Решение № 12395 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8049/2016 г.

Решение № 12395 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8049/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - П. против решение № 1115 от 02.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3199/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменено решение № РД-362/05.11.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него Разпореждане № 5412114467 за отпускане (изменяне) на пенсия, Протокол № ПР-1074/23.07.2014 г., издадено от Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - П. и е изпратена преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. П., за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Л. Г. Г., при съблюдаване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Л. Г. Г., не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - П. е отменено решение № РД-362/05.11.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него Разпореждане № 5412114467 за отпускане (изменяне) на пенсия, Протокол № ПР-1074/23.07.2014 г., издадено от Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - П., с което на Л. Г. Г. му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. П., за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Л. Г. Г., при съблюдаване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение съдът, след като е обсъдил доказателствата по преписката, събраните по делото такива (приетото по делото заключение на вещото лице по назначената експертиза) е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния за това административен орган, в изискуемата от закона форма, при неговото издаване са спазени административно производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че полаганият от жалбоподателя труд за спорния период (01.04.1985 - 30.09.1998 г., през който жалбоподателят е работил в МРЗ "Г. Д." на длъжността "шлосер-заварчик") попада в обхвата на т. 20 от ПКТП (отм.) и следва да бъде зачетен като такъв от II категория, който прибавен към другия безспорен по делото трудов стаж от II категория, положен през периода 04.12.1975 г. - 04.12.1978 г., е достатъчен и надхвърля изискуемия от закона 15-годишен стаж от II категория, като материална предпоставка за възникване правото на пенсия по § 4 от ПЗР на КСО. Посочено е от съда, че в случая е налице и материалната предпоставка за навършване на определена възраст - 57 г. и 8м., налице са и необходимите 100 точки. Изложеното е обосновало съда да отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане, като постановени в нарушение на материалния закон и върне преписката на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ-П., за ново произнасяне по заявлението на Л. Г. Г. при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд - П. е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Първоинстанционният съд правилно е приел, че пенсионните органи са формирали своите изводи в противоречие с материалния закон. Съгласно т. 20 ПКТП (отм.) се зачита от втора категория трудът на електро- и газозаварчиците и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Предвид събраните по делото доказателства, прецени в тяхната съвкупност правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че трудът на Л. Г. като "шлосер-заварчик" в МРЗ "Г. Д." - гр. П. следва да се зачете от втора категория. Следва да се отбележи, че съгласно указанията, дадени от Националния осигурителен институт с писмо № 26-1126-1 от 11.08.2004 г. относно категоризиране труда на електрозаварчиците, положен до 01.01.2000 г., трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория труд по т. 20 ПКТП (отм.); от записа на тази точка се ползват всички електро- и газозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови, оксиженови или други газово-пламъчни апарати; под "обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост /един или повече/; записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали - черни и цветни. В настоящия случай е установено, че Л. Г. в спорния период е бил "шлосер-заварчик" ръчно електродъгово заваряване в обособен цех. При всички данни по делото и с оглед изслушаната експертиза, съдът обосновано и правилно е приел, че оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 и чл. 68 от КСО поради незачитане на цитирания по-горе период за осигурителен стаж от втора категория са незаконосъобразни и като ги е отменил и е изпратил делото като преписка на пенсионния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, Административен съд - П. е постановил правилно решение. С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение