Решение № 630 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3058/2010 г.

Решение № 630 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3058/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена касационна жалба от областния управител на област с Административен център - гр. Благоевград, против решение № 637 от 11.11.2009 г. и решение № 599/17.12.2009 г., постановени от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 265/2009 г. С жалбата се излагат съображение за незаконосъобразност, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационна жалба са подали и Мария Христова Бояджиева, Янка Костадинова Александрова, и двете от с. Баня, Благоевградска област, и от Тинка Костадинова Бояджиева от гр. Видин. Оплакването е за незаконосъобразност на мотивите на постановеното решение. Ответникът по касационните жалби Филипка Костадинова Стефчева от гр. Разлог не взима отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и недопустимост на втората касационна жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба подадена от областния управител на Благоевградска област е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Касационната жалба подадена от физическите лица е процесуално недопустима и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане. С решение № 637 от 11.11.2009 г., по адм. д. № 265/2009 г. по жалба на Филипка Костадинова Стефчева е била отменена заповед № ОА - 403 от 20.02.2009 г. на областния управител на област с Административен център - гр. Благоевград, с която на Мария Христова Бояджиева, Филипка Костадинова Стефчева и Янка Костадинова Александрова е отказано изплащане на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ за осъждането на наследодателя им Костадин Филипов Бояджиев и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. За да достигне до този резултат административният съд, е приел, че жалбоподателката е наследник на Костадин Бояджиев, починал 1979 г., като същият бил политически репресиран през периода 12.09.1944 г. до 10.11.1989 г. и били налице предпоставките на чл. 1 и чл. 2 от ЗПГРРЛ. Оттук съдът е приел, че отказът е постановен при съществени нарушения на административнопроизводстваните правила, защото сезираният административен орган е бил длъжен да изследва всички факти и обстоятелства по делото, включително различните дати на раждане на Костадин Бояджиев с оглед неговото идентифициране. С решение № 599/17.12.2009 г. по същото дело, административният съд на основание чл. 175 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решение № 637/11.11.2009 г. като е добавено името на лицето Тинка Костадинова Бояджиева. Според настоящия съдебен състав обжалваните решения са правилни и при постановяването им не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Настоящият тричленен състав не възприема като основателно становището на касатора за незаконосъобразност на атакуваните съдебни решения. Това е така, защото Филипка Стефчева е поискала заплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ, като е конкретизирала основанието за получаването на обезщетението. Следователно административният орган е следвало да обсъди всички възможности за заплащане на претендираното обезщетение и да се произнесе с мотивирана заповед по всички основания, съобразно нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ. Безспорно е, че областният управител на област с Административен център - гр. Благоевград е отказал заплащане на обезщетение с мотиви, че е налице разминаване на годината на раждане на наследодателя на заявителите в представеното удостоверение за наследници и другите удостоверения представени по делото. Правилно и обосновано въз основана на всички представени по делото доказателства, административният съд е приел, че този извод е неправилен. Това е така, защото от данните, съдържащи се в удостоверение № 471/5.12.08 г., подписано от кмета на с. Баня и в удостоверението за наследници на Костадин Филипов Бояджиев, се установява, че е неоснователно възражението относно доказателствената стойност на удостоверение № 2457/14.3.08 г на МП, ГД "Изпълнение на наказанията". Правилно административният съд е приел, че в този документ е допусната техническа грешка при изписване на годината на раждане на лицето, като вместо 1923 е записано 1924 г, но този факт не може да обоснове извод, че удостоверението не се отнася за бащата на жалбоподателката. Относно възраженията за осъществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, настоящият съдебен състав счита, че са неоснователни. В касационната жалба не е конкретизирано кои разпоредби на материалния и на процесуалния закон са нарушени. Решаващият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд точно е установил, че оспорената заповед е мотивирана с липсата основание за обезщетение по ЗПГРРЛ, но издателят на заповедта не е съобразил факта, че наследодателят на молителката е бил осъждан за престъпления по чл. 344 от НЗ и чл. 88 НК, които попадат в разпоредбата на чл. 1, т. 11 ЗПГРРЛ. Събраните доказателства установяват по несъмнен начин, че наследодателя на жалбоподателката - Костадин Филипов Бояджиев е бил осъждан за престъпления по чл. 155а, ал. 2 от НК, в сила от 13.3.1951 г. и по чл. 88 от НК, в сила от същата дата. И двете престъпления са амнистирани със Закона за амнистия от 1964 г. /съответно чл. 1, т. 2, б. "в" и чл. 1, т. 3, б. "а"/. Това означава, че в случая е налице материалноправното основание на чл. 1, т. 1, б. "б" и т. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ за изплащане на еднократно обезщетение на жалбоподателката за претърпените от нея вреди вследствие на извършената по отношение на баща й репресия. Неоснователна е и касационната жалба на областния управител против съдебното решение от 17.12.09 г. От съдържанието на същото е видно, че с него действително е поправена допуснатата на стр. 2, ред 7 и в диспозитива на решението от 11.11.09 г. фактическа грешка, изразяваща се в пропускане на името на Тинка Костадинова Бояджиева при изброяване на лицата, по искане на които е образувано административното производство. Това решение в никакъв случай не дава основание да се приеме, че съдът се е произнесъл по реда на чл. 176 от АПК, още повече че той не е бил сезиран с жалба от това лице против отказа на областния управител. Този въпрос е обсъден в съдебното решение от 11.11.09 г., където изрично е посочено, че по отношение на другите участници в административното производство, между които е Тинка Бояджиева, заповедта е влязла в сила, тъй като те не са я оспорили. Това означава, че е изключена възможността постановеният съдебен акт да има действие по отношение и на тях. Касационната жалба на Мария Христова Бояджиева, Тинка Костадинова Бояджиева и Янка Костадинова Бояджиева, подадена на основание чл. 210, ал. 2 от АПК, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно цитираната разпоредба, право да обжалват решението имат лицата, спрямо които решението има сила, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали по делото. В случая, предвид предмета на делото, образувано по жалба единствено на Филипка Костадинова Стефчева против отказ на областния управител по чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ да уважи искане за обезщетение, предявено на основание чл. 2 от същия закон, постановеното съдебно решение, с което отказът е отменен, няма сила спрямо касационните жалбоподателки. Същото има действие само по отношение на лицето, оспорило по съдебен ред административния акт /Филипка Стефчева/ и на административния орган, издал този акт. Ето защо, независимо от това, че са наследници на репресираното лице и не са участвали по делото, за тези лица не е налице правен интерес да обжалват съдебното решение. По изложените съображения съдът в решаващия състав счита, че обжалваните решения не страдат от твърдените с касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъдат оставени в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,