Решение № 5355 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири /ДПУСЯ/, представлявано от Изпълнителен директор, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против решение 5499 от 31.08.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. 11240/2022 г.. С обжалваното съдебно решение се отхвърля жалба на държавното предприятие срещу констативен акт за резултатите от проверка, извършена на основание чл. 87 от Закона за защита при бедствия КА-ПБЗН-С30-18-27/14.11.2022 г., издаден от инспектор по ЗН/РХБ3/ в група ПК и ПД на сектор ПКД в РДПБЗН Стара Загора. Поддържат се доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробно развитите оплаквания се свеждат до това, че предприятието е в невъзможност да изпълни предписанието, поради изначална липса на изготвени карти на уязвимите от заливане зони, които да бъдат приложени към аварийния план на язовира. Също така, развива се оплакване, че липсва законова норма, която да задължава собствениците на язовири, класифицирани в първа висока степен на потенциална опасност, какъвто е процесния, те самите да изготвят карти на уязвимите от заливане зони. Следващото оплакване е, че картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения, които следва да бъдат изготвяни от басейнова дирекция и картите на уязвимите от заливане зони, които следва да бъдат прилагани към аварийните планове, изготвяни от собствениците на язовири съдържат еднаква по своя характер информация - териториите, които ще бъдат наводнени и разпространението на наводнението. Тези карти не могат да се изготвят от частни лица, когато язовирите са частна собственост, при положение, че управлението на водите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите, а от директорите на басейнови дирекции се осъществява контролът за изпълнение на дейностите по постоянна защита от вредното влияние на водите и прилагане на мерки за ограничаване и предотвратяване на щетите. Също така, че информацията, относима към процеса е в редица случаи класифицирана, поради което считат за противоречие с логиката и духа на закона картите на уязвимите от заливане, прилагани към аварийните планове да бъдат изготвяни от самите собственици, а не от компетентните държавни органи. Поддържа и нарушение на административно производствените правила, което съдът не отчел като съществено и водещо до отмяна на акта. Ответникът по касационната жалба, инспектор по Защита на населението РХБ3 в група превантивен контрол и Превантивна дейност на сектор Превантивна и контролна дейност в Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението-Стара Загора не взема становище. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение да се остави в сила. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: При постановяване на решението не са допуснати нарушения, включително и посочените в жалбата, съставляващи касационни основания за отмяната му. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита при бедствията при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания, които органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват. В тази връзка съгласно чл. 7 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата), собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите, а чл. 54, ал. 7 от същата наредба го задължава да актуализира аварийния план на обекта. Аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите. По делото не е спорно, че процесният язовир е предоставен за управление на ДПУСЯ, на основание чл. 139а ЗВ, като в чл. 139д ЗВ изрично е предвидено, че при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл. 138б и предоставяните по чл. 139а, ал. 5 и ал. 6 ЗВ. Не е спорно още, че язовирът, за който е дадено предписанието е класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност по смисъла на чл. 141б, ал. 1, т. 1 ЗВ, като е установено, че за него е бил разработен и утвърден авариен план, но към него няма приложени карти на уязвимите от заливане зони в съответствие с чл. 35, ал. 2 ЗЗБ във вр. с т. 4. 8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Съобразно т. 4. 8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ: Карти на уязвимите от заливане зони се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия както и да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Картите на уязвимите от заливане зони на язовирите от първа висока степен на потенциална опасност включват засегнатите територии и зони, определени в приложение 1 към чл. 10, ал. 2. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение 1 от Наредбата. В случая цялата процедура е спазена. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Неоснователни и необосновани са доводите на касационната жалба, че не е задължение на държавното предприятие да изготви посочените карти. В тази връзка, настоящата инстанция счита за безспорно, че не съществува идентичност между картите по чл. 146з от ЗВ и тези по т. 4. 8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата. Картите по чл. 146з от ЗВ, касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, а картите по ЗЗБ - уязвими от заливане зони при разрушаване на язовирна стена или от изпускане на водни обеми от язовир в аварийни условия. Картите по чл. 146з от ЗВ са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район, а тези по Наредбата са част от аварийния план на язовира. Първите се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите от собственика/оператора на язовира. На първо място се изготвят аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а след това се изработват планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. Спорните въпроси, кой следва да изготви картите с оглед безопасната експлоатация на язовирите, прилагани към аварийните планове, какви критерии следва да се спазват и има ли методика за изготвяне на картите и следва ли да се освободи собственика от такива задължения, които да се предоставят на компетентни държавни органи са намерили отговор в мотивите към решението на съда. Приложимата уредба към спора е правилно издирена и приложена с обсъждане на материалния закон и са изведени обосновани изводи от фактическа и правна страна. Доводите на касационен жалбоподател, частично идентични с тези, поддържани пред първата инстанция са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение и се споделят напълно от настоящата инстанция. По сходен спор е разгледано адм. дело 2766/2023 г. по описа на Върховен административен съд, приключил с решение 11435/22.11.2023 г., Решение 12025 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. 3770/2023 г., VI о., Решение 724 от 24.01.2023 г. на ВАС по адм. д. 4291/2022 г., VI о., Решение 10959 от 30.11.2022 г. на ВАС по адм. д. 4292/2022 г., VI о., както и други, мотивите към които по същите спорни въпроси се споделят напълно от настоящия състав като съдебна практика. Не се установяват нарушения при постановяване на решението, водещи до отмяната му. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение