Решение № 10078 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6299/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от Д. Н. П., от гр. София, обективирано в молба, приподписана от процесуалния й представител адвокат Н. Тянков, за отмяната на влязло в сила решение № 11444/23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 266/2026 г. по описа на Административен съд-София град /АССГ/, Второ отделение, 53-ти състав. В искането е посочено основание по чл. 239, т. 1 АПК, с изложени твърдения за представяне на ново доказателство от съществено значение за разрешаване на спора по горепосоченото дело - частна техническа експертиза, сочеща на различна от установената по делото площ на общинското жилище, наемано от подателката на молбата. В открито съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от процесуалния й представител, като са представени допълнителни документи и е заявена претенция за присъждане на направени по делото разноски за държавна такса. Ответникът - кмет на район "Надежда" при Столична община /СО/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Тодорова, в депозирано писмено възражение изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Прави искане за отхвърлянето му като неоснователно, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, приема искането за допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК, срещу влязло в сила съдебно решение, а разгледано по същество - за неоснователно, по следните съображения: С решение № 11444/23.03.2026 г. постановено по адм. дело № 266/2026 г. по описа на АССГ, 53-ти състав, е отхвърлена жалбата на Д. Н. П. срещу заповед № РНД25-РД56-472/09.12.2025 г. на кмета на район "Надежда" при Столична община, с която е прекратено наемно правоотношение на лицето за общинско жилище, и жалбоподателката е осъдена да заплати разноски по делото. Съдебният състав на ВАС съобрази, че приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК е възможно само при наличието на някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК, отменителни основания. В случая, предвид съдържанието на искането за отмяна, по което е образувано настоящото производство, същото е основано на чл. 239, т. 1 АПК, според текста на която съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. По смисъла на разпоредбата основание за отмяна представлява непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства, следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствени факти, които в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора, предмет на делото. В тази връзка, настоящият състав взе предвид, че с процесното искане за отмяна не са представени документи, установяващи нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за разрешаване на спора. Приложените към искането за отмяна, частна техническа експертиза, разпечатка от здравното досие на молителката и удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за местните данъци и такси от 15.05.2026 г., нямат характера на нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, още по-малко установяват нови обстоятелства от значение за делото, по което е постановено решението на АССГ от 23.03.2026 г., чиято отмяна се претендира. С оглед изложените от подателката на искането подробни съображения в подкрепа на твърдението й, че приложената частна техническа експертиза изпълнява изискванията на чл. 239, т. 1 АПК, следва да се подчертае, че тя не представлява годно писмено доказателство, а представлява новосъздаден частен документ, обеквиращ писмени показания на трето за процеса лице, във връзка с поставени му от молителката въпроси относно жилищната площ на наетия от нея общински недвижим имот, целящи заместване на заключение по съдебна експертиза, назначена по реда на чл. 195 и сл. ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. По съществото си представената частна експертиза не е годно доказателствено средство по смисъла на ГПК, а оттам и мнението на експерт, изразено в писмен вид за нуждите на отменителното производство, няма характер на писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Допълнително представените в проведеното по делото открито съдебно заседание документи - заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 28.09.2026 г., предизвестие, връчено на подателката на искането на 25.09.2026 г. и разпореждане от 01.07.2026 г. на ръководител "ПО" при НОИ, също не представляват нови доказателства, доколкото установяват факти, последващи издаването на обжалваната пред АССГ, заповед от 09.12.2025 г. на кмета на район "Надежда" при СО и нямат отношение към визираните в нея фактически основания за прекратяване на наемното правоотношение на Д. П. при условията на чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Поради това, настоящият съдебен състав приема за неоснователно искането за отмяна по посочения текст на т. 1 от чл. 239 АПК. Наред с горното следва да се отбележи, че част от изложените от подателката на молбата аргументи в подкрепа на искането за отмяна /базирани на твърдения за здравословно й състояние/, по съществото си релевират доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство, тъй като решението, чиято отмяна са претендира не подлежи на инстанционен контрол. Другояче казано, в преобладаващата си част претенцията на Д. П. има характера на искане за преразглеждане на влязлото в сила решение на АССГ, по съображения за неговата необоснованост и противоречие с приложимия процесуален и материален закон, преценката на които е недопустима в настоящото производство за отмяна на влязло в сила решение, като извънреден, извънинстанционен способ за отмяна. По изложените съображения, настоящият състав приема, че не е налице твърдяното основание за отмяната на влязло в сила решение № 11444/23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 266/2026 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 53-ти състав, а оттам - че искането на Д. П. следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на кмета на район "Надежда" при СО искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това, Д. П. следва да бъде осъдена да заплати на Столична община, сумата от 102.26 евро, представляваща определен от съда размер на това възнаграждение за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение,