Решение № 14811 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3192/2013 г.

ВАСI отделение12.11.2013 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120/17.01.2013 г. по адм. д. № 90/2012 г. на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14811 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3192/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът началникът на Митница Пловдив моли да бъде отменено решение № 120/17.01.2013 г. по адм. д. № 90/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено негово решение № 1684/2.11.2011 г. към ЕАД № 10 BG003000H0059256/20100427 за определяне на нова митническа стойност и допълнително 2940,16 лв. ДДС за внасяне с лихви като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против решението на началника на Митница Пловдив да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна ТД на НАП - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С решението предмет на обжалване в настоящото производство съдът е отменил решение № 1684/2.11.2011 г. към ЕАД № 10 BG003000H0059256/20100427 на началника на Митница Пловдив /погрешно посочено в мотивите и диспозитива като решение № 911/15.12.2011 г./. Допусната очевидна фактическа грешка може да бъде поправена от съда служебно по чл. 175 АПК. За да отмени обжалваното решение на началника на Митница Пловдив, административният съд е приел, че с него е определена по-висока митническа стойност на внесените стоки "пластмасови опаковъчни артикули кутии и капаци - празни за гел, непредназначени за хранителни цели" с нето тегло 3131 кг по ЕАД № 10 BG003000H0059256/20100427 и допълнително 2940,16 лв ДДС за внасяне с лихви в нарушение на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ и чл. 35 ЗМ. В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и обосновано е достигнал до извод за незаконосъобразно определена митническа стойност в оспореното решение върху стойността на стоката, посочена във фактурата, представена от турската фирма износител при митническото оформяне на износа. Вносителят е декларирал митническа стойност по фактура № 531511 серия А от 22.04.2010 г. 3 303.20 евро и условия на доставка СРТ Пловдив. По делото е представена писмо от износителя, че цената от 3 303.20 евро по фактура № 531511 серия А от 22.04.2010 г. е платена. Обоснован е изводът на съда, че по делото не е доказано да е договорена цена на стоката, различна от посочената във фактурата. Правилен е изводът на съда, че в съдебното производство не са представени доказателства, установяващи договорна стойност на стоката, различна от декларираната от вносителя, нито плащане на цена за стоката по-висока от декларираната, поради което не са налице изискванията на чл. 29 МК за определяне на нова митническа стойност на внесената стока и допълнителен ДДС за внасяне. Касаторът, за да докаже твърденията си, свързани с разликите в стойностите на износната и вносната фактура, следва да разполага с доказателства, събрани след проверка в счетоводството на износителя, каква сума е осчетоводена като получена от износителя по износната фактура. Различните стойности на стоките в износната и вносната фактура не могат да обосноват извод за разлика в платената цена на стоките без извършване на проверка в счетоводната документация на износителя. Правилен е изводът на съда, че при неустановена подлежаща на плащане цена на внесената стока, митническите органи е следвало да определят цената на стоката по чл. 30 МК по цените на сходни стоки, а не както са постъпили - по чл. 29 МК по цената, посочена в износната фактура. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1