Решение № 7432 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2018 г.

Решение № 7432 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2007 – 2013 г. и главен директор на Дирекция "Оперативна програма "Околна среда" при Министерството на околната среда и водите (МОСВ) срещу Решение № 3409 от 22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2795 по описа за 2018 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател навежда доводи за недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът е бил сезиран с жалба срещу акт, който не подлежи на обжалване. Допълнително излага аргументи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Относно присъдените разноски счита, че извършването им е недоказано, отделно от това не става ясно как съдът е изчислил техния размер. Иска отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – община Перник, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде оставено в сила по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. По делото не се спори, че община Перник е бенефициер по договор № ОП-29/22.12.2009 г. по проект № 58111-105-296 "Канализация на гр. Перник" по Оперативна програма "Околна среда" 2007 – 2013 г. Проектът е приключен, извършена е верификация на окончателно искане за средства № 11 и е извършено окончателно разплащане по проекта на 22.02.2012 г. След окончателното плащане ръководителят на УО е извършил изравняване на съотношението безвъзмездна финансова помощ/собствен принос и е приел, че бенефициерът следва да възстанови определена сума. Относно размера на подлежащата на възстановяване сума бенефициерът е уведомен с две отделни писма. С първото писмо (изх. № 08-00-1998 от 17.11.2016 г.) община Перник в качеството й на бенефициер е уведомена, че следва да възстанови сумата от 2 769, 63 лв. по проект № 58111-105-296 "Канализация на гр. Перник" по Оперативна програма "Околна среда" 2007 – 2013 г. Във второто писмо (изх. № 08-00-1998 от 21.02.2018 г.) ръководителят на УО приема, че е допусната очевидна фактическа грешка при пресмятането на подлежащата на възстановяване сума и че общият размер на подлежащата на възстановяване сума по проекта следва да се счита 370 012, 77 лв. вместо 2 769, 63 лв. С обжалваното решение съдът е приел, че е сезиран с оспорване срещу акт за поправка на очевидна фактическа грешка, обективиран в писмо изх. № 08-00-1998 от 17.11.2016 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Околна среда" 2007 – 2013 г. и главен директор на Дирекция "Оперативна програма "Околна среда" при МОСВ, подлежащ на обжалване по реда на чл. 145 и сл. от АПК. По съществото на спора съдът е обосновал, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка, тъй като в първото писмо не е формирана воля за възстановяване на сумата 370 012, 77 лв. Следователно процесният акт е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По изложените съображения е отменил акта и е присъдил в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв. Решението е валидно, но недопустимо. Основателно е оплакването на административния орган за недопустимост на решението поради липса на подлежащ на обжалване административен акт. Действително в процесното писмо е посочена разпоредбата чл. 62, ал. 2 от АПК като правно основание за изменение размера на сумата, подлежаща на възстановяване. Органът също така е указал на бенефициера, че актът за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване пред Административен съд София-град по реда на АПК. Дадената обаче от органа правна квалификация и указанието, че актът подлежи на обжалване, не променя неговия характер. В случая водещо значение при преценката дали жалбата има годен предмет на обжалване е характерът на първото писмо, защото след поправката първоначално издаденият акт и поправеният образуват едно цяло и обективират единната воля на административния орган. В случая обаче първото писмо не носи белезите на властническо волеизявление, тъй като с него не приключва производство по искане за верификация на конкретна сума. Напротив, по делото е безспорно, че е извършено плащане по окончателно искане и с писмото се иска възстановяването на част от платените средства. Както съдебните състави многократно са посочвали и производството по верификация, и процедурата по определяне на финансова корекция, след влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), са регламентирани като административни по своя характер. И двете завършват с издаването на индивидуален административен акт, но същите са различни правни институти, които се реализират като процедура в рамките на различни производства и при различни материалноправни предпоставки. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ управляващият орган извършва верифициране на разходите (т. е. проверка за допустимост на същите) след проверка на документите, представени към искането за плащане и проверки на място, когато това е приложимо. Условията за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и 58 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.