Решение № 13989 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2009 г.

Решение № 13989 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по протест от Таня Мадина, районен прокурор при Районна прокуратура гр. Пещера против решение № 148 от 16.03.2009 г. на Административен съд Пазарджик, четвърти състав, по адм. дело № 11/2009 г. С него се отхвърля протеста й срещу решение № 218 на Общински съвет Пещера, прието на заседание от 28.11.2008 г. с протокол № 17 (т. 5.8) от същата дата. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му, поради нарушение на материалния закон тъй като съдът не отчел фактите, че се извършва продажба на имот, частна общинска собственост под данъчната оценка, като отсъствието на фактическите основания за продажбата не дава възможност да се провери дали оспорения акт е в съответствие със закона или го заобикаля. Поддържа се, че неправилно се приема от съда, че предмет на продажбата е само земята без сградата, тъй като липсват фактическите основания, изключващи сградата от продажбата. Неправилно съдът е приел, че така посочената сграда в акта за общинска собственост не подлежи на реконструкция, а на събаряне, което било и разпоредено със заповед № 853/03.10.2008 г. на кмета на общината за премахването й. Тази заповед от своя страна не била обсъждана от съда в мотивите му, а тя противоречи на материалния закон тъй като не са налице двете предпоставки за събарянето на сградата - да е опасна за здравето и живота на гражданите и застрашена от самосрутване или вредна в санитарно хигиенно отношение и да не може да бъде поправена или заздравена. Поддържа, че не следва да се споделят изводите за самостоятелността на сделката за земята от сградата, тъй като хронологията на действията на административния орган сочат на неправилно прилагане на закона и не може да се сподели извода, че сграда с данъчна оценка от 126 043 лева не подлежи на реконструкция. Ответникът, Общински съвет Пещера, представляван от председателя Цветанка Лепарова, чрез пълномощника си Петя Харизанова взема становище за неоснователност на касационния протест. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на протеста, тъй като решението на Общинския съвет е издадено при отсъствие на фактически и правни основания с оглед на което не могат да се проверят съображенията, мотивирали органа да се произнесе с процесното решение. Върховният административен съд Четвърто отделение намира протеста за допустим, като подаден в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледан по същество протеста е неоснователен по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по протест на касатора срещу решение № 218 на Общински съвет Пещера от 28.11.2008 г. с което е дадено съгласие за бъде продаден чрез публично оповестен конкурс урегулиран поземлен имот - УПИ - I - ВКС ЕООД, кв. 74 по ПУП на гр. Пещера с площ от 1.475 кв. м. с пазарна цена от 108 000 лева. Възраженията се изразяват в това, че Общинският съвет не е спазил формата на административния акт - да съдържа фактически основания за издаване на акта, като в кратката докладна отсъстват съображения за изключване от предмета на продажба на масивна сграда, намираща се в имота, който имот в акта за общинска собственост е описан ведно с построената в него масивна сграда на един етаж с площ от 440 кв. м. Поддържа се и това, че изключвайки от продажбата сградата общинският съвет продава имот под данъчната му оценка и заобикаля закона тъй като с продажбата на имота общината и с евентуалния купувач стават съсобственици, която може да се прекрати при по ниска цена от пазарната без търг. Съдът, от данните по приложената административна преписка е установил, че имота е частна общинска собственост и в него се намира и сграда, която е била отписана от активите на "Водоснабдяване, канализация и строителство"ЕООД. Установено е също така, че данъчната оценка на целия имот е 150823 лева от която на земята - 24760 лева. Също така, че с протокол на комисия по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ сградата е освидетелствана като подлежаща на събаряне, поради необходимостта от сервитутни отстояния на сградите в съседни имоти и което решение е одобрено от кмета на общината с негова заповед. На първо място съдът е приел за неоснователно възражението за липса на фактически основания за издаване на акта, който е достатъчно мотивиран с отпаднало предназначение на имота, което е посочено в докладна записка преди вземането на решението от общинския съвет. Като неоснователни са приети възраженията, че имота се продава под данъчната оценка тъй като цената е в размер на 108000 лева при данъчна оценка на земята от 24760 лева. Като неоснователни са приети и възраженията, че се формира съсобственост с общината и бъдещия купувач която може да бъде прекратена в полза на купувача на земята при по ниска оценка от тази като при търг, с което се заобикаля закона. При тези фактически и прави съображения протеста е отхвърлен като неоснователен. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Според разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗОС продажба на имоти и вещи частна общинска собственост се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Според чл. 41, ал. 2 от ЗОС разпоредителните сделки с имоти и вещни права се извършват въз основа на пазарни оценки, определени по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗОС, одобряват се от общинския съвет и не могат да бъдат по ниски от данъчните. В случая е взето решение от общинския съвет за продажба на имот частна общинска собственост чрез публично оповестен конкурс, одобрена е пазарната оценка в размер на 108000 лева и е възложено на кмета да утвърди условията на конкурса. Възраженията на прокурора, че се продава имот под данъчната му оценка правилно са приети за неоснователни. Видно от данъчната оценка за целия имот тя е 150823 лева, от която 24760 лева е на земята и 126043 лева на постройката. Общината като собственик на терена и постройката има право да продаде само единият от тях при което при евентуална продажба няма да възникне съсобственост, тъй като се касае за различни обекти и тук няма да възникне хипотезата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС или друга привилегия за купувача на земята по отношение придобиването и на постройката, както неоснователно се поддържа в протеста. Законът за собствеността изрично допуска при определени условия участъкът земя и трайните постройки върху него да се третират като отделни, макар и взаимно свързани помежду си вещи, като правните норми регламентират съотношението между собствеността на всеки един от тези имоти. Притежанието на право на собственост върху терена и право на собственост върху сграда в него в лицето на различни субекти е възможно само при наличие на правото на строеж. Задължително е изрично волеизявление и то в предвидените от закона форми на учредяване на правото на строеж само когато се касае до бъдеща постройка. При условията на чл. 62, ал. 2 от ЗС обаче правото на строеж възниква и без изрично волеизявление щом се осъществи прехвърляне, което изключва постройката от притежанието на дворното място, което произтича от обстоятелството, че различни лица стават собственици на терена и сградата, а това е възможно само въз основа на съществуващо вещно право на строеж, следващо сградата от този момент. В този смисъл е решение № 184/2008 г. от 21.02.2008 г. на ВКС по гр. дело № 1342/2007 г., V г. о. Ето защо при наличие на различни обекти на общинска собственост, не е пречка за отделното разпореждане с тях обстоятелството, че са описани в един акт за общинска собственост което е технически въпрос, а не правен. По важното в случая е, че общинският съвет като продава само терена, си запазва правото на собственост върху изградената постройка, макар и да няма изрично волеизявление за това, което следва от обстоятелството, че се касае за различни обекти на правото на собственост и тук не важат правилата на приращението, че собственикът на земята става собственик и на постройката - чл. 92 от ЗС. Доколко се предвижда в случая събарянето на постройката и дали заповедта на кмета на общината за това е законосъобразна е въпрос, който не е предмет на настоящето производство и неотносим към обжалваното решение на общинския съвет за продажбата на терена. При изложените съображения решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение