Решение № 15192 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7027/2014 г.

Решение № 15192 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7027/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на ОД на МВР гр. Ловеч против решение по адм. д. № 225/2013 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Иска отмяна на решението с оплаквания за недопустимост, необоснованост и материална незаконосъобразност. По делото няма доказателства Стилиян Иванов да е собственик. Представеният лист "invoicе" е счетоводен документ и не доказва собственост, положените подписи са индивидуализирани с телефонни номера, този документ не е съпътстван с документ, който да легитимира собственика. Мотоциклетът не е върнат, защото Стилиян Иванов, който го е управлявал по време на ПТП не е собственик. ОД на МВР Ловеч няма правен интерес да води отрицателен установителен иск срещу ответника, за да установява, че не е собственик. Още в първото съдебно заседание е изяснено, че се води спор за собственост, а административният съд е разрешил недопустимо този спор и без никакви доказателства приема, че физическото лице е собственик. Писмото отговор № 37395/5.09.2013 г. не е индивидуален административен акт. Ответникът Стилиян Евгениев Иванов не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По ЗДвП не е предвидена принудителна административна мярка за отнемане на моторно превозно средство, а според чл. 20 от ЗАНН отнемане се допуска само, ако законът го предвижда. Задържането на мотоциклета не се основава на административен акт или на закона и е незаконосъобразно. Представеният "invoicе" документ представлява писмен документ, който доказва правото на собственост, като нотариална заверка на подписите не е необходимо предвид чл. 144, ал. 2 от ЗДвП и кубатурата под 350 куб. см. Спорът е административен, след като ОД на МВР оспорва собствеността, следва да заведе иск пред гражданския съд. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 24/2.04.2014 г. по адм. д. № 225/2013 г. по описа на Административен съд Ловеч е отменен отказ на директора на ОД на МВР да върне на Стилиян Евгениев Иванов, гр. Троян, задържана движима вещ представляваща мотоциклет "Ямаха", който отказ е обективиран в писмо № 37395/5.09.2013 г. За да постанови този резултат съдът приема, че писмото е изричен отказ и представлява индивидуален административен акт. Изземването е станало с констативния акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП, такава принудителна административна мярка няма предвидена по ЗДвП вр. с чл. 20 от ЗАНН, няма произнасяне по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН в наказателното постановление. Тъй като мотоциклетът е с обем на работен двигател от 250 кум. см., т.е. под 350 куб. см. разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП за писмена форма на сделката с нотариална заверка на подписите като условие за действителност, не е приложима, а представеният "invoicе" документ е писмен договор по чл. 144, ал. 1 от ЗДвП. Отказът е незаконен, защото изземването е станало в административнонаказателно производство по ЗДвП, който не предвижда такава репресивна мярка, основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Отказът е нецелесъобразен, защото няма предвидено изземване/отнемане на МПС от водача по повод извършени административни нарушение по ЗДвП и е налице отменително основание по чл. 146, т. 5 от ЗДвП. Решението е допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че е постановен отказ за връщане на иззет при пътно-транспортно произшествие мотоциклет от неговия водач въз основа на АУАН № 891691/13 за допуснати нарушение на ЗДвП. В акта за установяване на административното нарушение е посочено, че мотоциклетът се изземва като доказателство. Освен административно-наказателно производство приключило с наказателно постановление № 175/2013 г. на началника на РУ на МВР гр. Троян, срещу Стилиян Евгениев Иванов е проведено и бързо наказателно производство: № 99/2013 г. по описа на РУ "Полиция" гр. Троян и № СП-30/2013 г. по описа на РП гр. Троян по чл. 343Б, ал. 1 от НК. Мотоциклетът марка "Ямаха" с номер на рама JYACG2S000004366 не е приобщаван като доказателство в наказателното производство, както е посочено в писмо на Районна прокуратура от 11.06.2013 г. - л. 7. Не е приложено сключеното споразумение с Районна прокуратура гр. Троян, одобрено от Районен съд гр. Троян в съдебно производство, но страните не спорят, че наказателното производство е приключило. След издаване на наказателното постановление (необжалвано) с молба от 22.04.2013 г. Стилиян Евгениев Иванов е поискал от началника на РУ на МВР гр. Троян връщане на мотоциклета и представил "invoicе" документ с твърдение, че представлява предварителен договор. Административният орган отказва връщане на превозното средство на молителя с мотиви, че не доказва собственост. Правилни са изводите на съда, че постановеният изричен отказ в писмо № 37395/5.09.2013 г. за връщане на мотоциклета представлява индивидуален административен акт. Настоящата съдебна инстанция приема, че в случая е налице изричен отказ за извършване на определено фактическо действие - индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като е постановено спрямо Стилиян Евгениев Иванов като адресат, за него е налице правен интерес да оспори пред съда отказа и жалбата му е допустима. Решението на първоинстанционния съд е допустимо, защото е постановено по жалба на адресат на отказ за връщане на иззета вещ, който има характера на индивидуален административен акт. Решението е материално законосъобразно. Изземването на мотоциклета е описано в АУАН като процесуално действие обезпечаващо събирането на доказателства. С разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП е предвидена възможност за постановяване отнемането на вещ, наред с предвидените в чл. 13 от ЗАНН наказания, но само когато законът предвижда това. Съдът правилно приема, че няма отнемане, защото в наказателното постановление наказващият орган не е постановил такава санкция. Но неправилно приема, че е наложена репресия. В случая е налице изземване и задържане на вещ по смисъла на чл. 41 от ЗАНН като доказателствено средство. В ЗДвП няма разпоредби за връщане на такива вещи, поради което са приложими чл. 111 и чл. 112 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Иззета вещ като веществено доказателство се връща на "правоимащите, от които са отнети", предвид разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от НПК. В случая компетентният административен орган, който трябва да се произнесе по молба за връщане на иззета в производство по ЗАНН вещ е административнонаказващият орган. Първоинстанционният съд няма мотиви в този смисъл, но това не се отразява на крайния резултат по делото. Разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от НПК, обн. ДВ, бр. 86, от 28.10.2005 г., е идентична с чл. 108, ал. 2 от НПК от 1974 г. (отм.), но по отменения НПК движимите вещи са връщани на собствениците, а по сега действащата разпоредба на "правоимащите". Формулировката използвана от законодателя е различна с цел да се преустанови създадената до този момент практика прокурорът да изследва обстоятелства относно собствеността на вещта. Под "правоимащ" се разбира не само собственикът на вещта, но и всяко друго лице, което има вещни или облигационни права, свързани с упражняване на фактическа власт върху вещта- право на ползване, заем, залог и т.н., включително владеещият вещта с цел да стане собственик. Поради това доводите на директора на ОД на МВР гр. Ловеч, че не дължи връщане на мотоциклета, защото лицето не представя документ за собственост не съответства на смисъла на чл. 111, ал. 2 от НПК. Мотивите на съда, че е налице писмен договор за прехвърляне на собственост върху МПС по чл. 144, ал. 1 от ЗДП е необоснован, а освен това изследването на собствеността е обстоятелство ирелевантно за правилното решаване на казуса. В случая е важно дали лицето, което е управлявало мотоциклета "Ямаха" в деня на ПТП-то и от когото е иззета вещта представлява "правоимащ". В административното производство е представен само "invoicе" документ - бланка на английски език е попълнена с датата 31.03.2011 г. като на български език са вписани две имена: Иван Ц. Цочев, ЕГН ... от с. Розино, Пловдив - продавач, Стилиян Евгениев Иванов, ЕГН, гр.Троян, адрес - купувач, описани са рама и двигател на мотоциклета, вписана е сумата от 5400 (не е ясно лева или евро) и са поставени подписи за продавач и купувач. Така оформеният документ не съдържа волеизявления на страните, а само е отразено качеството им. За целите на настоящото производство е без значение дали този документ, съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП представлява писмена форма на сделка за прехвърляне на собствеността върху моторно превозно средство като условие за валидност на сделката. Така оформеният документ обаче доказва придобиване по възмезден начин на владение на движима вещ по смисъла на чл. 78, ал. 1 от Закона за собствеността. Принципно "invoicе" e първичен счетоводен документ, с който български доставчик документира продажба на суровини, стоки и др. към получател, който е в страна членка на Европейския съюз или в трета страна, никога не се издава като самостоятелен документ, защото винаги дублира фактура. От начина, по който е оформен "invoicе" документът е видно, че и двете страни, продавач и купувач са физически лица в страната - село в Пловдивска област и гр.Троян, освен това не може да придружава фактура, защото такъв документ издават само търговци. Фактическото владение на мотоциклет "Ямаха" от Стилиян Евгениев, на основание заплатена определена парична сума за вещта, налага извод, че ответникът е правоимащ по смисъла на чл. 111, ал. 2 от НПК. Няма спор за права върху вещта, защото такъв е налице само при спор с трето лице по смисъла на чл. 113 от НПК, (виж и т.р. № 2/12.11.2014 г. по т.д.№ 2/2014 г. на ОСНК на ВКС). След като целта на закона е да бъде върнато фактическото положение преди изземването на вещта и няма спор за право с друго лице, административният орган е длъжен да върне мотоциклета. Административният акт е материално незаконосъобразен, основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Настоящият съдебен състав не споделя извода на АС-Ловеч, че е налице и отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като няма данни за превратно упражняване на власт. За да приеме това съдът се е мотивирал с липсата на основание за изземването, но предмет на съдебен контрол е отказа за връщане. Решението следва да бъде оставено в сила, като се вземат предвид и мотивите към настоящото касационно решение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от НПК, Върховният административен съд, VII отделение,