Решение № 15521 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2014 г.

Решение № 15521 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1245/15.05.2014 г., постановено по адм. дело № 3464/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено решение за отказ № 1305063/9.08.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърдено с решение № 1068/15.10.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Радка Атанасова Атанасова от гр. Пловдив, оспорва жалбата. В писмено възражение се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено решение за отказ № 1305063/9.08.2013 г., издадено на Радка Атанасова Атанасова от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърдено с решение по жалба срещу решение за отказ № 1068/15.10.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Съдът е върнал преписката на органа по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне по искане за прихващане или възстановяване вх. № 35748/19.07.2013 г. по описа на ТД на НАП, подадено от Радка Атанасова Атанасова, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Съдът е осъдил дирекция "ОДОП" гр. Пловдив да заплати на жалбоподателката сумата 110 лв., представляваща разноски за производството пред първата инстанция. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно по подаденото от Радка Атанасова искане за прихващане или възстановява е постановен отказ, тъй като е установено, че за периода 1.01.2013 г. - 30.04.2013 г. същата е надвнесла авансови вноски за социално осигуряване. Жалбоподателката е декларирала започване на трудова дейност като съдружник в търговско дружество от 13.12.2012 г., както и че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове върху месечен осигурителен доход 420 лв., но е внасяла авансови вноски за посочения период в по-висок размер. Съгласно чл. 6, ал. 7 КСО осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица се дължат върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния осигурителен доход за страната, определен със ЗБДОО за съответната година, който се избира от лицата с подаване на декларация по образец. В случая са налице надвнесени суми за авансови вноски, поради което следва съгласно чл. 128, ал. 1, изр. първо ДОПК, недължимо внесените осигурителни вноски да бъдат възстановени. Обжалваното съдебно решение е правилно. По делото е безспорно установено, че Радка Атанасова Атанасова, ответник в настоящото производство, е декларирала, че ще се осигурява като съдружник в търговско дружество от 13.12.2012 г. за всички осигурени социални рискове, върху месечен осигурителен доход от 420 лв. За периода от 1.01.2013 г. - 30.04.2013 г. същата е внасяла осигурителни вноски в размер, по-голям от дължимия върху осигурителен доход от 420 лв. Въпреки че в обжалваното решение за отказ, както и в решението на директора на дирекция "ОДОП", не е посочен конкретния размер на надвнесените суми, то в решението за отказ ясно е отразено, че за периода 01-04/2013 г. лицето е внасяло повече от дължимите суми. От Радка Атанасова е подадено искане за прихващане или възстановяване с вх. № 35748/19.07.2013 г. с искане да й бъдат възстановени надвнесените авансови осигурителни вноски за посочения период и размер. В резултат на извършената проверка от органа по приходите е постановено решение за отказ № 1305063/9.08.2013 г., което е потвърдено при обжалването по административен ред и съответно е предмет на оспорването пред административния съд. Единственият довод за постановения отказ е, че финансовата година не е приключила при произнасянето и не е ясно дали ще има годишно изравняване. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали, когато се касае до надвнасяне на авансови осигурителни вноски преди приключване на финансовата година /която съвпада с календарната година/ е допустимо да се извършва прихващане или възстановяване на надвнесените суми. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос, като изложените в тази връзка съображения се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Както вече се посочи, Радка Атанасова е задължително осигурено лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Съгласно чл. 6, ал. 7 КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В ал. 8 на същия член, изречения първо, второ и трето, е предвидено, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход; окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация; годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В чл. 1, ал. 3 от същата наредба е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата, осигурителните вноски върху избрания осигурителен доход съгласно чл. 6, ал. 7 КСО се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Анализът на цитираните правни норми налага извода, до който е достигнал и първоинстанционния съд, че дължими авансови осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица са тези вноски, които съответстват на избрания от лицето месечен осигурителен доход. В случая Радка Атанасова е избрала да се осигурява върху минималния осигурителен доход, който за спорния период е 420 лв. и затова дължимите от нея вноски следва да се изчислят върху този размер. Надвнесените суми не са дължими и подлежат на прихващане или възстановяване, по реда, предвиден в чл. 128-129 ДОПК. Неправилно е становището на административния орган, че преценка за наличието на основание за прихващане или възстановяване може да се направи само след края на календарната година, когато може да се прецени дали има основание за изравняване. Такава възможност действително съществува съгласно регламентацията по чл. 6, ал. 8 КСО. Тази възможност обаче не прави надвнесените авансови вноски дължими към датата, на която в случая е направено искане за прихващане или възстановяване и затова не представлява основание за отказ да бъдат прихванати или възстановени надвнесените суми. Използваният в касационната жалба подход за преценка какъв е размер на дължимите авансови суми е погрешен, тъй като не съответства на приложимите правни норми, регламентиращи начина на определяне на размера на авансовите вноски /цитирани по горе/. Според становището в касационната жалба всеки размер на внесени авансови осигурителни вноски е дължим, стига да е върху осигурителен доход в рамките между минималния и максималния осигурителен доход. Подобно виждане противоречи на нормативното изискване самоосигуряващото се лице да избере осигурителен доход, върху който ще се осигурява, както и на изискването размера на вноските да е съобразен именно с избрания осигурителен доход. Няма правно регламентирано основание преценката дали е налице основание за прихващане или възстановяване да се прави след края на финансовата година. В конкретния случай безспорно е установено наличието на надвнесени авансови вноски, които следва да бъдат прихванати или възстановени на лицето по реда, предвиден в чл. 128 и сл. ДОПК. Като е достигнал до същия извод първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответната страна за присъждане на направените разноски е основателно. На страната са присъдени разноските за първата инстанция, поради което са дължими само тези за касационната инстанция. От представените доказателства се установяват направени разноски в размер на 100 лв. за изплатено по касов път адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 257499/10.06.2014 г. на АК - Варна. Поради това, на Радка Атанасова, ответник в касационното производство, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение