Решение № 4181 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция Митници (АМ), чрез юрк. Кацарова, срещу Решение № 42624/18.12.2025 г., постановено по адм. д. № 12335/2023 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът развива аргументи за пропуски и изолирана оценка на фактите и събраните доказателства по делото. Оспорва съдебните изводи, че процесната стока не представлява палмов шортънинг. Твърди се игнориране на резултатите на митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) и липса на задълбочен анализ при кредитиране на заключението на съдебно-химическа експертиза (СХЕ). Съгласно оплакванията, вместо реално декларираната стока – палмова мазнина RBD IFFCO HQPO 40/42, съдът е възприел погрешно, че се касае за частично хидрогенирано палмово масло. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което административният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на деловодни разноски и прави възражение за прекомерност при заявено адвокатско възнаграждение, без да излага конкретни съображения. Ответникът - „Милки Груп Био“ ЕАД, чрез адв. Желязкова, оспорва касационната жалба по аргументи в писмения отговор и в хода на делото, с искане да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба със становище за наличие на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдебното производство е за втори път пред настоящата инстанция, след като с Решение № 13004/21.12.2023 г ., постановено по адм. д. № 4278/2022 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 993/21.02.2022 г. по адм. д. № 7077/2021 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предмет на оспорване пред административния съд е било Решение № 32-189381/15.06.2021 г. на директора на ТД Южна морска (сега ТД Митница Бургас) при АМ, с което е определен нов тарифен код по ТАРИК – 1517 90 99 90, на стоката по митническата декларация (МД) с MRN 20BG001007021442R6, описана като „RBD IFFCO HQPO 40/42 палмова мазнина в разфасофки от 20 кг. - 45 300 кг.“, произход и държава на изпращане Малайзия, в резултат на което са взети под отчет и за досъбиране са определени мито в размер на 4 427,06 лв. и ДДС в размер 885,41 лв., ведно със съответните лихви на основание чл. 114 Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Решаващият съд е установил по фактите, че на 27.07.2020 г. с посочената МД „Милки Груп Био“ ЕАД е декларирало стоката за режим „допускане за свободно обращение“, с код по ТАРИК 1511 90 99 00. При последващия контрол от стоката е взета проба и изпратена за анализ до ЦМЛ. Според резултатите от проведеното изследване на пробата е налице палмово масло, което е рафинирано, химически немодифицирано, но преминало през допълнителна крайна обработка за промяна на кристалната структура (текстуриране) за влагане в хранителни продукти, например тесто. От митническия орган е прието, че на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ОБХС), стоката се класира към позиция 1517. При повторното разглеждане на делото съдът е направил опит да открие информация за акредитирана лаборатория, с цел физическо изследване на стоката по методите рентгенова дифракция, сканираща диференциална калометрия и пенетрация. След получаване на отговора от ИА „Българска служба за акредитация“, е допуснал двойна СХЕ, която впоследствие поради отвод е била трансформирана в единична. Констатациите и отговорите на в.л. Моллов са дадени в решението, вкл. за невъзможност да бъде осъществено изследване поради изтеклия срок на годност според придружителните документи – до 01.06.2022 г., относно приложимостта на стандарта AOCS Cc 16-60, методиката РАП 66 и температурните свойства на палмовата мазнина. По същество решаващият съд е формирал заключение, че митническото решение е издадено при спазване на изискванията за писмена форма и съдържание в чл. 59, ал. 2 АПК, липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с изискванията на материалноправната уредба и събраните доказателства по делото. Съгласно изложените мотиви от значение за преценката в случая е дали декларираната стока следва да се тарифира по позиция 1511 от КН или позиция 1517 от КН. Съобразени са изводите на Съда на ЕС от решението по дело С-292/22, т.т. 44-53. На следващо място съдът е приел, че приобщената по делото СХЕ дава категоричен отговор за вида на мазнината, представляваща палмово масло, частично хидрогенирано, а извършеното тарифиране от ответника е неправилно. Методът, използван от ЦМЛ и изготвената от ЦМЛ експертиза не дават ясен и категоричен отговор за качествата на стоката, още по-малко доказват извършването на обработка за модификация на кристалната структура - т. нар. текстуриране. В обобщение е направил извода, че процесният продукт представлява палмово масло, частично хидрогенирано и същото съответства на декларираното от оспорващия код КН/код по Тарик (неточно посочен 1517 90 99 90, вместо правилният деклариран 1511). Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са касационните оплаквания по същество за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Предмет на правния спор е към коя от двете позиции 1511 или 1517 от КН, следва да бъде извършено тарифирането, с оглед на обективните характеристики и качества на внесения продукт. Изводите на административния съд по същество са в противоречие с установените факти и събраните доказателства. Между страните по делото не е спорно, че предмет на процесния внос по МД с MRN 20BG001007021442R6 от 27.07.2020 г. е стока, описана в ел.д. 6/14 като „RBD IFFCO HQPO 40/42 палмова мазнина в разфасофки от 20 кг. - 45 300 кг.“, т.е. съставен изцяло от палмово масло и негови фракции без химическа промяна. В тази насока при формулирането на главния въпрос съдът разглежда различни продукти, като „палмова мазнина RBD IFFCO HQPO 3639“ (и то по различна МД c MRN 23BG002002106777R9) или частично хидрогенирано палмово масло. Подобни констатации отсъстват както в МЛЕ, въз основа на която е издадено Решение № 32-189381/15.06.2021 г., така и в изготвената СХЕ от в.л. Моллов. От изложеното е видно, че резултатите от СХЕ са обсъдени от съда в нарушение на изискването на чл. 202 ГПК. Всички констатации на в.л. Моллов са направени въз основа на документите по делото и без проба от процесната стока да бъде подложена на изследване, което да потвърди или опровергае резултатите от МЛЕ № 04_30.07.2020/08.02.2021 г., вкл. използвания стандарт AOCS Cc 16-60 и методология РАП 66. Констатациите на СХЕ при повторното разглеждане на делото от АССГ имат изцяло методологичен характер и в случая не разколебават данните и изводите на експертизата, въз основа на която е издаден процесният административен акт. При липсата на доказателства в противна насока неправилно съдът е дискредитирал установеното от ЦМЛ (в срока на годност на стоката) във връзка с консистенцията на продукта след изследване с пенетрометър. В обяснителните бележки към КН за спорните позиции няма изискване за прилагане на конкретен метод за изследване на обективните характеристики на продуктите. Съгласно т. 53 от решението на СЕС дело С-292/22, дори такъв да беше посочен, той не следва да се счита за единствено приложим. В този случай запитващата юрисдикция е тази, която следва да реши кой е най-подходящият метод за определяне на съществените за класирането на съответните продукти техни характеристики – вж. също т. 55 от решение по дело C-330/13. Съобразявайки ангажираните доказателства по делото и преюдициалното тълкуване, дадено от СЕС, настоящият касационен състав приема, че внесената от „Милки Груп Био“ ЕАД стока по МД с MRN 20BG001007021442R6 от 27.07.2020 г. е претърпяла последваща обработка – текстуриране, различно от рафинирането. Този извод се подкрепя от заключението на МЛЕ, според която внесеният продукт „RBD IFFCO HQPO 40/42 палмова мазнина“ съставлява палмов шортънинг, съставен само от палмово масло или неговите фракции, химически непроменен и получен чрез текстуриране. Не се споделят изводите на административния съд във връзка с приложения от ЦМЛ вътрешно лабораторен метод за изследване на пробите. С оспореното решение митническият орган правилно е определил класиране на стоката по позиция 1517, вместо декларирания от вносителя код по КН/код по ТАРИК – 1511 90 99 00. В обобщение, дължима е отмяна на първоинстанционното решение поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необосновани правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на регламентираното правомощие по чл. 227, ал. 1 АПК касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отхвърли жалбата на „Милки Груп Био“ ЕАД срещу обжалваното Решение № 32-189381/15.06.2021 г., с произтичащите от това последици за определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС. Предвид изхода на спора и с оглед на заявената претенция от процесуалния представител на касационния жалбоподател, на АМ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 300 евро за две съдебни инстанции на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл.чл. 4-5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, както и сумата от 35,79 евро - за внесена държавна такса за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,