Решение № 486 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11289/2012 г.

Решение № 486 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11289/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Евгения Йорданова Чернева, жив. в гр. Казанлък, чрез процесуални представители, срещу решение № 3069/08.06.2012 г. по адм. дело № 9048/2011 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 8/21.09.2011 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /КПУКИ/. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, иска отмяната му, отмяна на решението на КПУКИ и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - КПУКИ, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката е назначена за заместник-кмет по строителство, инфраструктура и транспорт на община Казанлък по силата на трудов договор от 01.06.2009 г., като с допълнително споразумение срокът на трудовия договор е удължен до 15.11.2011 г. Видно от приложената длъжностна характеристика изпълняващият посочената длъжност ръководи и отговаря пряко за дейността на дирекция "Устройство на територията и стопанска политика" на община Казанлък. Подадената от жалбоподателката декларация по чл. 12, т. 2 от вр. чл. 14 от ЗПУКИ декларация е от 02.06.2009 г. и в нея не са посочени свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, не е посочена друга информация от частен интерес. Дъщерята на жалбоподателката - Милена Пинтева на 15.03.2010 г. е уведомена, че кандидатурата й за длъжността технически сътрудник с нетна заплата 500 лева в "БИ СИ АЙ Казанлък холдинг" ЕООД е одобрена, на 17.03.2010 г. между Пинтева и холдинга е сключен трудов договор за длъжността технически сътрудник с основно месечно трудово възнаграждение 350 лв., което с допълнително споразумение от 31.03.2010 г. е увеличено на 632 лв. "БИ СИ АЙ Казанлък холдинг" ЕООД е учредено на 27.05.2009 г. и е с едноличен собственик на капитала "Би Си Ай" ООД до 30.08.2011 г., като последното дружество на 13.04.2009 г. иска учредяване на право на строеж върху конкретни терени на територията на община Казанлък с оглед заявеното от него намерение за изграждане на фотоволтаичен парк. "БИ СИ АЙ Казанлък холдинг" ЕООД е едноличен собственик на капитала на 11 броя дружества, всички с управител Недко Младенов, на които с решение от 23.06.2011 г. с решение на ОбС - Казанлък е учредено възмездно право на строеж за изграждане на фотоволтаични централи, одобрени са подробни устройствени планове за имотите, като докладчик по проекта с мнение за вземане на цитираното решение е жалбоподателката в качеството й на заместник-кмет. Преди вземане на това решение същата извършва и други действия по подготовката на акта, подробно описани в мотивите на съда, между които становище от 18.09.2009 г. в подкрепа на инвестиционното намерение, възлагателни писма за оценка на имотите от 2011 г., съгласуване на доклада от 07.06.2011 г., въз основа на който е прието решението на ОбС. На същото заседание на ОбС, след гласуване на описаното по-горе решение, жалбоподателката в отговор на запитване от Теменужка Папазова дали в залата присъстват хора, независимо дали от ОбС или общината, за които е налице конфликт на интереси, жалбоподателката Чернева е заявила конфликт на интереси и е уточнила: "временно беше назначена моята дъщеря на работа в дружеството, за да може да им движим по-бързо документите, тъй като много им се бавиха". На 24.06.2011 г. Чернева е декларирала, че дъщеря й Милена Стефанова Пинтева работи като технически сътрудник в "БИ СИ АЙ Казанлък холдинг" ЕООД. Като е обсъдил така установените правнорелевантни факти и събраните доказателства относно назначените други служители на "БИ СИ АЙ Казанлък холдинг" ЕООД, средните цени на отстъпено право на строеж в община Казанлък, АССГ е направил извод, че с обжалваното решение КПУКИ правилно е приела, че Чернева е участвала в подготовката на акта за учредяване на право на строеж в качеството си на заместник-кмет - лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 ЗПУКИ в частен интерес - с цел да бъде назначена на работа дъщеря й - Милена Пинтева по смисъла на чл. 8 ЗПУКИ. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването относно неправилното според касаторката кредитиране на преписа от протокола от на ОбС - Казанлък от 23.06.2011 г. Същият е официално заверен препис - извлечение с печат на Общинския съвет и подпис на длъжностно лице на всяка страница и на основание чл. 179, ал. 2 от ГПК има същата доказателствена сила като оригиналът на протокола - официален удостоверителен документ съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Протоколът не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК до крайния възможен срок за оспорването - приключването на съдебното заседание на 13.12.2011 г., когато двете процесуални представителки - адвокатите Калайджиева и Мавродиева са заявили да се приемат писмените доказателства в преписката без да заявят оспорване на препис-извлечението от протокола в преписката и писмените доказателства са били приети. В предшестващите им процесуални действия пред съда също няма заявено подобно оспорване, нещо повече - дори в молбата от 13.01.2012 г., подадена след изтичане на преклузивния срок за оспорването, отново на стр. 2 е посочено, че считат, че не могат да оспорят посочените протоколи по реда на чл. 193 ГПК поради причини, изложени в молбата. Обяснението на Чернева пред КПУКИ, че се касае за невярно протоколиране, представлява обяснение на страна пред административния орган, но не и оспорване пред съд по реда на чл. 193 от ГПК на същия протокол. Поради изложеното АС правилно не е открил производство по оспорване на този документ, правилно е преценил доказателствената му стойност и го е ценил наред с останалите събрани по делото доказателства. Неоснователно е твърдението, че всички извършени от Чернева действия имат технически характер, същата е действала като деловодителка и не би могла да участва в подготовката на акт на Общинския съвет, защото не е общински съветник. Видно от приложения по делото Правилник за работа и взаимодействие на структурните звена на общинска администрация Казанлък чл. 12, ал. 1 проектите на материали за решение се подготвят от съответните дирекции на общинската администрация и се внасят в канцеларията на на Общински съвет от кмета на общината, като съгласно чл. 13 докладът се подписва и от ресорния заместник-кмет. Тоест актовете на Общинския съвет, които се приемат по доклад на кмета или неговите заместници, какъвто е настоящият случай, изцяло се подготвят от общинската администрация при участието на ресорния заместник-кмет. Неоснователно е и оплакването, че съдът е обсъдил всички налични в административната преписка доказателства, включително и необсъдените /според касаторката/ от КПУКИ, което нарушило нейното право на защита. Следва да се отбележи, че съдът винаги е длъжен да обсъди всички доказателства и изпълнението му на това задължение не би могло да представлява съдопроизводствено нарушение. Отделно от това невярно е твърдението, че за пръв път съдът излага доводи относно извършените от Чернева действия през 2011 г., тъй като същите са обсъдени на страници 3 и 4 от решението на КПУКИ. Неоснователно е твърдението, че касаторката е участвала единствено в технически действия по движение на преписката, които би могъл да извърши всеки деловодител. Изброените по-горе становище от 18.09.2009 г. в подкрепа на инвестиционното намерение, възлагателни писма за оценка на имотите от 2011 г., съгласуване на доклада от 07.06.2011 г. и внасяне и поддържане на доклада пред ОбС са дейности, извършени от нея в качеството и на ресорен заместник-кмет, представляват действия по подготовка на акта на ОбС и не биха могли да бъдат извършени от деловодителка законосъобразно. Съдът правилно е посочил, че по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ /каквито са роднините по права линия - в случая дъщерята на жалбоподателката/, а съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ облага е и получаване на или обещание за работа. Неоснователно е оплакването за липса не незаконосъобразни действия от страна на жалбоподателката и неизследването на този въпрос от АССГ, тъй съдът обосновано е посочил, че Чернева не е спазила разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗПУКИ - а именно касаторката е нарушила забраната да участва в подготовката на актове в частен интерес. Същата съгласно чл. 19 ЗПУКИ е следвало да се отстрани сама от изпълнението на правомощията си и задълженията си по преписката "БИ СИ АЙ Казанлък холдинг" ЕООД при възникването на частния интерес. Правилно съдът е отхвърлил жалбата, независимо, че е посочил, че според него е налице само една от хипотезите по чл. 8, ал. 1 ЗПУКИ - а именно участието в подготовка на актове в частен интерес, тъй като и наличието на една от хипотезите представлява нарушение на забраната по този текст. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. На КПУКИ следва да бъде присъдено 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК. Претендираното от КПУКИ юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция е присъдено с първоинстанционното решение и КПУКИ не го е атакувала по надлежния ред, поради което същото не може да бъде преразглеждано в настоящето производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение