Решение № 13202 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 553/2019 г.

Решение № 13202 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 553/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Т – Ойл България" ЕООД, с ЕИК 200371514, чрез адв. Я. Хайтов, срещу Решение № 7095 от 28.11.2018 г., постановено по адм. д. № 7179 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") за осъждането й да заплати на дружеството обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500, 00 лв. в резултат на незаконосъобразен административен акт. Наред с това, касационният жалбоподател бил осъден да заплати на ИА "АА" сума в размер на 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилна, според касационния жалбоподател, е извършената от съда преценка, че не е налице изискуема предпоставка за основателността на предявения иск. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение, с което да бъде уважена исковата претенция. Претендират се разноските по делото. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – ИА "АА" оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. "Т – Ойл България" ЕООД е предявил пред АССГ иск срещу ИА "АА", с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати на "Т – Ойл България" ЕООД обезщетение в размер на 500, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2015 г. - датата на влизане в сила на Решение без номер от 20.05.2015 г., постановено по нахд № 23345 по описа на Софийския районен съд (СРС) за 2014 г., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 42-0004037 от 18.11.2014 г., издадено от директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – гр. София, до окончателното изплащане на сумата, за така претърпените имуществени вреди във връзка с водене на делото в СРС за отмяна на посоченото НП, представляваща заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение за организиране на адвокатската му защита. Въз основа на подробно изясненото по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за неоснователен. Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии. Съдът приел, че е налице първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение – отмененото по съдебен ред НП. Направил извод обаче, че не е налице вредоносен за настоящия касационен жалбоподател резултат – реално настъпила имуществена вреда. Съобразил, че по делото в СРС не са представени доказателства, от които да се установи, че на представляващия дружеството адвокат В. Божков е заплатена сума за осъщественото представителство. Последното, освен това, се ограничава до подаването на жалбата от адвоката, който не е осъществил процесуално представителство по делото в проведените две съдебни заседания пред въззивната инстанция. Съдът отчел също така, че едва за първи път в производството по ЗОДОВ са представени сключения между "Т – Ойл България "ЕООД и "Темида Констулт" ЕООД договор от 04.12.2014 г. и подписания между последното дружество и адв. Божков договор за юридически услуги от 05.01.2015 г. Съгласно този договор на адвоката е дължимо ежемесечно възнаграждение в размер на по 500, 00 лв. В него не е налице отбелязване досежно връзката му със защитата на "Т – Ойл България" ЕООД срещу издаденото НП и е сключен един месец след упълномощаването на адвоката да представлява дружеството по повод обжалването на това НП. Наред с това, съдът приел, че представената в производството по ЗОДОВ фактура от 04.12.2015 г. и удостоверението от "Централна кооперативна банка" АД не доказват по безспорен начин реално изплатено от "Т – Ойл България" ЕООД възнаграждение на адв. Божков във връзка с приложеното пред СРС пълномощно от 04.12.2014 г. По тези съображения съставът на АССГ отхвърлил иска. Предвид изхода на спора, осъдил "Т – Ойл България" ЕООД да заплати на ИА "АА" сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която "Т – Ойл България" ЕООД е осъдено да заплати разноски в размер на 100, 00 лв. на ИА "АА" и правилно в останалата част. Предявеният пред АССГ от "Т – Ойл България" ЕООД иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП № 42-0004037 от 18.11.2014 г., правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въпреки така приетото в посоченото тълкувателно решение, правилни и обосновани на доказателствата по делото са изводите на състава на АССГ за неоснователност на предявения иск по причина, че "Т – Ойл България" ЕООД не е доказало реално претърпяна вреда, изразяваща се в действително заплащане на претендираното като такава адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото НП. За да приеме това, правилно съдът е съобразил, че договорът за поръчка от 04.12.2014 г. и договорът сключен между "Темида Консулт" ЕООД и адв. Божков от 05.01.2015 г. (сключен месец след упълномощаването на адвоката и без да е обвързан с конкретното нахд) са представени едва в производството пред АССГ, като наред с това не е представен документ, от който да се установява изплащането на адвокатското възнаграждение на адв. Божков. Въз основа на представените в хода на производството пред СРС и пред АССГ доказателства не може да се направи извод за уговарянето и заплащането на определен размер на адвокатско възнаграждение на адв. Божков. Изводът е, че в тези производства (а и по - късно) не е представен изискуемият по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд, както и уговарянето с него и заплащането (на него) на определен размер на адвокатско възнаграждение. Случаят не е идентичен на хипотеза, при която договорът е сключен с адвокатско дружество. Поради това в случая правилно е преценено от състава на АССГ, че не е доказана реално причинена имуществена вреда във връзка с отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид изложеното, обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да остане в сила. Решението обаче е неправилно в частта, с която "Т – Ойл България" ЕООД е осъдено да заплати на ИА "АА" разноски по делото в размер на 100, 00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилен съдебен акт в тази част, който на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК следва да се отмени, като искането на ИА "АА" за заплащане на възнаграждение за юрисконсулт бъде оставено без уважение. По същите причини, въпреки изхода на спора в касационното производство, възнаграждение за юрисконсулт не се следва на ИА "АА" и за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение