Решение № 6638 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2018 г.

Решение № 6638 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" (Дирекция "ОДОП") - В. при Централно управление на Националната агенция по приходите, срещу Решение № 1316/20.06.2018 г. постановено по адм. дело № 2657/2017 г. по описа на Административен съд В.. Твърди се, че решението на административния съд е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна, както и присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Ж. И. в писмено становище по делото подадено от адв. К. К., оспорва основателността на касационната жалба и моли да се отхвърли, както и да й се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна в административното производство в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано за това лице и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: В производството пред административния съд предмет на обжалване е Акт за прихващане или възстановяване № П -03000317036221-004-001/05.06.2017 г., издаден от К. Д. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 285/14.08.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП. Актът е издаден в изпълнение на Решение № 526/24.02.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с което е отменен предходен АПВ № П – 03000316198422-004-001/07.12.2016 година. От фактическа страна по делото пред Административен съд В. е установено, че Ж. И. е подала молба вх. № 47606/7.11.2016 г. до директора на ТД на НАП В., с искане за прихващане или възстановяване на здравноосигурителни вноски и глоби по издадени наказателни постановления и фишове (лист 42 от административната преписка към адм. дело № 2657/2017 г. по описа на Административен съд В.). Съдът е приел като доказателства платежни нареждания от 12.10.2016 г., видно от които ЧСИ З. Д. е превел по сметка на НАП и по изп. дело № 21119/2004 г. на публичния изпълнител сумите 2 829, 57 лева и 789, 40 лева. Тези суми са събрани по изп. дело № 671/2016 г., образувано пред него. С Разпореждане № С 160003-125-0154416/21.10.2016 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП В. е разпределена сумата от 2360 лева - за погасяване на публични задължения за глоби по издадени от ОД на МВР - В. наказателни постановление и издадени фишове на името на Ж. И.. Разпореждането за разпределение е било оспорено от жалбоподателката с подаване на жалбата до съда във връзка, с което е било образувано адм. дело № 3006/2017 г. по описа на Административен съд В., а по – късно прекратено. Определение № 3157/16.11.2017 г. по това дело е влязло в сила на 29.11.2017 година. Първоинстанционният съд намира за относимо към правния спор обстоятелството, че разликата от преведената сума в размер на 2829, 57 лв. и сумата по разпореждането за разпределение е в размер на 469, 57 лева. С последната са прихванати с оспорения АПВ задължения за лихви за несвоевременно внесени от лицето здравноосигурителни вноски за периода 2011 – 2015 година. Разликата от 259, 16 лв. е разпоредено да бъде възстановена с обжалвания АПВ. Също така съдът констатира, че с втората преведена от ЧСИ З. Д. сума в размер на 789, 40 лв. са погасени задължения за здравно осигуряване на жалбоподателката за периода 31.12.2007 г. - 31.12.2012 година. Последното обстоятелство съдът е намерил за доказано, като се е позовал на представената данъчноосигурителна сметка на задължено лице. Погасяването е извършено на 13.10.2016 г. след постъпване на сумата, преведена от ЧСИ З. Д. по сметката на ТД на НАП В. с платежно нареждане от 12.10.2016 година. С Разпореждане за присъединяване № 2119/2004/000004/25.07.2013 г. на публичния изпълнител е допуснато присъединяване в производството по събиране на публични задължения на задълженията за здравно осигуряване, по подадена от жалбоподателката декларация № 034811000132880/03.05.2010 г. по описа на ТД на НАП В.. По отношение на част от тази сума, а именно 527, 40 лв. - за ЗОВ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. по декларация № 03411000132880/03.05.2010 г. АПВ се оспорва с твърдение, че същата е погасена по давност (молба с вх. № 20002/19.12.2017 г.) и като такава не е следвало да бъде отнасяна за погасяване на задълженията за посочените години. С процесния по делото АПВ е отказано възстановяване на сумата от 527, 30 лв. за здравноосигурителни вноски и 2360 лв. за глоби в периода 2008 г. – 2013 г. към ОД на МВР гр. В.. По делото не е спорно, че с разпореждане на публичния изпълнител № 2119/2004/ 000004/25.07.2013 г. към образуваното изп. дело № 2119/2004 са присъединени вземания за здравни осигуровки по подадената от жалбоподателката декларация обр. 7 № 034811000132880/03.05.2010 г., включващи и задължения за м. 12. 2007 г. в размер на 6, 60 лева. Административният съд е приел, че административният акт е незаконосъобразен, като е извършил проверката по чл. 168 АПК във вр. с чл. 160 ДОПК, на основанията по чл. 146 АПК и е отменил обжалвания АПВ. Решението на Административен съд В. е правилно като краен резултат, но по мотиви различни от изложените в него. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Доводите на касационния жалбоподател за изискуемост на задълженията на Иванова за здравноосигурителни вноски за м. 12 2007 г. в размер на 6, 60 лв. са неоснователни. Съгласно чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.), относима за дължимата се вноска за м. 12. 2007 г., лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1 и 2, се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноските се внасят до 10 - то число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Тези лица извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация. От прочита на разпоредбата става ясно, че месечната вноска за декември 2007 г. е изискуема след 10.01.2008 г., но началото на давностния срок се брои от 01.01.2009 година. В случая приложение намира нормата на чл. 171 ДОПК, доколкото се касае за публично вземане, каквото е вземането за здравни осигуровки. От друга страна и на осн. чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. В конкретната хипотеза за вземането за сумата от 6, 60 лв. погасителната давност започва да тече от 01.01.2009 г. и към 01.01.2019 г. е изтекла абсолютната погасителна давност. Плащането на погасените по давност суми не е доброволно, а чрез тяхното принудително събиране, поради което незаконосъобразно е отказано възстановяване на здравни осигуровки за м. 12. 2007 г. по реда и при условията на чл. 128, ал. 1 ДОПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че издаденото от публичния изпълнител на 25.07.2013 г. разпореждане за присъединяване на задълженията за здравни осигуровки за м. 12. 2007 г. не прекъсва давността, защото не е действие по принудително изпълнение на подлежащо на събиране публично вземане. Глобите, наложени с фишове по издадени на Иванова наказателни постановления са в общ размер на 2285, 78 лева и са включени в изпълнително дело № 3040021119/2004 г., които към 21.10.2016 г. са в общ размер на 2360 лева. За изпълнението на административното наказание "глоба" законодателят е приел погасителна давност, която е различна от установената в чл. 171, ал. 1 ДОПК. Според текста на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН погасителната давност за изпълнение на наложеното наказание "глоба" е две години, а в чл. 82, ал. 3 ЗАНН е разписана абсолютна давност за изпълнение на наказанието. Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието (чл. 82, ал. 2 от ЗАНН). Сумата от 2360 лева е погасена след разпределението им от публичния изпълнител, в резултат от постъпилото плащане от ЧСИ З. Д.. Погасяването обаче на вземанията за глоби не е сторено доброволно от лицето, а принудително от съдия изпълнителя издал разпореждането от 21.10.2016 година. От административната преписка, по която е издаден обжалвания АПВ се установява, че всъщност задълженията на Ж. И. за заплащане на суми по издадени НП и глоби, са погасени по давност преди извършване на превода от ЧСИ З. Д. на сумата 2829, 57 лв., с основание изп. дело № 3040021119/2004 година. След като вземането е погасено по давност, остава възможността то да бъде изпълнено от длъжника единствено доброволно, а не и по принудителен ред. В случая са платени погасени по давност публични задължения, но по принудителен начин. При липсата на валидно присъединяване на установените по – горе задължения за глоби, към вече образувано изпълнително дело от ТД на НАП – В., не са налице предпоставки за прилагане сроковете по ДОПК за тези задължения, което от своя страна води до прилагане на чл. 82, ал. 2 ЗАНН. Поради ненадлежното присъединяване на процесните задължения към цитираното изпълнително дело, липсва правно основание за прилагане и на чл. 82, ал. 4 ЗАНН. Издаденият акт за прихващане или възстановяване правилно е отменен от съда и преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания от съда. Обжалваното решение следва да се остави в сила, като постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изрично депозираното заявление от Ж. И. от 24.07.2018 г. (лист 6 от касационното дело), че прекратява пълномощията на адв. М. Д. от Адвокатска колегия - гр. В., на страната не се присъждат разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата, поискани от адв. Димитрова с молба от 10.04.2019 година, за изготвяне на писмена защита пред настоящата съдебна инстанция. В случая предходното писменото становище на адв. Димитрова е депозирано на 14.08.2018 г., след прекратяване на правомощията й като процесуален представител на страната. В писмено становище от 26.07.2018 г. Ж. И. е поискала присъждане на разноски пред касационната инстанция, но същата не е представила доказателства, че такива са сторени. В производството пред първоинстанционния административен съд на Иванова са присъдени разноски в размер на 810 лева, поради което не се налага отново да бъдат възлагани в тежест на касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение