Решение № 2363 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9971/2020 г.

Решение № 2363 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9971/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Бургас, срещу решение № 789 от 02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 884 по описа за 2020 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменена заповед за налагане на санкции № РД-25-372/16.04.2020 г. на директора на РЗОК – Бургас в частта й по т. 2. 2. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, регламентиращи КП № 41. 2., са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Многопрофилна болница за активно лечение Лайф Хоспитал" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил заповед № РД-25-372 от 16.04.2020 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Бургас, по реда на чл. 76 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), в частта й по т. 2. 2., с която на "Многопрофилна болница за активно лечение Лайф Хоспитал" ЕООД, гр. Бургас – изпълнител на болнична медицинска помощ (БМП) по индивидуален договор (ИД) с НЗОК № 020623 от 17.05.2018 г., е наложена санкция "финансова неустойка" на основание чл. 400, ал. 3 от НРД МД 2018 г. (отм.); в размер от 200. 00 лв. за нарушение на чл. 280, ал. 1, чл. 282, ал. 1, чл. 286, т. 8 и чл. 277 от НРД МД 2018 г. (отм.);. За да постанови решението си, Административен съд – Бургас е приел за недоказана констатацията на административния орган за допуснато нарушение на критериите за дехоспитализация по ИЗ № 6689/2019 г., КП № 41. 2. Съдът се е позовал на издадената епикриза, в която е отразено, че ЗОЛ Д. Славов се изписва с подобрение и в добро общо състояние и за него "Няма медицински риск от дехоспитализацията", т. е. налице е изискуемото от т. II. 4 от КП № 41. 2. заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 400, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД МД 2018 г. – отм. от 01.01.2020 г.) санкцията "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. се налага на изпълнител на болнична медицинска помощ в случай на извършено от него нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД. Като основание за прилагане на санкцията в разглеждания случай е прието неспазване на медицинските критерии за дехоспитализация за ИЗ № 6689/2019 г., КП № 41. 2. Диагностика и лечение на алергични и инфекциозно-алергични заболявания на дихателната система при лица под 18 години. Констатираното нарушение се състои в следното: липса на медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и диагностицирано или отхвърлено професионално и/или алергично заболяване на горни и долни дихателни пътища. Описанието на нарушението съвпада с материалноправната норма на т. II. 4. от Приложение № 17 към НРД МД 2018 г. (отм.); , регламентираща следните медицински критерии за дехоспитализация по КП № 41. 2.: медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и: 1. диагностицирано или отхвърлено професионално и/или алергично заболяване на горни и долни дихателни пътища. Констатацията на административния орган за допуснато нарушение на горното правило за клинично поведение при дехоспитализация не е мотивирано с конкретни факти и обстоятелства от проведеното лечение на здравноосигуреното лице (ЗОЛ), отразени в историята на заболяване или в епикризата. В медицинските документи са отразени всички извършени медицински изследвания, приложеното медикаментозно лечение, установеното подобрение в състоянието на петгодишното дете и е направено заключение, че няма медицински риск от дехоспитализацията. Недопустимо е мотивирането на административния акт да се извършва в хода на съдебното производство по оспорването му чрез становища, писмени защити и други действия на процесуалния представител на административния орган. Съгласно общоприложимото административнопроцесуално правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт задължително съдържа фактическите основания за издаването му. В случая такива конкретни фактически обстоятелства, относими към цитираните по-горе материалноправни критерии за дехоспитализация, са изложени едва в писмените бележки в първоинстанционното производство и в касационната жалба. Твърди се, че не са били направени всички задължителни медицински изследвания, че не са били извършени консултации, че стойността на показателя Еозинофили навежда на мисълта за алергичен компонент и др. Изложените фактически доводи, които са относими и към диагностично-лечебния алгоритъм, не са били изследвани в хода на административното производство и не са послужили като фактически основания за прилагане на санкцията. При това положение, като е стигнал до извод, че изискванията на материалноправните норми за дехоспитализация за спазени и твърдяното нарушение не е доказано, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение. Предвид изложените съображения касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон се преценяват като неоснователни. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1-3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение, с което заповедта за налагане на санкции е отменена в оспорената й част, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за за присъждане на направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300. 00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,