Решение № 57 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9562/2019 г.

Решение № 57 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9562/2019 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Л. Михайлова от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Димова срещу решение № 1070/13.06.2019 г., постановено по адм. д. № 2694/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявения от нея иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Община – Несебър. Касаторката конкретно сочи неправилност на съдебното решение като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него касационният състав да постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане или алтернативно да се постанови ново решение, с което предявените искове се уважат. Моли за присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба, Община Несебър, редовно призована, не взима становище по жалбата и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна поради следното: С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил предявената исковата претенция на Л. Михайлова против община Несебър с искане да бъде осъдена да заплати сумата от 9500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на 7500 лева и неимуществени вреди в размер на 2000 лева, претърпени в резултат на Заповед № 2616/19.12.2016 г. на кмета на община Несебър, отменена с Решение № 66/15.01.2018 г., постановено по адм. д. № 1354/2017 г. на Административен съд – Бургас, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2018 г. За да постанови обжалваното в настоящото производство съдебно решение, Административен съд - Бургас е заключил, че процесните сгради предмет на производството пред административния съд не са премахнати от служители на администрацията на община Несебър при условията и по реда на Наредба № 21, а от лице (в случая С. Димитров на 24.02.2017 г.) което не е адресат на Заповед № 2616/19.12.2016 г. на кмета на община Несебър. По тези съображения административният съд е стигнал до извода, че не са налице всички необходими елементи от сложния фактически състав за реализиране на отговорността на община Несебър за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличие на пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт на кмета на община Несебър и настъпването на твърдените от ищцата вреди. По горните съображения съдът е отхвърлил изцяло претенцията на Л. Михайлова. Съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, довело от своя страна до противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът в нарушение на съдопроизводствените правила, не се е произнесъл по всички наведени от ищеца фактически основания, на които базира претенцията си за неимуществени вреди. Видно от съдържанието на исковата молба, обезщетението за имуществени вреди се претендира освен от разрушаването на постройките, заплатените адвокатски хонорари, но също и от наличието в едната сграда на произведения на изкуството – изработени елементи от ковано желязо. Видно също е, че в нея ищцата не уточнява вида на тези произведения на изкуството, а именно дали същите са движими вещи или такива, които са трайно прикрепени към сградата, което им дава характер на недвижими вещи. Съдът въобще не се е произнесъл по тези и други основания на исковата претенция въпреки, че в отговора на исковата молба ответникът – община Несебър е поискала от административния съд да укаже на ищцата да уточни изложените в исковата молба твърдения за претърпените вреди по вид и по размер на основание чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК. По делото не се установява такива указания за събиране на доказателства в тази насока да са дадени от първоинстанционния съд, като в крайна сметка с определение № 2676/07.11.2018 г. (л. 44 от адм. д. № 2694/2018 г.) е приел, че исковата молба на ищцата е редовна, допуснал е назначаването на СТЕ, съгласно представените в исковата молба въпроси, като отхвърлил искането на ответника за назначаване на СТЕ, която да даде отговор на посочените по-горе въпроси свързани с изложените от ищцата твърдения в исковата молба по отношение конкретизиране на претърпените от нея имуществени вреди, свързани с разрушените произведения от ковано желязо. Освен, че това непроизнасяне само по себе си съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на същото делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съдът, с оглед наведените фактически основания, от които се претендират вреди е следвало, упражнявайки служебното начало в административния процес, да укаже за необходимостта от събиране на относими доказателства по отношение на сочените в исковата молба имуществени вреди, претърпени вследствие на събарянето на постройката, представляващи ръчно изработени елементи от метал и ковано желязо. При неизпълнение да прецени редовността на исковата молба. Правилата на исковото производство изискват в исковата молба вредите да се конкретизират по вид, характер и размер – имуществени или неимуществени загуби или пропуснати ползи, да има оценка на вредите. Фактическите основания на исковата претенция посочени в обстоятелствената част на исковата молба определят предмета на доказване в исковия процес и в крайна сметка обективните предели на силата на пресъдено нещо, с която ще се ползва съдебното решение. Когато в исковата молба не са изложени конкретните обстоятелства на който се основават исковите претенции, а самите претенции са неясни, то тя не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. В случая това не е направено от ищцата в исковата молба. Видно от петитума на исковата молба в него е посочена обща сума от 7500 лева, претърпени имуществени вреди без да е посочено за кои от описаните в исковата молба вреди се претендират. Отделно от гореизложеното, съдът в нарушение на съдопроизводствените правила, не е базирал изводите си на всички събрани по делото доказателства – вкл. на допуснатата по делото СТЕ, а също и на свидетелските показания изслушани по делото на свидетелите Т. Михайлов, Т. Михайлов, К. Николов, С. Димитров и П. Радев. Административният съд се е ограничил до извода, че поради това, че сградите не са премахнати от служители на община Несебър, а от лицето С. Димитров, което не е адресат на процесната заповед, то иска е недоказан. Развитите от съда правни изводи въз основа само на този факт води до необоснованост на съдебния акт, още повече както бе посочено по-горе в съда не е дал указания на ищцата да конкретизира по вид и размер претърпените от нея имуществени вреди. С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на Административен съд – Бургас за ново произнасяне. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по наличието на всяко едно от посочените в исковата молба фактически основания на претенцията за имуществени вреди. След като вземе предвид посоченото в исковата молба от Л. Михайлова по отношение на претърпените от нея имуществени вреди за сумата от 7500 лева, съдът следва да даде ясни указания за изпълнение, с оглед привеждане на исковата молба и молба с оглед на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. При този изход на спора разноски пред настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение