Решение № 13202 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4486/2017 г.

Решение № 13202 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4486/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Динев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Тодоров срещу решение № 702 от 06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 7513/2016 г. от Административен съд – С.-град. В касационната жалба се твърди наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Моли за присъждане на направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Тодоров, които поддържа касационната жалба по съображенията изложени в нея. Ответникът – кметът на район "Л." при Столична община не представя отговор на жалбата Редовно призован за съдебно заседание се представлява от юрк. Колев, който моли обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд – трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – С. град, в производство по чл. 145 и сл. от АПК е отхвърлил жалбата на Д. Динев против заповед № РЛН16-РД66-42/15.07.2016 г. на кмета на район "Л." при Столична община, с която на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО или Наредбата) и въз основа на решение по чл. 23, чл. 25 и чл. 26 по протокол № 8 от 29.06.2016 г. на комисията по НРУУРОЖТСО е настанил Динев / като едночленно семейство/, в общинско жилище, находящо се в [населено място], [адрес], състоящо се от една стая, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 32. 30 кв. м. и жилищна площ от 17. 16 кв. м. съгласно Акт за частна общинска собственост № 8531/08.01.2014 г. С посочената заповед кметът на район "Л." Столична община е отменил стара настанителна заповед № 425/19.04.1975 г. издадена от генералния директор на Главна дирекция "Изграждане на С." към Софийски градски народен съвет. Административният съд е установил, че процесната заповед е издадена въз основа на приложена по делото докладна с вх. № РЛН16-ВК66-529/24.06.2016 г. на главен специалист в "Други дейности по жилищно строителство, благоустройство и регионално развитие" при направена проверка на сключен договор за наем от 01.08.2005 г. на основание издадена настанителна заповед на С. Д. и Д. Динев – тричленно семейство, като е установено, че жилището е със застроена площ от 94. 28 кв. м. и жилищна площ от 53. 04 кв. м., като в него е останал само жалбоподателят Динев, поради което е предложено лицето да бъде настанено в по – малко жилище. Установено от съда е още, че във връзка с така изготвения доклад Комисията по чл. 23 и чл. 25 и чл. 26 от НРУУРОЖТСО на проведено заседание на 29.06.2016 г. е взела решение служебно да се пренастани Д. Динев в посоченото в оспорената заповед жилище. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал се е, че административният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в административното производство факти, поради което и заповедта, с която е пренастанен Д. Динев е издадена в съответствие с разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от НРУУРОЖТСО. Решението е правилно. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 19, ал. 1 от НРУУРОЖТСО, съгласно който настаняването се извършва със заповед от кмета на района по местонахождение на жилището. Като основание в заповедта е посочено Решение на Комисията по чл. 23, чл. 25 и чл. 26 от НРУУРОЖТСО по Протокол № 8 от 29.06.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НРУУРОЖТСО при изменение на обстоятелствата, водещи до промяна на жилищните нужди, наемателите се пренастаняват в друго жилище, съотвестващо на нормите по чл. 17 от Наредбата. От декларацията попълнена от Динев на 21.12.2015 г. (л. 17 от адм. дело № 7475/2016 г.) безспорно е установено, че касаторът е останал да живее сам в общинско жилище с жилищна площ от 54. 04 кв. м. Правилно в случая съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от НРУУРОЖТСО за издаване на служебна заповед от кмета на район "Л." Столична община. Следа да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата, определените норми за жилищно настаняване на едночленно семейство какъвто е конкретния случай е до 25 кв. м. Новото жилище в което е настанен Динев е с жилищна площ от 17. 16 кв. м. и отговаря на въведените в чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата стандарти, поради което правилно съдът е прие, че жилищната му нужда отговаря на декларираното от него едночленно семейство. Обосновано съдът е приел, че Динев не е ангажирал никакви доказателства по отношение на изложените от него твърдения за специфични нужди по смисъла на чл. 17, ал. 4 от Наредбата. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи на касатора, че липсват част от реквизитите на оспорения административен акт. Настоящият касационен състав на ВАС счита, че процесната заповед съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като следва да се отбележи, че няма пречка мотивите да се съдържат в друг съпътстващ документ, към който да има препращане, какъвто в случая е доклад № РЛН16-ВК66-529/24.06.2016 г., възприет от решаващия административен чрез приемане на мотивите на Комисията по чл. 23, чл. 25 и чл. 26 от НРУУРОЖТСО по Протокол № 8 от 29.06.2016 г. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от ответната по касационната жалба страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по делото сумата в минимално предвидения в закона размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд – трето отделение,