Решение № 17379 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4064/2019 г.

Решение № 17379 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4064/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на А. Тасков от [населено място], [община], чрез адв. Златкова против решение № 23 от 05.02.2019 г. по адм. дело № 357/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на Община Дупница не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците Ц. Таскова и Т. Белиато не вземат становища по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-04-792/19.07.2018 г. на кмета на Община Дупница, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи в имот 258 /част от УПИ IV-238, 258 по действащия ПУП/, съставляващи 1. "постройка на допълващо застрояване-навес", долепен до жилищната сграда в съседния УПИ V-239 с размери 7, 70/6, 00 м и височина 2, 50 м; 2. "складово помещение" с размери 3, 50/2, 00 м и 3. "плътна ограда" по имотната граница с имот 239 с дължина 6, 00 м и височина 2, 10 м. Прието е, че се касае за строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършени в точно визираните в констативния акт и заключението на съдебно-техническата експертиза параметри в периода 1989-1990 г., които не попадат в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, тъй като не са декларирани пред одобряващия орган до 31.12.1998 г. и са в противоречие с действащия ПУП, който макар и неприложен е действащ и относим към преценката за търпимост по § 16, а режима по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ обхваща последващ времеви период. Така постановеното решение е законосъобразно. Обосновано и в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка е прието от административния съд, че разпоредените за премахване незаконни строежи попадат в приложното поле на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – строителни книжа не са представени както в първата съдебна инстанция, така и в настоящата. От заключението на приетата по делото без оспорване СТЕ се установява по безспорен начин, че. "постройка на допълващо застрояване-навес" попада частично в съседния УПИ V-239 и е долепена до жилищната сграда в този УПИ, като съставлява строеж, а не преместваем обект според предназначението си, което се отнася и за "складово помещение". Разграничителният критерий между строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и преместваем обект по чл. 56 ЗУТ /приложимата редакция, ДВ, бр. 82/2012 г. / е освен конструкцията, и предназначението на обекта- за увеселителни, търговски и други обслужващи дейности. Процесният навес и складово помещение не отговарят на никое от тези дейности, поради което не могат да се квалифицират като преместваеми обекти, а съставляват "допълващо застрояване", в който смисъл е заключението на вещите лица. Твърденията, че регулацията по действащия план за улична и дворищна регулация на селото /от 1964 г. и 1982 не е приложена за УПИ V-239 и УПИ IV-238, 258 не могат да обосноват незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като е безспорно, че не са налице изискуемите строителни книжа. Тяхната липса сочи на приложимост на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, на което правно основание е издадена заповед № РД-04-792/19.07.2018 г. на кмета на Община Дупница. Следователно, единствената правна възможност за да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна е попадане на процесните незаконни строежи в режим на търпимост, т. е. неподлежащи на премахване и забрана за ползване незаконни строежи. В действащият правен режим по ЗУТ са визирани четири режима на търпимост, а именно: по ал. 1, ал. 2, ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ и по чл. 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ, според времевия период на изграждане на незаконния строеж. В случая е установено по делото, че процесните строежи са изградени в периода 1989-1990 г., От това следва, че приложимият режим на търпимост е този по ал. 2, § 16 от ПР на ЗУТ, който императивно визира, че незаконния строеж следва да съответства на действащия ПУП към момента на изграждането му или на този по ЗУТ и да е деклариран "пред одобряващите органи до 31.12.1998 г". Тези кумулативни изисквания не са налице за процесните три незаконни строежа, поради което извода на административният съд, че строежите не се ползват от режим на търпимост е правилен. Неоснователни са възраженията по касационната жалба относно висящата процедура за издаване на Удостоверение на търпимост, тъй като дори и да има издадено такова, то не е обвързващо в производството по установяване и премахване на незаконните строежи. Този извод се е наложил в практиката, поради определения от § 16 и § 127, ал. 1 ЗУТ характер и предназначение на Удостоверението за търпимост – удостоверителен характер в нотариално производство. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,