетото разрешение на правния въпрос, решението се явява неправилно в обжалваната част, с която е отхвърлен иска за собственост на второстепенната сграда с площ 46 кв. м. Съгласно обясненията на вещото лице това е сграда, която е с височина 1,90 кв., не представлява гараж /какъвто е описан в постановлението за възлагане/ и не може да се ползва, без да се извърши ремонт. При тези данни е видно, че се касае за сграда, която представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗУТ, тя няма самостоятелно предназначение и не представлява отделен обект на правото на собственост. Поради това, тя не може да бъде придобивана отделно от поземления имот и от основната сграда в имота, която обслужва. Като второстепенна, помощна сграда тя следва собствеността на жилищната сграда и мястото, в което са построени. Поради изложеното, купувайки поземления имот и жилищната сграда, ищцата Р. Х. е придобила и процесната второстепенна сграда, независимо, че постройката не е изрично описана в нотариалния акт от 22.03.2013 г., нито в постановлението за възлагане от 03.11.2011 г. При горните изводи решението на Бургаски окръжен съд следва да бъде отменено като постановено в нарушение на закона и вместо това да бъде постановено друго, с което да се признае правото на собственост на ищцата и върху тази сграда, наред с основната жилищна сграда и поземления имот, като бъдат осъдени ответниците да предадат владението и върху нея. К. има право на направените разноски за водене на делото в настоящата инстанция, възлизащи на 143 лв. за държавни такси. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.