Решение № 12558 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 281/2014 г.

Решение № 12558 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 281/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Денис Ер Груп" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София против решение № 6130/10.10.2013 г. по адм. д. № 10964/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 2061203158/10.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1910/6.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП в частта относно установените задължения по ЗДДС в размер на 20 156 лв. за данъчен период м. октомври 2008 г. по издадени от "Супрема Трейд" ЕООД фактури. Изложени са съображения за неправилност на решението. Позовава се на ревизионен акт, издаден спрямо доставчика, обхващащ същия данъчен период, в който корекции на начисления ДДС при продажбите не са извършени, което означава данъкът да бъда начислен двукратно. Позовава се практика на СЕС - решения по обединени дела С-80/11 и С-142/11 и решение по дело С-118/11, от които извежда мотиви, основани на принципа, че добросъвестният получател по облагаеми с ДДС доставки на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата, желае решението да бъде оставено в сила като правилно, претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. октомври 2008 г. от непризнат данъчен кредит по издадени от "Супрема Трейд" ЕООД фактури. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че формалните предпоставки, свързани с документиране на облагаема доставката между регистрирани лица с фактура и отразяването й в отчетната им документация, не са достатъчни да обосноват правото на данъчен кредит. Реалността на доставката, документирана с редовно издадена фактура, е основен въпрос при преценка налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка - чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 2 и 6, чл. 68, т. 1 и 69, ал. 2 от ЗДДС и пряко приложимите общностни норми - чл. 62, 63, 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, както и актуалната практиката на СЕС - в т. 31 от решение от 6.12.2012 г. по дело С-285/11. В резултат на анализ на установените факти и относимите правни разпоредби от националното и общностно право, съдът е извел извод за недоказана реалност на доставките и законосъобразност на постановения отказ на данъчен кредит. Решението е правилно. Доводът на оспорващия за издаден РА на доставчика, без корекции в този данъчен период и установяване на ДДС като дължим на основание чл. 85 ЗДДС, е обсъден от първоинстанционния съд, като изводите са правилни и мотивирани с решения на СЕС по преюдициални запитвания от български съд. Според решение от 31 януари 2013 г. по дело С-642/11 ("Стройтранс" ЕООД) и решение от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 (LVK - 56 EOOД) на СЕС "Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка." Следователно според СЕС принципът на данъчен неутралитет допуска на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС. Във връзка с оспорване реалността на доставките, в хода на административното и съдебно производството не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че възникналите облигационни отношения между ревизираното дружество и неговия съконтрагент, издал спорните фактури, са изпълнени и фактически. Не са представени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, първо за индивидуализацията на стоките, за транспорта на стоката, нейното складиране, както и кадровата обезпеченост за извършване на доставките. В практиката на СЕС се сочи, че за да се установи, че на основание доставки на стоки е налице правото на приспадане на данъчен кредит за съответното данъчнозадължено лице, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от лицето за извършване на облагаеми сделки. Първоинстанционният съд е задължен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши цялостна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали съответното дружество може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки. Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на облагаемите сделки на съответното данъчно задължено лице, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Данъчно събитие за целите на ЗДДС е не правоотношението или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата /вж. чл. 6, ал. 1; чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/. Данъчното законодателство обвързва облагането с ДДС не със съгласието на страните за възникване на облигацията и поемането на задължението, а изпълнението като резултат. Без да е прехвърлено правото на собственост и извършена услугата данъчно събитие не съществува /в основната хипотеза на облагаема доставка по чл. 2, т. т. 1 - 4 от ЗДДС/. Неоснователен е доводът на касатора, че е осъществена транзитна продажба. По делото не са представени никакви транспортни документи, липсва документ за приемане на стоката с достоверна дата, а представения приемо-предавателен протокол правилно е преценен от съда като несъдържащ място на осъществяване на доставката. По ЗДДС в чл. 14 е уредена дистанционна продажба на стоки, а в чл. 15 е уредена тристранна операция, които се осъществяват с доставчик от една държава - членка и получател на стоката - в друга държава - членка, какъвто настоящият случай не е, тъй като страните по доставките са с данъчна регистрация в РБългария. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Решението е постановено при правилен анализ на доказателствата и правилно приложение на материалния закон. Законосъобразно съдът е приел, че не е доказано осъществяване доставки по процесните фактури и е потвърдил отказа за признаване на данъчен кредит. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стока в случая. За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка. Доказателства в тази връзка не са представени. В случая, отразеният във фактурите предмет е "по Договор", а представеният Договор от 30.09.2008 г. е с предмет родово определени вещи: алуминиев профил, стъклопакети, мазилка и лепило. В Договора е вписано, че същите са подробно описани в приложена Спецификация, но видно от приложената Спецификация същата съдържа единствено единична цена и вид на профилите, но не дава възможност за индивидуализация на предмета на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им, каквито в случая липсват. Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции, тъй като относно отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени. Законодателят не предпоставя признаването на разходи само с формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции. Отказът на данъчен кредит по фактурите издадени от "Супрема Трейд" ЕООД е законосъобразен и решението, с което е потвърден РА е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски се следват само на ответника, но поради това, че с първоинстанционното решение на ответната Дирекция "ОДОП" София е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 853 лв., което е за цялото производство съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната дирекция за присъждане на второ такова за касационната инстанция, не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение