Решение № 8975 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10074/2021 г.

Решение № 8975 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10074/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Мар Саба" ООД, чрез процесуалния представител адв. Ц. Велкова срещу решение № 1107 от 21.06.2021 г. по адм. дело № 723/2020 г. по описа на Административен съд /АС/ Благоевград. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22002219003147-091-001 от 2.12.2019 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 828 от 20.05.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ НАП, както и "Мар Саба" ЕООД е осъден да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 2 279, 50 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът поддържа, че съдът не е направил свои фактически установявания, липсва отделяне на спорното от безспорното, не е извършил анализ на доказателствата по делото. На второ място, касаторът изразява становище за неправилно приложение на материалния закон и за неправилна преценка на доказателствата, обосновали крайния извод на съда за материална законосъобразност на РА както относно задълженията относно задълженията по ЗДДС. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира разноски. Ответната страна – директорът на дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Кръстева оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Благоевград е РА № Р-22002219003147-091-001 от 2.12.2019 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 828 от 20.05.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ НАП, с който на "Мар Саба" ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 04.2018 г. по 6 бр. фактури, издадени от "Езир" ЕООД в общ размер на 58 156, 80 лева и не е признат деклариран ВОД на стоки към Golden Eagle Mon. Ike с VIN EL800869186. Съдът е формирал извод за материална законосъобразност на оспорения РА. По отношение на първия спорен пункт по РА, съдът е посочил в решението, че представените от страна на доставчиците фактури, приемо-предавателни протоколи, АДД, договори, извлечения от счетоводни сметки, банкови извлечения не са достатъчни да обосноват реалност на доставките, предмет на спорните фактури, издадени от "Езир" ЕООД. По отношение на втория спорен пункт по РА, АС Благоевград е приел, че липсата на процесната доставка на стока – бутилирана газ от "Езир" ЕООД в полза на ревизираното лице обосновава заключението, че не е налице ВОД към гръцкото дружество. Решението е валидно и допустимо, но неправилно: Основателни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които налагат отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АС Благоевград. Видно от съдържанието на решението, съдът не е посочил какви конкретни процесуални действия са предприети в хода на ревизията, какво е установено от приходните органи, липсва описание на събраните писмени доказателства. Както се установява по делото, административната преписка съдържа общо 3641 бр. листа, като доказателствата са подробно описани като приложение в РД / общо 15 папки приложения/. Не е спорно, че ревизията е повторна. Съдът не е направил свои фактически установявания и не е извършил анализ на доказателствата, включително и на заключението по ССчЕ. В решението само схематично са посочени двата спорни пункта от процесния РА, без да са описани конкретните фактури, издадени от "Езир" ЕООД, по които е отказано на РЛ правото на приспадане на данъчен кредит, няма описание на придружаващите фактурите писмени доказателства и какво е тяхното съдържание. По отношение на непризнатия ВОД няма описание на фактурите и съответно, какъв е техният предмет, както и какви са писмени доказателства към тях /ЧМР, заявки за транспорт, фактури за транспорт и др. /, които са събрани в хода на ревизията. От съдържанието на решението е видно, че съдът не е направил собствени фактически установявания и това препятства касационния контрол досежно приложението на материалния закон и обоснованост. В съдебния акт не са посочени и съответните приложими материалноправни разпоредби. По първия пункт от РА, на какво основание е отказано на РЛ правото на приспадане на данъчен кредит и каква преценка дължи съдът, а именно дали е осъществена процесната пряка доставка на стоки от "Езир" ЕООД към получателя "Мар Саба" ЕООД, т. е. доказано ли е реалното предаване на съответните стоки / специфични по своя характер – бутилирана газ за битови нужди/ от прекия доставчик към РЛ. По втория пункт от РА, налице ли са предпоставките за признаване на процесните ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и дали са представени всички изискуеми документи за установяване на ВОД по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС в съответната редакция, приложима за процесния данъчен период м. 04.2018 г. Такава преценка не е правена от първостепенния съд. В тази връзка следва да се посочи, че преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства, за да се определи тяхната доказателствена стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът определя кои факти приема за доказани, извършва фактически констатации, които отнася към хипотезата на съответната материалноправна норма и формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В процесния случай това не е сторено. Основателно е твърдението на касатора, че освен че не е анализирал доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът не е обсъдил твърденията на ревизираното лице, отнасящи се до незаконосъобразност на оспорения РА в отделните негови части по приложението на съответните материалноправни норми. Съобразно изложеното, настоящата касационна инстанция не може да извърши проверка дали първоинстанционният съд е формирал изводите си съобразно материалния закон, както и дали изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото. Това обуславя отмяната на съдебния акт изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Благоевград. При новото разглеждане на делото съдебният състав дължи както подробно описание на предприетите процесуални действия от приходните органи, събраните от тях по реда на ДОПК доказателства, оценъчна дейност на доказателствата и доказателствените средства, собствени фактически установявания и формиране на изводи по приложението на материалния закон. Съдът трябва да разгледа последователно законосъобразността на РА в отделните негови части. На първо място, относно отказания данъчен кредит за д. п. м. 04.2018 г. по 6 бр. фактури № 000000060 от 24.04.2018 г., № 000000061 от 27.04.2018 г., № 000000062 от 28.04.2018 г., № 000000063 от 29.04.2018 г., № 000000064 от 29.04.2018 г., № 000000065 от 30.04.2018 г., издадени от "Езир" ЕООД, съдът е длъжен да опише доказателствата, както и материалноправното основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, като формира своя правен извод досежно законосъобразността на РА в посочената част след задълбочена преценка на доказателствата по делото. На второ място, относно непризнатия ВОД на бутилирана газ за битови нужди с получател Golden Eagle Mon. Ike с VIN EL800869186, Гърция във връзка с издадени фактури № 1 от 28.04.2018 г. с ДО 102 054, 00 лева, № 2 от 29.04.2018 г. с ДО 51 027, 00 лева и № 3 от 30.04.2018 г. с ДО 153 081, 60 лева, съдът дължи преценка на събраните в хода на ревизията писмени документи и формиране на извод дали са доказани предпоставките за признаване на ВОД – чл. 7, ал. 1, чл. 53, ал. 2 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС. При този изход на спора, решението следва да се отмени и в частта относно разноските. За касационното производство на страните не се дължат разноски, като на основание чл. 226, ал. 3 АПК новият съдебен състав на АС Благоевград дължи произнасяне по разноските и за настоящото съдебно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение