Решение № 798 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7717/2008 г.
ВАСII отделение19.01.2009 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 271/29.02.08 г., постановено по адм. д. № 44/07 г. по описа на Административен съд-Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 798 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7717/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационни жалби на кмета на община Варна и на Христинка Стефанова Тодорова срещу решение № 271/29.02.08 г. по адм. д. № 44/07 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Милен Михайлов Георгиев в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационните жалби с молба оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира допустимите, подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби неоснователни по следните съображения: За да постанови обжалваното отменително Заповед № 4384/22.12.06 г. на кмета на община Варна решение, състав на Административен съд - Варна е приел, че административният акт е в нарушение на материалноправните и процесуални предпоставки за издаването му. Решението е постановено при липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оспорената заповед кметът на община Варна на основание чл. 192, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разрешил на касатора Тодорова, собственик на 1/2 ид. ч. от поземлен имот (ПИ) № 310 по КП на м. "Акчелар" (селищно образувание) право на преминаване през ПИ 303, собственост на ответника по касация Георгиев с ширина 2, 50 м по западната граница на имота срещу обезщетение в размер на 338 лв, съгласно оценка, изготвена от лицензиран оценител. Производството по издаване на процесната заповед е започнало по повод молба вх. № РД-6-94-Х
от 11.07.06 г., с която касационната жалбоподателка Тодорова е заявила липсата на транспортен достъп до собствения й поземлен имот 310а, м. "Сотира" и излагайки доводи във връзка с основателността на претенцията си е поискала намесата на общинската администрация. Съдържанието на молбата сочи, че искането е следвало да бъде преценено на плоскостта на разпоредбата на чл. 190 ЗУТ, а не по реда на чл. 192 ЗУТ. Прокарването на временни пътища в неурегулирани части на населени места и селищни образувания е допустимо по чл. 190, ал. 2 ЗУТ. Сервитутът за временен път е за достъп до имот с транспортни средства (в такъв смисъл е претенцията по цитираната молба) и е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп. Предвид така очертаната разлика между двата сервитута издадената на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ заповед не удовлетворява претенцията на заявителя. Извън горното, при издаване на оспорената заповед административният орган е допуснал нарушения по чл. 192, ал. 4 ЗУТ, тъй като с учреденото право на преминаване се засяга прилежащата площ на съществуващата в ПИ 303 масивна двуетажна жилищна сграда и съществуваща подпорна стена, както и по чл. 192, ал. 6 ЗУТ - цената на правото на преминаване е определена от лицензиран оценител, а не по реда на чл. 210 ЗУТ, оценката не е влязла в сила и не е заплатена преди издаване на заповедта. С оглед изложеното възприетия от решаващия съд правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен, изведен в унисон с доказателствата по делото и материалния закон, предвид което обжалваното решение като лишено пороци, представляващи касационни основания за отмяната му следва да бъде оставено в сила. Тъй като с отмяната на издадената по повод молбата на касатора Тодорова заповед въпросът остава висящ, следва първоинстанционният съд да върне преписката на административния орган за ново процедиране и преценка възможността за удовлетворяване искането за осигуряване на транспортен достъп до посочения в молбата ПИ № 310а, м. "Сотира".