Решение № 859 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13011/2012 г.

Решение № 859 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13011/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Йошко Станков Петков от гр. София срещу решение № 4283 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 1776/2012 г. на Административен съд - София-град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заявление вх. № 05001778 от 19.03.2011 г. касационният жалбоподател Йошко Станков Петков е поискал му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението е декларирал, че не се осигурява от 01.01.2011 г. и е представил протокол от 03.01.2011 г. на общото събрание на членовете кооператори в кооперация "ЕМТА", гр. София, в който е отразено следното решение: "Събранието прекъсва временно, считано от 01.01.2011 г., всички дейности, упражнявани до момента в кооперацията от Йошка Станков Петков, включително и като чл. на ръководството на кооперацията, а с това и осигуряването му за пенсия. Временно ръководните му функции ще бъдат изпълнявани от неговите заместници, а основната трудова дейност от останалите чл. - кооператори в зависимост от нуждите на кооперацията."

С писмо изх. № П-60-01 от 24.03.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) е поискало Йошко Станков Петков да удостовери, че е подал заявление в Агенцията по вписванията за прекратяване на заеманите от него длъжности като председател и чл. на Управителния съвет на кооперацията.

На това искане жалбоподателят е отговорил писмено, а отговорът започва така: "Не съм в състояние да изготвя такъв документ, тъй като не намирам за необходимо това да се случи." В отговора жалбоподателят е акцентирал на обстоятелствата, че работи в кооперацията без трудово правоотношение и няма договорни отношения с нея "за заемане на каквато и да е щатна бройка", че заработва трудовите си възнаграждения с положен труд съобразно квалификацията си и нуждите на кооперацията, но пълномощията му като чл. на УС и председател в никакъв случай не са основание за възнаграждение и това било посочено в устава на кооперацията, а когато едно лице упражнява труд единствено и само като физическо лице нямало значение в какво качество се представя.

1. С разпореждане № 4 от 29.11.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отказало да отпусне исканата от жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви: "Съгласно приложените документи лицето е чл. - кооператор, поради което на основание чл. 4, ал. 1, т. 5 КСО е задължително осигуряван, като единствено и само членовете на кооперации, работещи без трудови отношения не се осигуряват за безработица. Фактът, че е преустановено внасянето на осигурителни вноски след определен момент не води до отпадане на дължимостта им, имайки предвид, че лицето продължава да упражнява трудова дейност в качеството си на чл. на кооперацията."

С решение № 48 от 03.02.2012 г. главният директор на СУСО е отхвърлил жалбата на Йошко Станков Петков срещу това разпореждане.

1. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Йошко Станков Петков срещу решението на главния директор. За да постанови този резултат съдът е приел, че "жалбоподателят продължава да работи в кооперацията без трудови правоотношения като физическо лице" и че "осигуряването е задължително на основание чл. 4, ал. 1, т. 5 КСО, тъй като към момента на спиране на внасянето на осигурителни вноски, декларирано от оспорващия в заявлението му и към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето продължава да е чл. на кооперацията; посочените изводи са относими и за членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в тях, какъвто Петков твърди, че е, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 КСО те също са задължително осигурени и не се осигуряват само за безработица."

II. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя становището, изразено от Административен съд - София град, поради следните съображения:

1. Кооперацията е сдружение на физически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техни икономически, социални и културни интереси - чл. 1 от Закона за кооперациите (ЗК). Затова членовете на кооперацията имат право да участват (в) и да се ползват от нейната дейност - чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗК, а когато кооперацията е с предмет на дейност производство на стоки и извършване на услуги тя може да осигури на своите членове работа по трудово правоотношение - чл. 9, ал. 2 ЗК. В ЗК няма изрична разпоредба, но в практиката не съществува съмнение, че чл. на кооперация може да работи в същата кооперация и без трудово правоотношение с нея.

1. Членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията, са задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 5 КСО. От второто изречение на тази разпоредба следва изводът, че членовете на кооперации могат да упражняват трудова дейност въз основа на трудово правоотношение или без трудово правоотношение. За осигурителното задължение е без значение обстоятелството дали трудовата дейност се упражнява по трудово правоотношение или без трудово правоотношение (със забележката, че според второто изречение на чл. 4, ал. 1, т. 5 КСО работещите без трудово правоотношение членове кооператори не се осигуряват за безработица). Същественото за това задължение обстоятелство е дали членовете кооператори получават трудово възнаграждение за упражняваната от тях трудова дейност. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5, изр. 1-во КСО гласи така: "Задължително осигурени (...) по този кодекс са членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията." Релевантните обстоятелства в хипотезата на тази разпоредба, които при това трябва да съществуват кумулативно, са: а) упражняване на трудова дейност и б) получавани възнаграждения (които несъмнено са за тази дейност).

1. По делото и преди всичко в пенсионната преписка липсват каквито и да било доказателства за получавани от Йошко Станков Петков възнаграждения за упражняваната от него като чл. кооператор трудова дейност след освобождаването му от длъжността председател на кооперацията.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното от касационния жалбоподател съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 4, ал. 1, т. 5 КСО) и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което да се отмени оспореното от Йошко Станков Петков решение на главния директор на СУСО и делото да бъде изпратено като преписка на този административен орган, който да реши по същество въпроса дали разпореждане № 4 от 29.11.2011 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е законосъобразен акт и в частност дали е съобразено с указанията на Националния осигурителен институт, публикувани на неговата интернет страница (обезщетения - осигуряване - осигуряване на наети лица - V. Осигуряване на членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията), според които: "Председателят на кооперацията и членовете на управителния и контролния съвет се избират измежду членовете на кооперацията за срок от 4 години - на основание чл. 20, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от Закона за кооперациите. Когато тези лица получават възнаграждения за управление на кооперацията, те също се осигуряват по реда, определен за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО. Когато членовете на управителния и контролния съвет на кооперацията получават възнаграждения само за дните, през които са участвали в заседания, подлежат на осигуряване в това си качество само за тези дни - също по реда на чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО." В тези указания не е даден отговор на въпроса задължително осигурени лица са членовете на кооперации, които упражняват трудова дейност, за която не получават възнаграждения. В процесния случай това е същественият въпрос и на него главният директор на СУСО следва да даде мотивиран отговор.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,