Решение № 75 от 19.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 56/2009 г.

Решение № 75 от 19.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 56/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения В. Ф. П. за възобновяване на нохд № 4896/2002 г. по описа на Софийски районен съд, 21 състав, присъдата по което от 20.03.2006 г. е влязла в сила с решение от 23 септември 2008 г. по внохд № 2235/2006 г. по описа на СГС нак. отделение 11-ти въззивен състав. Искането се основава на съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Съгласно съображенията в него, районният съд го признал за виновен и осъдил по три престъпления по чл. 143, ал. 1 НК, докато в обвинителния акт му били повдигнати четири обвинения за престъпление "принуда". Липсвали мотиви за произнасяне по посочените обвинения. Въззивният съд също обсъждал пет инкриминирани деяния, включително деянията по чл. 150, ал. 1 НК и по чл. 152, ал. 1 НК. Въпреки, че бил оправдан по всички обвинения по чл. 143, ал. 1 НК, съдът не е изложил мотиви относно обвиненията срещу него. На второ място, подсъдимият прави довод и за явна несправедливост на наказанието-основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Излага съображения, че наказанието в обжалвания размер и ефективното му изтърпяване не съответства на неговата обществена опасност и на целите по чл. 36 НК. Иска по-леко наказание, предвид младата му възраст и липса на минали осъждания. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският районен съд е признал подсъдимия В. Ф. П. за виновен, в извършването на 31.10.1999 г. на три деяния квалифицирани по чл. 143, ал. 1 НК, за всяко от които му е наложено наказание от по една година лишаване от свобода. Подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че: На 31.10.1999 г. след 24.00 часа в с. В., в жилището му на ул. "Л. М." № 38, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на навършилата 16 години Д. К. С., като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 150, пр. 1 и чл. 54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода. На 31.10.1999 г. в жилището му, находящо се в с. В., ул. "Л. М." № 38, се съвъкупил с лице от женски пол Д. К. Спасова, навършила 16 години, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 пр. 1 и пр. 2 и чл. 54 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия едно общо наказание, най-тежкото в размер на четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим. С горното решение Софийски градски съд е изменил присъдата, както следва: Отменил е същата в частта, с която подсъдимия В. Ф. П. е признат за виновен за извършени три престъпления по чл. 143, ал. 1, предл. 1 и 3 НК - затова, че на 31.10.1999 г. в с. Д., в дискотека "Флорида" принудил Д. К. Спасова да извърши, като напусне дискотеката и се вози на лек автомобил "Опел" с рег. № С*, противно на волята й, като употребил за това сила и заплашване и затова, че на 31.10.1999 г. в с. В. принудил Д. К. Спасова да извърши и претърпи-като пуши "трева" (наркотик-марихуана) и пие алкохол противно на волята й като употребил за това сила и заплашване и да отиде в жилището му, находящо се на в с. В., ул. "Л. М." № 38 противно на волята й като употребил нова сила и заплашване - като самостоятелни престъпления, признал го невиновен по тези му предявени обвинения и го оправдал за всички деяния по чл. 143, ал. 1 НК. Отменил е включването на наказанията от една година лишаване от свобода - за всяко едно от престъпленията по чл. 143, ал. 1 НК в определеното общо наказание от четири години лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Искането е процесуално допустимо, подадено в срока по чл. 421, ал. 3 вр. с чл. 420, ал. 2 НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно: Доводът за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в повдигнато с обвинителния акт обвинение по чл. 143, ал. 1 НК по четири отделни обвинения, а осъждането му с присъдата по три престъпления по чл. 143, ал. 1 НК, е неоснователен. Видно е от присъдата, че съдът по същество се е произнесъл с общ диспозитив по обвиненията по чл. 143, ал. 1 пр. 1 НК, като е признал подсъдимия за виновен в това, че на инкриминираната дата и място е принудил пострадалата Д. К. С. да извърши две действия противно на волята й - да напусне дискотека "Флорида" и да се вози в лекия му автомобил "Опел", като употребил за това сила и заплашване, изразяваща се в дърпане за ръката, блъскане по стълбите и набутване в автомобила. Включвайки двете действия на "принудата" в общ диспозитив за същите деяния, повдигнати на подсъдимия на стадия на досъдебното производство и с обвинителния акт, съдът не е ограничил процесуалните права на подсъдимия. По всички тези обвинения, той се е защитавал на досъдебното производство и на съдебното следствие. В този смисъл няма основание за извод, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр.с ал. 1, т. 2 НПК. На второ място, с оглед оправдаването на подсъдимия по всички обвинения, повдигнати по чл. 143, ал. 1 НК, тъй като принудата, предвид последващите деяния по чл. 150, ал. 1 НК и чл. 152 НК се явява елемент от състава на последните, то искането за отменяване по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане е лишено от правен интерес. Искането не съдържа възражения по отношение съставомерността и авторството на деянията по чл. 150, ал. 1 и чл. 152 НК. Единствено се поддържа довод за явна несправедливост на наложените наказания. Доводът е неоснователен. Преценката на двете предходни инстанции за наказание в атакувания размер е съобразена както със степента на обществена опасност на конкретните деяния, както и тази на подсъдимото лице. По реда на чл. 301, ал. 1, т. 3 и 5 НПК, са обсъдени всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието. Сочените в искането обстоятелства-млада възраст, чисто съдебно минало са взети предвид в мотивите на съдебните актове. Наказанието за деянието по чл. 152, ал. 1, т. 2 пр.1 и пр.2 НК е определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, около средния предвиден в закона размер. Като отегчаващи отговорността обстоятелства е отчетен начина и времето на извършване на деянието, високата му обществена опасност, липсата на критичност към извършеното. Основание за това са поредицата действия на принуда спрямо пострадалата Д. С., изразяващи се в употреба на сила и заплашване, насочени към сломяване съпротивата на последната, с цел осъществяване съвъкупление при липса на съгласие, както и блудствени действия. От фактите по делото е установено, че подсъдимият е принудил пострадалата да напусне дискотека "Флорида", да се качи в автомобила му, да употреби алкохол и да пуши "трева", както и да отиде в жилището му. Използвайки сила, както и улеснен от състоянието на С. - психически изтощена от заплахите и физически омаломощена от алкохола и "тревата", подсъдимият успял да я съблече, легнал върху нея и я заставил да му прави "свирки". От оралния секс получил ерекция и няколко пъти проникнал във влагалището на пострадалата. Накрая се изпразнил в устата на свидетелката, която изплюла семенната течност. Изложените фактически обстоятелства, които не се оспорват в искането, правилно са преценени от редовните съдебни инстанции при формиране вътрешното им убеждение за наказание, което да съответства на тежестта на извършените престъпления. Изводът, че за деянието по чл. 152, ал. 1 НК следва да се определи наказание от четири години лишаване от свобода, а за деянието по чл. 150 НК наказание от две години лишаване от свобода, кореспондира с обективните данни по делото. Наказанието е отмерено в пределите на съответната материално правна норма, съобразено е с принципа за съответствие на престъплението (чл. 35, ал. 3 НК), както и с целите визирани в чл. 36 НК. За да се уважи искането за намаляване на наказанието, следва съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК да бъде установено, че при неговото определяне, съдилищата са допуснали съществено нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. с ал. 1, т. 3 НПК. Изложеното не дава основание за такъв извод, тъй като при прилагане на закона в санкционната му част, съдебните инстанции не са допуснали явна несправедливост. На последно място, неправилно се поддържа, че в съдебните актове липсват мотиви относно обвиненията срещу подсъдимия по чл. 143 НК. На л. 579 районният съд е изложил от фактическа страна всички действия извършени от подсъдимия, съставляващи принуда по отношение на пострадалата, а на л.583 е мотивирал деянията. Въззивният съд оправдавайки подсъдимия по тези обвинения, е изложил мотиви в съответствие с чл. 339, ал. 1 НПК. По изложените съображения искането следва да се остави без уважение, в който смисъл Върховният касационен съд, трето наказателно отделение