Решение № 2673 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 920/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба, подадена от Джия 360 ЕООД гр.София чрез процесуален представител, срещу Решение 18478/01.10.24 г. по адм.дело 846/2023г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-22221020004478-091- 001/17.06.2022 г., на органите по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1922/08.12.2022 г. на Директора на дирекция ОДОП - София, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 64 512.30 лева и са установени задължения за корпоративен данък за довнасяне в размер на 28 547.77 лева. Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Излагат се доводи за нищожност на РА, както и за неправилност на мотивите и аргументите за непризнаване на извършените доставки и сделки, както и направеното изменение на финансовия резултат по реда на ЗКПО. Иска отмяна на решението. Претендира адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Образувано е и по частна жалба от Джия 360ЕООД срещу Определение 25697/02.12.2024г. по адм.дело 846/2023г. на АССГ, с което е оставена без уважение молбата за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските, с което дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 828 лева. Ответникът по касационната и частна жалба директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Минкова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира заплащане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и частна жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество - за основателни. Предмет на съдебен контрол пред АС София е бил Ревизионен акт/РА/ Р-22221020004478-091-001 от 17.06.2022г., потвърден с Решение 1922/08.12.2022г. на директора на дирекция ОДОП София. За да постанови решението, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, като се е позовал и на назначената по делото експертиза, и при липса на съществени процесуални нарушения, както и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона. На първо място решаващият състав на Административен съд София град е приел, че в хода на съдебното производство от стана на жалбоподателя не се представени доказателства, нито се установяват нови факти и обстоятелства, които да обусловят и докажат правото на данъчен кредит по доставките с изпълнител СТРОЙ БИЛД КЪМПАНИ ЕООД; ТОВЕР ГРУП ЕООД; ДИЗАЙН БГ КЪМПАНИ ЕООД; ПРО ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД; МЕГА ПРОДЕКС ЕООД; КАНДИ ВЛ ЕООД /сегашно наименование ВАНРУМ ЕООД/ в т.ч. и с приетото по делото заключение на вещото лице по ССчЕ. На следващо място са изложени мотиви относно правилността и законосъобразността на РА в частта на извършеното увеличение на декларирания от дружеството счетоводен финансов резултати по ЗКПО за 2017 г. 2018г. и 2019г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА Р-22221020004478-091-001 от 17.06.2022г.издаден от М. Колева, на длъжност началник сектор Ревизии, дирекция Контрол при ТД на НАП София - орган, възложил ревизията и И. Алексова, на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1922/08.12.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София. В тази връзка при осъществената от първоинстанционния съд задължителна служебна проверка относно валидността на оспорения пред него РА /чл. 168, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, в аспекта на постановяването му от компетентен орган, като част от преценката на неговата законосъобразност /в този смисъл чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 146, т. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, е прието, че той е издаден от компетентни съобразно нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи по приходите. За да изгради този си извод от правна страна съставът на АССГ е приел за установено, че ревизионният акт, както и РД, ЗВР, ЗИЗВР, са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, както и че същите са подписани с квалифициран електронен подпис. Спазена е предвидената в закона писмена форма, съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, с предписаното в чл. 120 ДОПК съдържание. Решението е неправилно. От доказателствата по делото касационната инстанция констатира, че съставът на органите по приходите, издал оспорения РА е формиран в противоречие с правилата на материалния закон и ревизионният акт е нищожен. Със Заповед за възлагане на ревизия Р-22221020004478-020-001/27.07.2020г., издадена от Р. Якимов, на длъжност Началник сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП София/стр.86 от първоинстанционното дело/ е възложено извършването на ревизия на Джия 360 ЕООД за установяване на задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.08.2017г. до 31.01.2020г. и корпоративен данък по ЗКПО за периодите от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. На основание чл.7, ал.З от ДОПК с Решение Р-22221020004478-098-001/04.06.2021г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, издадено от Е. Нанков - и.д.директор на ТД на НАП София /л.418 от ревизионната преписка/, правомощията по разглеждането и решаването на преписката на дружеството са иззети от Р. Якимов поради преназначаването му на длъжност Директор на Дирекция Контрол при ТД на НАП - София и са възложени на М. Колева - Началник сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП - София. Във връзка с това решение от първоинстанционния съд са събрани заповеди за временно преназначаване на Р. Якимов. От тях не се установява, че от преназначаването на Р. Якимов на длъжност директор на Дирекция Контрол е произтекла невъзможност за изпълнение на служебните задължения, водеща до отпадане на компетентността. Ревизионният акт е издаден на 17.06.2022г. от М. Колева - възложител на ревизията и от И. Алексова - ръководител на ревизията. Предвид това твърденията на касационния жалбоподател, че оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган предвид липсата на предпоставките на чл.7, ал.З ДОПК по отношение на Р. Якимов, следва да се приемат за правилни. В Решение 1316/06.02.2024 г. по адм. д. 12245/2023 г. на Върховния административен съд е уточнено, че в понятието "трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения" по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК не попада промяната в длъжността или преназначаване от една длъжност на друга в рамките на приходната администрация, когато липсват доказателства, че лицето е загубило качеството си на орган по приходите - Решение 3668/18.04.2022 г. по адм. д. 6851/2021 г. на ВАС; Решение 4634/16.05.2022 г. по адм. д. 13544/2020 г. на ВАС; Решение 818/26.01.2016 г. по адм. д. 6113/2015 г. на ВАС; Решение 13914/19.12.2016 г. по адм. д. 8843/2016 г. на ВАС; Решение 5006/21.04.2017 г. по адм. д. 10621/2016 г. на ВАС; Решение 6601/29.05.2017 г. по адм. д. 6333/2016 г. на ВАС и др. Този принципен извод не се променя от настоящата редакция на чл. 7, ал. 3 ДОПК (ДВ бр. 105/2020 г.), тъй като с нея е предвидено промяната на длъжността да е такава, че да води до отпадане на компетентността по чл. 7, ал. 3 ДОПК. След като ДОПК предоставя материална компетентност на органите по приходите, то лексикалното значение на компетентността по чл. 7, ал. 3 от същия кодекс следва да е идентично. Касае се за отпадане на първична материална и териториална компетентност, а не за отпадане на процесуално правомощие, възникващо по силата на организационно управленски акт, какъвто е заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Оттук следва, че отпадане на компетентност по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК и невъзможност, произтичаща от промяна на длъжността, ще е налице, само ако съответното длъжностно лице загуби качеството си на орган по приходите или промени длъжността си чрез преместване в друга териториална дирекция, при което ще отпадне неговата териториална компетентност. /така и решения по адм. дело 8752/2023 г., адм. дело 7906/2023, адм. дело 5436/2024 на ВАС и други/ Като не е констатирал издаването на ревизионния акт от некомпетентен орган, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона - отменително основание по чл.209, т.3 АПК. На основание чл.221, ал.2 АПК решението следва да бъде отменено и съгласно чл.222, ал.1 АПК следва да се постанови решение по същество на спора, с което ревизионен акт Р-22221020004478-091-001 от 17.06.2022г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София бъде обявен за нищожен. С оглед изхода на делото и отмяната на първоинстанционното решение следва да се отмени и определение 25697/02.12.2024г. по адм.дело 846/2023г. на АССГ. Следва да се присъдят претендираните разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложения списък в размер на 13 336 лева, за които са представени доказателства за заплащането им. Водим от гореизложеното и в този смисъл и