Решение № 3326 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2013 г.

Решение № 3326 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, ул. "Напредък" № 2, срещу решение № 1189 от 27.05.2013 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 395/2013 г. С обжалваното решение съдът отменил заповед № 14005 от 10.11.2012 г. на касатора, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата на Иван Тодоров Дадански е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и осъдил областната дирекция да заплати на Дадански направените по делото разноски. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът кредитирал представените по делото доказателства относно умишленото неизпълнение от Дадански на задълженията му по изпробване с техническо средство, но въпреки това не възприел, че с действията си той реално отказал да бъде изпробван с техническо средство. Извършването на действия, които осуетяват проверката се считат за такива и се равнопоставят на отказ за изпробване с техническо средство. Сочи, че Дадански формално не отказал да бъде изпробван с техническо средство, но с поведението си, описано от полицейските служители, осуетил проверката. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърли жалбата срещу заповед № 14005. Касаторът се представлява от юрисконсулт Евгений Гонгалов. Ответникът по касационната жалба - Иван Тодоров Дадански, счита същата за неоснователна. Преразказва подробно мотивите на съдебното решение в тяхната фактическа и правна част и въз основа на това прави извод за правилност на обжалвания съдебен акт. Моли съда да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Елица Стоянова, Адвокатска колегия, гр. Пловдив. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Приетата от съда незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" във вр. с чл. 174, ал. 3, предложение 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е обусловена от анализа на събраните доказателства и правилно приложен материален закон. От доказателствата по делото не може да се приеме, че нулевите показания на уреда за употреба на алкохол се дължат на недобросъвестното поведение на Дадански. От друга страна е безспорно, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Този факт, изпълващ алтернативната диспозиция по предложение 2 на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, касае различно административно нарушение, което не е включено като фактическо и правно основание в оспорената заповед. Като отменил оспорения акт съдът постановил решението си в съответствие със закона, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 10.11.2012 г. на Дадански бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 14005. В акта е посочено, че на 10.11.2012 г. Дадански управлявал лек автомобил, марка "Ауди", регистрационен № РВ 3383 ХН, собственост на Светлана Иванова - негова дъщеря, като отказал да бъде изпробван с техническо средство - дрегер № 0294, за употреба на алкохол, лъхал на алкохол, завалял говора и залитал. Издаден му бил талон за кръвна проба № 0303873. Автомобилът не бил представен за задължителен технически преглед - нарушения на чл. 174, ал. 3 и чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетел и отказ на нарушителя да го подпише. По делото бил представен талон за изпращане на медицинско изследване № 0303873, който не е подписан от Дадански, като е посочен изричният му отказ да извърши изследването. В изготвена от актосъставителя и свидетеля докладна записка било посочено, че Дадански бил изпробван три пъти с техническо средство - дрегер, но и при трите пъти не била извършена качествена проба поради умишлено неизпълнение от водача на разпорежданията. В представено на 13.11.2012 г. възражение Дадански твърди, че не той, а съпругата му управлявала процесния автомобил, както и че и при трите опита техническото средство дало отрицателен резултат. В хода на съдебното производство съдът разпитал съпругата на Дадански, която заявила, че тя управлявала автомобила, че полицаите дошли след като съпругът й свалял багаж от автомобила, както и че "дрегерът не е отчел нищо". Посочила, че съпругът й страда от захарен диабет, не се чувствал добре и за това не отишъл в болницата да даде кръвна проба. Съдът разпитал и Николай Пенчев - зет на Дадански, който дал показания, че автомобилът бил управляван от "баба му", той присъствал на проверката, защото живее на близо и за петнадесет минути пристигнал на място, три пъти била направена проверка с дрегер, който отчитал "о" като били спазени дадените указания. Посочил, че "дядо му" бил изпил само една бира. По делото били приети Заповед № З-5527 от 10.09.2012 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив за определяне на длъжностните лица, от службите за контрол по Закона за движение по пътищата, които могат да налагат принудителни административни мерки, както и Заповед № К-7615 от 03.07.2012 г. на министъра на вътрешните работи за назначаване на Радослав Начев на длъжност началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон. Съдът приел, че Дадански не е отказал извършване на проба с техническо средство, тъй като в докладната записка изрично е посочено извършването на три проби, поради което не е налице предпоставката на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Приел, че ирелевантно за законосъобразността на заповедта е неизпълнението от Дадански на предписанието за медицинско изследване, тъй като изискването е алтернативно, а не кумулативно. Приел, че след като Дадански не е отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, не е изпълнена хипотезата на чл. 174, ал. 3, предложение 1 ЗДвП и незаконосъобразно е приложен чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил. Този извод на съда е неправилен. При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора в подкрепа на релевираното отменително основание спорът по делото е досежно преценката на съда за правопораждащия юридически факт - отказа на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Съдът правилно определил приложимата материалноправна норма - чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Правилно приел, че нормата съдържа две хипотези, които се намират в отношение на алтернативност, а не на кумулативност. Поради това, и с оглед на посоченото в оспорената заповед фактическо основание - отказ водачът да бъде изпробван с техническо средство, съдът правилно приел, че неизпълнението от Дадански на предписаното медицинско изследване е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед факт. Този юридически факт не е визиран от органа като фактическо основание за издаване на заповедта, поради което установяването и цененето му е извън предмета на делото. За да приеме, че не е осъществен визираният в оспорената заповед правопораждащ юридически факт - отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство, съдът се позовал на посоченото в докладната записка, че Дадански бил изпробван три пъти с техническо средство. Видно от доказателствата по делото съдът събрал няколко различни доказателствени средства досежно релевантния факт - акт за установяване на административно нарушение, докладна записка на актосъставителя до органа и показания на двама свидетели. С оглед на това за правилността на извода на съда е от значение първо, тълкуването и приложението на релевантната правна норма, второ, какво точно е вписано в акта, трето, какво установяват другите събрани по делото доказателства, и четвърто, какво е доказателственото значение на другите доказателства. По съдържанието на релевантната правна норма: Буквалното тълкуване, което съдът направил и въз основа на което решил спора по делото, на нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП не отговаря на смисъла и на целта нито на конкретната разпоредба, нито на закона. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл. Точния смисъл не винаги е буквалният смисъл. Съдът е длъжен да тълкува разпоредбата телеологично, с оглед на целта на самата норма и на нормативния акт като цяло, както и с оглед на основните начала на правото. Целта на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е да осигури на компетентните органи надлежен инструмент, чрез който, при установено управление на моторно превозно средство в състояние, което не отговаря на законовите изисквания, да предотвратят възможността от по-нататъшно извършване на нарушение. Важността на забраната за управление на моторно превозно средство след управление на алкохол за живота и здравето на участниците в движението е причина законодателят да приравни по правни последици установеното чрез техническо средство съдържание на алкохол в кръвта над допустимото с отказа да се извърши проверка. Всеки водач на пътно превозно средство е длъжен, тогава, когато искането за проверка е направено от компетентните органи и в съответствие със закона, да извърши проверката. Отказът от извършването на проверка законодателят обвързва с неблагоприятните правни последици на установено съдържание на алкохол в кръвта над допустимото. Отказът може да бъде демонстриран не само вербално, но и чрез действия. В случая органът посочил, че въпреки указанията и направените три проби валидна проба не е извършена поради фактическите действия на проверяваното лице. Анализаторът на алкохол в кръвта е техническо средство, което е предназначено да определя концентрацията на етилов алкохол в издишвания от белите дробове въздух - чл. 765 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (Наредбата). Това означава, че участието на проверяваното лице е решаващо за извършването на валидна проба. Съгласно чл. 767 Наредбата анализаторът извършва измерване само ако взетата проба се приема за представителна по отношение на издишания от белите дробове въздух, като измерването спира, ако издишването не е непрекъснато или издишаният въздух съдържа въздух от горните дихателни пътища. Тази специфика на техническото средство за измерване прави обективно възможно препятстването на извършването на пробата от проверяваното лице чрез негови фактически действия, независимо от липсата на вербално деклариран отказ от извършване на проверката. Именно тази специфика на техническото средство е причина законодателят чрез правната техника на презумпцията да обвърже правните последици от отказа да се извърши проверка с правните последици от установено съдържание на алкохол в кръвта над допустимото, защото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В случая именно този факт на обективно (фактическо) препятстване на проверката контролният орган удостоверил както в акта за установяване на административно нарушение, така и в докладната записка. По съдържанието на акта за установяване на административно нарушение: Видно от приложения по делото акт, в него е посочено, че Дадански "отказва да извърши качествена проба с техническо средство Дрегер-Алкотест 7410+ с фабр. номер 0294. Водачът лъха на алкохол, заваля говор и залита. " Следователно в акта ясно и точно е посочено, че водачът не просто вербално отказва да извърши проба с техническо средство, а отказва извършването на качествена проба. Вярно е, че в акта не е посочено точно в какво се изразяват действията на водача, в резултат на които се е стигнало до отказ от извършване на качествена проба, но релевантни за пораждане на правните последици са не вида на действията, чрез които водачът фактически е отказал извършването на качествена проба, а резултатът - отказът да се извърши проба с техническото средство. Още повече, че резултатът е установим чрез показателите на техническото средство. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по Закона за движение по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото е безспорно, че акт № 14005 от 1011.2012 г. е редовно съставен. С оглед на това установените в него факти, в т. ч. и факта на отказ да се извърши качествена проба, се считат за надлежно доказани до доказване на противното. По установеното с другите доказателства: Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Докладната записка от 10.11.2012 г. е изготвена от актосъставителя и присъствалия на инцидента старши полицай. Първо, органът не се е позовал на докладната записка при издаване на оспорената заповед. Това означава, че тя не е фактическо основание за нейното издаване. По принцип няма пречка мотивите за издаване на акта да бъдат посочени в друг документ, издаването на който не съвпада по време с издаването на акта, т. е. те могат да се съдържат и в друг документ, който предхожда акта. Необходимо е обаче в акта изрично да е посочено, че е издаден на основание на съответния предхождащ документ. В случая заповед № 14005 е издадена на основание предхождащ акт, но това не е докладната записка, а акта за установяване на административно нарушение. Второ. Докладната записка е официален документ, издаден от актосъставителя и присъстващия на установяването на нарушението полицай, но тя няма материалната доказателствена сила на акта за установяване на нарушение, тъй като не е издадена в упражняване на удостоверителната компетентност на издателите й. Удостоверителната компетентност те са упражнили при издаването на акта за установяване на административно нарушение. И трето. Между удостовереното в акта за установяване на нарушение и посоченото в докладната записка не е налице противоречие. И в двата документа издателят сочи, че не е извършена качествена проба по вина на проверяваното лице въпреки направените три опита. Следователно двете доказателствени средства не установяват противоречиви факти, а доказват един и същ факт - отказа на водача да извърши проба. По установеното с другите доказателствени средства: Съдът некредитирал показанията на разпитаните по делото двама свидетели - съпруга и зет на ответника по касационната жалба. Касационната инстанция счита за правилна преценката на съда на свидетелските показания. Разбира се, самият факт на роднински отношения с водача сам по себе си не е абсолютно основание за некредитиране на показанията на свидетелите. Но в случая със свидетелски показания не може да се установява резултат от проверка за алкохол с техническо средство. Ответникът по касационната жалба, ако е считал, че посоченото в акта за констатации не отговаря на действителността, е можел да ангажира други доказателства, в т. ч. да изиска органът да представи резултатите от проведените с техническото средство проверки. Това той не е сторил, а доказателствената тежест, с оглед на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, е негова. Показанията на свидетели, които нито е установено къде точно са се намирали по време на проверката с техническото средство, нито е установено резултатът от проверката с техническото средство предявен ли им е, нито присъствието им по време на проверката е посочено от органа в акта за установяване на административното нарушение, а не е посочено и от нарушителя в акта за установяване на административно нарушение, не могат да установят показанията на техническото средство и с оглед на това да оборят установения в акта факт на отказ от извършване на проверка чрез техническо средство. Видно от изложеното съдът неправилно тълкувал и приложил материалния закон. Това довело до неправилна преценка на релевантните по делото фактите и като цяло до неправилен извод досежно незаконосъобразността на оспорената заповед № 14005. С оглед на това съдебното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и по делото не се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не са достатъчни. При посоченото по-горе съдържание на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и при установените по делото факти касационната инстанция счита, че оспорената заповед № 14005 от 10.11.2012 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, е законосъобразна, поради което жалбата на Иван Дадански следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд