Решение № 622 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 212/2010 г.

Решение № 622 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 212/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 497 от 12.05.2010 г., постановено по настоящото дело № 212/2010 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, II Г с-в, от 14.11.2009 г. по в. гр. д. № 1079/2008 г. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР № 30/81 г. ОСГК, ВС по материалноправния въпрос длъжен ли е преживелият кредитор да приеме грижи и издръжка от наследника на длъжника, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест по иска за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Ответникът по касация Т. Д. Б. от гр. София не е изразил становище. Ответникът Т. И. Б. от гр. София не е изразил становище. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав на ВКС намира за правилно изразеното в посоченото по-горе ТР № 30/81 г. ОСГК на ВС становище, че при смърт на приобретателя съгласно чл. 60 ЗН наследниците му ще отговарят пред прехвърлителя до размера на наследствения им дял и под страх от евентуално прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници, следва да обезпечат издръжката и грижите. По процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест по иск за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, настоящият съдебен състав на ВКС намира следното: От правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения следва, че ищецът трябва да установи предпоставките за разваляне на договора - наличието на вземане и твърдените обстоятелства за неизпълнение на договора, а ако ответникът твърди, че е изпълнил задължението си за гледане и издръжка, върху него пада тежестта да докаже изгодните за себе си факти. По основателността на жалбата: За да уважи иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения с нот. акт № 96/93 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, въззивният съд е приел, че когато алеаторният договор е сключен с оглед личността на длъжника, кредиторът не може да бъде принуден да приема грижи и издръжка от друго лице, щом не желае. Безспорно е, че процесният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е сключен с оглед личността на длъжника, сина на прехвърлителя - И. Със смъртта на длъжника преживелият го кредитор не може да бъде задължен да приеме грижи и издръжка от наследника на длъжника - в случая преживялата съпруга. На следващо място съдът е приел, че ответницата, чиято е доказателствената тежест, не е доказала изпълнение на задължението си да се грижи за прехвърлителя като му осигурява ежедневно всичко необходимо. Касаторът З. Б. моли решението да се отмени поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, поради материална незаконосъобразност и необоснованост, и искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД да се отхвърли по отношение на нея. Излага съображения, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за неизпълнение на договора от страна на приобретателката З. Б., както и, че не е оказал необходимото съдействие на жалбоподателката за изпълнение на задълженията й по договора. Като постановени в нарушение на съдопроизводствените правила сочи мотивите на съда относно разпределението на доказателствената тежест, а именно, че в тежест на длъжника по алеаторния договор е да докаже изпълнение на задължението си да се грижи за прехвърлителя. Предвид приетото с т. 4 на ТР № 30/81 г. ОСГК, ВС, че при смърт на приобретателя наследниците му отговарят пред прехвърлителя до размера на наследствения им дял за обезпечаване издръжката и грижите на прехвърлителя, неправилно въззивният съд е приел, че поради сключване на алеаторният договор с оглед личността на длъжника, кредиторът не може да бъде принуден да приема грижи и издръжка от друго лице - в случая преживялата съпруга. Съгласно приетото в посоченото по-горе ТР и в случаите, когато прехвърлителят е имал предвид конкретните лични качества на приобретателя, заради наследяването на вещните права и собствеността, върху наследниците преминават и задълженията по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Независимо от това обаче решението като краен резултат е правилно. С оглед дадения по-горе отговор на процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест по иска за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, от анализа на доказателствата се установява, че задължението не е изпълнявано. От изслушаната по делото медицинска експертиза и от свидетелските показания е установен обема грижи, които ответницата по иска като приобретател по договора е била длъжна да престира. Към момента на предявяване на иска кредиторът е бил на 81 години, в тежко здравословно състояние с повишен риск за здравето. Съгласно мед. експертиза прехвърлителят страда от ИБС с преживени два инфаркта и наличието на сърдечно съдова недостатъчност. Сърдечно-съдовите заболявания датират от 1997 г., когато е прекарал първия миокарден инфаркт. Това състояние на ищеца налага нужда от чужда помощ при извършване на по-тежки дейности, свързани с битовото обслужване /пазаруване, готвене, хигиенизиране на помещенията и лична хигиена/, отвеждането му на контролни прегледи в лечебни заведени. Ежемесечният разход за лечението му е оценено от експерта на 45 лв., за транспорт средно 10-15 лв., за диетично хранене 150 лв. месечно и за санаториално лечение около 120 лв. годишно. От доказателствата по делото е установено, че наскоро след смъртта на съпруга си - приобретателя И. Т. Б., съпругата му Б. е напуснала процесното жилище, в което живее прехвърлителят. От този момент същата не е полагала грижи за кредитора, нито му е давала издръжка. По делото е представена искова молба от З. Б. за трансформиране на задължението за гледане в паричен еквивалент поради липса на съдействие от кредитора. Данни за движение на производството не са представени, но те са и без значение при липсата на доказателства за изпълнение на задължението в пари в периода след смъртта на И. Б. до приключване на съдебното дирене - 04.11.2009 г. Дори и при неуказване на необходимото съдействие от страна на кредитора, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решението за трансформация, тъй като задължението трябва да се изпълнява пълно и непрекъснато. Нуждата на кредитора от средства за съществуване е постоянна и не може да остане неудовлетворена през периода на съдебния процес за трансформация на задължението за гледане. Освен това с договора е поето и задължение за издръжка, което е парично задължение и също не е изпълнявано. Поради естеството на задължението всяка форма на неизпълнение - частично, забавено или неточно, се приравнява на пълно неизпълнение и е достатъчна за развалянето му. В случая е налице пълно неизпълнение през продължителен период от време, което обосновава уважаването на иска. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение