Решение № 50050 от 10.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2366/2022 г.

Решение № 50050 от 10.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2366/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Лесотерм М" ЕООД срещу решение № 105/2.03.22 по г. д. № 40/22 на ОС Благоевград в частта, с която, след отмяна на реш. № 227/1.10.21 по г. д. № 1722/21 на РС Благоевград, предявеният срещу касатора иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е уважен за сумата 6185, 70 лв. обезщетение за оставане без работа за период от шест месец, считано от 9.07.20, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска 4.09.20 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските. Моли се за отмяната му предвид недоказване оставането на ищцата без работа за целия претендиран период и за присъждане на разноски. Ответната страна И. Н. Ш. не взема становище. С определение № 50816/9.11.22 по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпрос относно доказателствената тежест за установяване на факта на безработица при предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: В ТР № 6/14 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Фактът на безработица може да бъде доказан като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж – ДВ бр. 102/93 г. По основателността на касационната жалба: Страните са били обвързани от трудов договор за ученичество от 1.06.20, по силата на който ищцата е заемала длъжност "спедиционен посредник" в отдел "Спедиция" за срок от 6 месеца при пълно работно време. Със Заповед № 5/9.07.20 трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 188, т. 3 КТ вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, като с влязлото в сила въззивно решение заповедта е отменена на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Видно от писмо изх. № 19156/13.11.20 на НАП след 9.07.2020 за И. Ш. не са били подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за регистрирани трудови договори. За времето след 13.11.20 тя не е представяла в съдебно заседание трудовата си книжка за констатация, нито други доказателства, от които да се установи, че е останала без работа считано от тази дата до изтичане на 6 месеца от уволнението /т. е. до 9.01.21/. Последното й брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, е 1030, 95 лв. Предвид изложеното и с оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че в тежест на ищцата е да установи оставането си без работа за периода след уволнението. Фактът на безработица е установен само за времето 9.07.20-13.11.20. Доказателства за оставане без работа за периода след 13.11.20 не са ангажирани. При тези обстоятелства обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ се дължи само за периода 9.07.20-13.11.20. Изчислено на база последното брутно трудово възнаграждение, то възлиза на 4261, 26 лв. За тази сума искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер – да се отхвърли. Въззивният съд, като е приел, че обезщетение се дължи за целия претендиран период, независимо от това, че доказателства за оставане без работа след датата 13.11.20 не са били ангажирани, е постановил частично незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен съобразно посоченото по-горе. Съразмерно на отхвърлената и уважената част от иска на ответника се дължат 688, 59 лв. разноски за трите инстанции /от общо направени 1700 лв. за двете инстанции за трите иска и 1080 лв за касационната инстанция по третия иск/, на ищцата – 2258, 67 лв. /от общо направени 2520 за двете инстанции по трите иска/ или на последната трябва да се присъдят при условията на компенсация общо 1570, 08 лв. разноски. Предвид частичното отхвърляне на претенцията дължимите от ответника държавни такси във връзка с предявяването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и въззивното обжалване на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да се намалят съответно със 76, 98 лв. и 38, 49 лв. /т. е. дължими остават 471, 02 лв. и 235, 51 лв. / С оглед на изложеното въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която предявеният от И. Ш. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е уважен за сумата над 4261, 26 лв. до 6185, 70 лв. - вместо което същият се отхвърли, както и в частта, с която "Лесотерм М"ЕООД е осъдено да плати по сметка на ОС Благоевград сумите над 471, 92 лв. до 548 лв. и над 235, 51 лв. до 274 лв. държавни такси във връзка с предявяване на исковете и въззивното обжалване и сумата над 1570, 08 лв. до общо 2520 лв. /1260 лв. +1260 лв. =2520 лв. / разноски на И. Ш.. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,