Решение № 6542 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1134/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район Средец, Столична Община против решение 3448/11.11.2024 г. по адм. дело 713/2024 г. на Административен съд-Стара Загора. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност и се иска отмяна на съдебния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. А. К., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно представен списък на разноските. Процесуалният представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчаливия отказ на Кмета на Район Средец, Столична Община за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост за СОС с идентификатор 68134.105.222.1.4 и ПИ с идентификатор 68134.105.222 по КККР на гр. София и за заверяване на молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот 4/5 идеални части от самостоятелен обект, представляващ апартамент на едно ниво с площ от 110 кв.м., чрез извършване на обстоятелствена проверка, по подадено от Д. К. заявление вх. РСЦ24-ГР94-1132 от 19.07.2024 г. и е върнал преписката за произнасяне. За да постанови отмяната на мълчаливия отказ на кмета на общината съдът е приел, че административната услуга, с искане за извършването на която е бил сезиран Кметът на Район Средец, Столична Община, е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка. Приел е също, че доколкото заявената услуга се свързва единствено с удостоверяване по установения ред и форма на определени обстоятелства, в кръга на компетентността на органа, в административното производство за извършване на тази административна услуга няма заинтересовани лица, които да следва да бъдат уведомявани или да им бъде предоставяна възможност за изразяване на становища или подаване на възражения, както Кмета на Район Средец, Столична Община е посочил, че предвид основанията на чл. 57, ал. 5 от АПК е необходимо да се даде възможност на трети лица да защитят свои права и интереси. Съдът също така е формирал извод, че по делото липсват каквито и да било данни за издаден от компетентния орган и в изискуемата форма акт за спиране на производството в хипотеза на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, а именно в хода на производството да се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта. Така мотивиран, съдът е приел, че органът е бил длъжен да извърши заявената административна услуга и предвид факта, че не е спазен срока за това, е бил обективиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК, който според съда е незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган, включително и неизвършването на административна услуга, формира мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, и следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Целта, с която конкретната разпоредба въвежда правната фигура на мълчаливия отказ, е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган и при неговото бездействие. С него той едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Както правилно е приел административният съд, в случая е било налице императивно законово задължение за административния орган за произнасяне по заявлението. Като не е предприел действия по извършването на заявената административна услуга, е осъществено бездействие, в резултат на което е формиран мълчалив отказ на компетентния административен орган за извършване на административната услуга. Съгласно чл. 57, ал. 2 АПК, административният акт по чл. 21, ал. 2 и ал. 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. Според ал. 5 от същата норма, извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Както е отбелязано и съдът правилно е приел, съгласно приложимата хипотеза на чл. 57, ал. 5 АПК, срока за издаване на акта е изтекъл, съответно е бил налице формиран мълчалив отказ. Административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В него той вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и, които той счита за относими към собствеността на имота. От кмета се изисква, във връзка с охранително производство, да посочи лицата, указани от жалбоподателя като свидетели, които да се разпитат във връзка с целите на производството за обстоятелствената проверка. Безспорно е, че и по тази част от молбата кметът дължи произнасяне в законоустановения срок по АПК с изричен акт. С разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК се създава задължение за кмета на общината да посочи три лица, които да свидетелстват за целите на обстоятелствената проверка. Като не го е направил в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е бил отменен. Правилно също така съдът е върнал преписката обратно, за произнасяне по същество. При произнасянето си кметът следва да изложи мотиви, които впоследствие съдът евентуално би могъл да провери за законосъобразност. Предвид гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателна и с оглед чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът е минимално определения за дела от такъв характер и следва да се уважи в пълен размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение