Решение № 16148 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2011 г.

Решение № 16148 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 6243 от 5.05.2011 г. по адм. дело № 1093/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Милчо Иванов Енев, чрез пълномощника си изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение съдът е отменил заповед рег. № К-14471/22.12.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на ЗМВР за извършени нарушения на служебната дисциплина на Милчо Иванов Енев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Съдът е приел от фактическа страна, че на жалбоподателя - комисар Милчо Иванов Енев, в качеството на директор на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, категория "В" е наложено оспореното дисциплинарно наказание за нарушения, изразяващи се в това, че през периода месец юни 2009 г. - месец септември 2010 г. не е упражнил контрол относно организацията за оборудването и дейността на Центровете за превенция в град София, град Бургас и град Търговище; допуснал е непълното доставяне на платената от страна на Федералното министерство на вътрешните работи на Федерална република Германия на фирма "Гардения тур" ООД техника, която не отговаря по технически параметри; допуснал е част от намиращата се в посочените центрове техника да бъде закупена впоследствие от служители на МВР - деяния, представляващи неупражняване на контрол над подчинени, установено от извършена проверка от Дирекция "Инспекторат" - МВР (справка рег. № 6121 от 3.12.2010 г.). Посочил е, че със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № Iз-2437/18.10.2010 г. е разпоредено извършването на проверка в ГДОП относно размера и начина на разходване на средствата, предоставени й от Федералното министерство на вътрешните работи на ФРГ във връзка с реализиране на интегрирания модел "Полицията в близост до обществото" и Национална кампания "Заедно за по-сигурно бъдеще 2008". С тази заповед жалбоподателят е запознат лично срещу подпис на 25.10.2010 г. Проверката е извършена от комисия в състав служители на три дирекции - "Инспекторат", "Вътрешен одит" и "Криминална полиция", като за резултатите и констатациите от нея е изготвена посочената в заповедта справка рег. № 6121/3.12.2010 г. Според резултатите от проверката данните за неправомерно разходване на средствата, изложени в докладна записка рег. № I-30009/27.09.2010 г., не се потвърждават за проверените случаи, тъй като в ГДОП не са получавани финансови средства от ФМВР и ФРГ и не са разходвани такива. Независимо от това е прието, че жалбоподателят в качеството си на директор на ГДОП не е упражнил контрол относно организацията за оборудването и дейността на Центровете за превенция в София, Бургас и Търговище, като с действията и бездействията, посочени и в обжалваната заповед, е извършил нарушения на служебната дисциплина. Съдът, като е обсъдил данните по административната преписка е приел, че даденото от служителя обяснение с вх. № 6743/24.11.2010 г. по описа на дирекция "Инспекторат" - МВР не удовлетворява изискването на закона, независимо от резолюцията "запознат", поставена от министъра на вътрешните работи на 21.12.2010 г. Изтъкнал е, че това обяснение е адресирано до комисията и представлява отговори на поставени от нея конкретни въпроси във връзка с факти, обстоятелства и лица, които са относими единствено към предмета на проверката. Към момента на даване на това обяснение проверката не е приключила и не е изготвена справката от 3.12.2010 г., в която са направени изводи за извършени от комисар Енев нарушения на служебната дисциплина и предложение до органа за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. При положение, че служителят не е бил запознат със съдържанието на самата справка съдът е счел за основателно възражението му за нарушено право на защита в рамките на дисциплинарната процедура предвид неизслушването му от органа и липсата на поискани от него писмени обяснения по констатираните от комисията нарушения, което действие е следвало да бъде извършено в периода след 3.12.2010 г. до издаването на заповедта на 22.12.2010 г. Съдът е посочил, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна. Независимо от това, съдът е счел, че е налице нарушение и на материалния закон. В тази връзка е приел, че липсват данни вменените във вина на Енев действия и бездействия са действително извършени и представляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224 от ЗМВР. В заповедта не е посочено кои негови задължения по нормативен акт, по длъжностна характеристика или разпоредени със заповед или друг акт на висшестоящ началник не са изпълнени, не е изяснено какво е функционалното подчинение на структурите, върху които жалбоподателя не е упражнил контрол, респективно какво точно във връзка с реализиране на интегрирания модел в тези центрове за превенция той е следвало да извърши или да не извършва. Изтъкнал е, че дисциплинарното наказание е наложено за нарушения, които дори да са извършени, то отговорността му за тези преди 22.12.2009 г. безспорно е погасена по давност, съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е прието при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. В тази насока твърди, че не е налице нарушение по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, поради това, че служителят е дал обяснения в хода на проверката пред назначената за целта комисия и с които дисциплинарнонаказващият орган е бил запознат. Релевира доводи, че дори да се приеме по отношение на периода от м. юни 2009 г. до 22.12.2009 г., че дисциплинарната отговорност на служителя е погасена по давност, доколкото вмененото му нарушение "неупражняване на контрол" е осъществено чрез бездействие, след тази дата до момента на издаване на обжалваната заповед няма пречка да бъде санкциониран за същото. Неправилно според касатора съдът е счел, че не е изяснено в какво се заключава дисциплинарното нарушение на служителя, тъй като в обема на общо формулираното му правомощие по чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗМВР се включва задължението за своевременно и точно изпълнение на договори за доставка на техника, предназначена за материално-техническото осигуряване на дирекцията, което в разглеждания случай той не е изпълнил. С оглед тези доводи иска да се отмени обжалваното решение. Настоящият петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Правилно тричленният състав е приел, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В оспорената заповед министърът на вътрешните работи изрично е посочил, че е приел писмените обяснения на служителя и налага наказание въз основа на извършена проверка, приключила със справка рег. № 6121/03.12.2010 г. Служителят не е бил запознат с резултатите от проверката и установените в хода й нарушения от посочените в справката лица. Ето защо съдът правилно е приел, че дадените отговори от служителя преди приключването на проверката, които не са по повод на разследвано конкретно негово неизпълнение на служебни задължения не могат да се счетат за обяснения по см. на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР във връзка с приетите впоследствие от комисията дисциплинарни нарушения. Нарушението на правилото по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е съществено и както правилно е посочил съда съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед. Правилен е изводът на съда и относно изтичането на срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ответника по касация. В справката, на която се позовава дисциплинарно наказващия орган не е посочен точен период, респ. дата на неизпълнение на служебните задължения, визирани в обжалваната заповед, както и че са осъществени единствено под формата на бездействие, поради което доводът на касатора, че се касае за бездействие и няма пречка служителят да бъде санкциониран дисциплинарно за част от времето не намира опора в данните по делото. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед страда от порока материална незаконосъобразност. Позоваването от касатора на общата разпоредба на чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗМВР, съгласно която директорите на главните дирекции осъществяват общото и непосредственото им ръководство, като ръководят, организират и носят отговорност за дейността на главните дирекции и управляват бюджета на дирекциите и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване на първо място е несвоевременно и на следващо текстът е общ и при твърдение за извършени дисциплинарни нарушения следва да се посочи в какво точно се изразяват - какви нарочни служебни задължения, произтичащи от закона, длъжностната характеристика или изричен административен акт по отношение на центровете за превенция не е изпълнил ответника по касация. При липсата на яснота по релевантните за дисциплинарната отговорност на служителя обстоятелства съдът правилно е счел, че не се установява по категоричен и безспорен начин, че вменените във вина на служителя действия и бездействия са действително извършени и представляват дисциплинарни нарушения по см. на чл. 224 от ЗМВР. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,