Решение № 8243 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2724/2009 г.

Решение № 8243 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2724/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Калин Кирилов Станков от гр. Монтана срещу решение от 28.11.2008 г. по адм. д. № 606/2008 г. на Административен съд - Монтана, V състав. С касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и са развити доводи, че решението е неправилно, поради това, че съдът не е признал представените доказателства за наличие на право на ползване и не е допуснал експертиза, която е от значение за изясняването на спора от фактическа страна. Касационният жалбоподател моли Върховния административен съд да се отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Ответникът - кметът на Община Монтана не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Иван Захариев Иванов от гр. Монтана с писмено становище оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, което иска да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни - Лена Аврамова Петкова, Рангел Кирилов Рангелов, Роза Николова Петкова, Пламен Славчев Георгиев, Елиза Славчева Петрова, Сашка Иванова Георгиева, Ивана Георгиева Стоянова, Надка Георгиева Томова, Велко Георгиев Иванов и Мария Георгиева Иванова не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, тъй като административният орган е допуснал нарушения при издаване на обжалваната заповед, поради и което е отменена от съда. Върховният административен съд, след като прецени фактите по делото и доводите в касационната жалба на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 28.11.2008 г. по адм. д. № 606/2008 г. на Административен съд - Монтана, V състав, е отменена заповед № 1705 от 3.07.2008 г. на кмета на Община Монтана, с която на наследниците на Кирчо Рангелов Станков е признато правото да се придобият собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 869, по помощния план на зона "Парта", м. "Над Младост", землище гр. Монтана и е по същество е постановено решение, с което е отказано на наследниците на Кирчо Рангелов Станков да се придобият собственост върху горепосочения имот по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. С обжалваното решение е преценено, че обжалваният административен акт е постановен въз основа на молба вх. № АБ-94-К-505 от 6.07.1992 г. на Кирчо Рангелов Станков, за упражняване на права по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и, по която молба кметът на общината не е следвало да се произнася, поради влизане в сила на § 61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456 от 11.12.1997 г.), който се отнася само до ползватели, които са пропуснали да заявят права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това съдът е приел, че представеното удостоверение № 1306 от 13.04.1982 г., с което се легитимира заявителят като ползвател въз основа на актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, не е годно доказателство, от което да се изведе извод за надлежно предоставено право на ползване. С оглед на тези съображения съдът е отменил обжалваната заповед и е отказал признаване право на жалбоподателя да придобие собственост върху процесния имот. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд и счита, че атакуваното съдебно решение е в нарушение на материалния закон, необосновано и е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От фактическа страна по делото е установено, че наследодателят на Калин Кирилов Станков с молба вх. № АБ-94-К-505 от 6.07.1992 г. е поискал оценка на имот от 500 кв. м. - лозе от 100 кв. м. и овощна градина от 400 кв. м., находящ се в местността "Над Младост", землището на гр. Монтана, по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като се е легитимирал като ползвател с удостоверение № 1306 от 13.04.1982 г., подписано от председател на ИК на Общински народен съвет. По това заявление по делото няма данни да е извършена оценка, респ. да е осъществено плащане от страна на заявителя. По протокол на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 435 от 31.03.2000 г., заявителят е записан под № 857 в кръга на лицата, за които са налице условията да придобият собствеността върху ползвания имот. Въз основа на протокола със заповед № 1705 от 3.07.2008 г. на кмета на Община Монтана на наследниците на Кирчо Рангелов Станков е признато правото да се придобият собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 869, по помощния план на зона "Парта", м. "Над Младост", землище гр. Монтана Заповедта е обжалвана от Иван Захариев Иванов, които е обосновал правен интерес с твърдение за възстановено право на собственост. Въз основа на установените фактически обстоятелства, административният съд е приел, че след като заявителят е подал молба за оценка през 1992 г., с което е упражнил правото си по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и с приемането на ПМС № 456 от 11.12.1997 г., с което е регламентирана нова процедура само за лицата, които са пропуснали да заявят правата си по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за него и наследниците му са преклудирани правата да придобият собственост по този ред. В изложения смисъл съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон, тъй като правните изводите на съда са относими само към случаите, при които въз основа на заявление, подадено през 1992 г. е определена оценка за заявената земя, но ползвателят не я заплатил или ако е подадено повторно заявление по новия ред. В конкретната хипотеза не е установено изготвяне на оценка, по която да не е извършено плащане от касационния жалбоподател, за да бъдат погасени правата му за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Задължението на административния орган да се произнесе по подадена в законния срок молба за придобиване правото на собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ не се преклудира и произнасянето по нея не е недопустимо според закона, действащ към момента на издаването на акта, а именно по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В настоящият случай е от съществено значение и обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение от 3.07.2007 г. на Окръжен съд - Монтана по адм. д. № 192/2007 г. съдът вече е отменил заповед на кмета по горепосоченото заявление с мотивите, че не са спазени изискванията на § 61 и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и е върнал преписката обратно на административния орган със задължителни указания за осъществяване на гореописаната процедура. Административният съд - Монтана обаче, след като е приел, че административният акт е постановен по недопустима молба и в недопустимо производство, вместо да обезсили процесната заповед, я е разгледал по същество и е приел, че е издадена при липса на материалноправни предпоставки, а именно, че представеното удостоверение № 1306 от 13.04.1982 г. не е годно доказателство, за предоставено право на ползване и е отказал признаване на това право. В тази връзка са и касационните доводи на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от съда, който не му е дал възможност за изясняване от фактическа страна на спора и не е упражнил служебното начало в процеса. В съответствие с § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ въз основа на протокола на комисията по ал. 2, която преценява дали са спазени изискванията на актовете на органите по § 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ, както и основанията по § 4а и § 4б за придобиване право на ползване от ползвателите, кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. При съдебния контрол в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК административният съд е следвало да установи наличието на материалноправните предпоставки и спазването на процедурните правила при издаване на процесната заповед, което в случая не е направено. Първоинстанционният съдът е следвало да установи дали е налице съответствие между претендираните права от касатора за земеделски земи, с признатите права на наследодателя му като ползвател и да изследва представените доказателства, свързани с признатото право на ползване, а именно удостоверение № 1306 от 13.04.1982 г., решение № 73 от 26.05.1981 г. и протокол № 1/1981 г., доколко обосновават предоставено право въз основа на актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел за негодно доказателство представеното удостоверение, без да изложи мотиви защо така е приел и без да е оспорено удостоверението и обявена неговата неистинност по надлежния ред. Административният съд не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК и не е съдействал на страните за изясняване на спорните обстоятелства и не е указал на касатора, че следва да представи доказателства във връзка с представеното удостоверение. С оглед фактическите обстоятелства по делото съдът, в съответствие с чл. 171, ал. 2 от АПК е следвало да назначи и служебно вещо лице за установяване на съответствието на процесния имот с имота, описан в удостоверението на ползвателя, а от друга страна - доколко този имот попада във възстановените земеделски земи на Иван Захариев Иванов. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като се съобразят изложените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно да се извърши преценка на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ при съобразяване писмените доказателства по делото и спазване на административнопроизводствените правила относно тяхната валидност и доказателствена сила, както и евентуално назначаване на съдебно - техническа експертиза за изясняване на обстоятелства от технически характер, относими към процесния имот в изложения по - горе смисъл. На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение